За мас­ки­те и хо­ра­та

• Вре­ме­то, ко­га­то ofline ще оз­на­ча­ва oflive, дой­де не­о­чак­ва­но бър­зо

Ви­дях­те ли, ува­жа­е­ми, ви­дях­те ли?! Де­пу­тат, за­ра­зен с ко­ро­нави­рус! Пос­ле влас­тни­ци­те ня­ма­ли вът­ре­шен жи­вот! Не са­мо вът­ре­шен жи­вот, и ко­ле­ба­ния имат до­ри! Как­то се ви­дя със слу­чая с мас­ки­те. Хо­ра са, каз­вам ви, ка­то всич­ки нас! "И всич­ки има­ме сър­ца, и бед­ни, и бо­га­ти", как­то се пее в он­зи чал­га шла­гер, кой­то раз­плак­ва плей­мейт­ки­те! Та­ка е. От пър­вия ред съм го гле­дал то­ва. С раз­плак­ва­не­то, имам предвид. С влас­тта не сме чак тол­ко­ва близ­ки, уви.

Пол­за­та от но­се­не на мас­ки е го­ля­ма. И не неп­ре­мен­но са­мо хи­ги­е­нич­на. Мно­го хо­ра из­глеж­дат мно­го по-доб­ре с мас­ки. Се­щам се вед­на­га за ед­ни жур­на­лис­тки, ама ня­ма да им из­ре­ка име­на­та, за­що­то со­ци­ал­ни­те мре­жи и без то­ва са жес­то­ки към тях. Мас­ка­та е на­род­на из­вън­ред­ност, лю­без­ни! Още от най-древ­ни вре­ме­на тя съ­път­ства ци­ви­ли­за­ци­я­та - за кар­на­вал­но­то, раб­ле­зи­ан­ско на­ча­ло в жи­во­та мо­же да се ос­ве­до­ми­те от мно­го кни­ги. От Бах­тин до... те­ле­фон­ния ука­за­тел. Абе, къ­де из­чез­на­ха хар­ти­е­ни­те те­ле­фон­ни ука­за­те­ли?! Ся­каш ве­че ня­ма сми­съл от тях. То и от хар­ти­е­ни­те мас­ки ня­ма мно­го сми­съл, как­то се раз­бра, ама по-доб­ре да ги но­сим. Чун­ким то­ва е един­стве­но­то без­смис­ле­но не­що, де­то пра­вим!

Мас­ки­те и кар­на­ва­лът по­ма­гат за раз­мес­тва­не и сли­ва­не­то на со­ци­ал­ни­те сло­е­ве. От Вак­ха­на­ли­и­те до мо­дер­ни­те фе­шън пар­ти­та, от ша­ма­ни­те в пе­ще­ри­те до рок гру­па­та "Кис", мас­ка­та

оси­гу­ря­ва сла­ва и ано­ним­ност

ед­нов­ре­мен­но. Не­що ка­то фейс­бук.

И бед­ни, и бо­га­ти ос­та­ват са­мо по мас­ки и на­ис­ти­на се раз­би­ра имат ли сър­ца или ня­мат. Бо­га­та­ши­те се мас­ки­рат на слу­ги, про­ся­ци­те на прин­цо­ве, крад­ци­те на кар­ди­на­ли, бан­ке­ри­те - на прос­ти­ту­ки. Са­мо Бо­ри­сов не мо­же да се мас­ки­ра, как­то се на­у­чих­ме, за­що­то мас­ки­те са мал­ки за гла­ва­та му. Всъщ­ност в те­зи дни - па­ра­док­сал­но - той май е един­стве­ни­ят не­мас­ки­ран. Съ­щи­ят, ка­къв­то си бе­ше пре­ди 15 го­ди­ни! Ка­чес­тво ли е то­ва или не­дос­та­тък, е го­лям спор, ама не е ва­жен днес. Днес го­во­рим за мас­ки­те.

Хо­ра­та са ги на­дя­на­ли да­леч пре­ди сред­но­ве­ков­на­та чу­ма във Ве­не­ция през 1347-а, до­не­се­на с тър­гов­ски­те ко­ра­би от Фе­до­сия (Крим). Там пък се за­ра­зи­ли от мон­го­ли­те, ко­и­то при об­са­да­та на гра­да из­стрел­ва­ли с ка­та­пул­ти тру­по­ве­те на ум­ря­ли от бу­бон­на чу­ма. На ве­не­ци­ан­ци­те не им вър­ви - трис­та го­ди­ни по-къс­но, през 1631 го­ди­на, чу­ма­та от­на­ся ед­на тре­та от на­се­ле­ни­е­то и фак­ти­чес­ки пос­та­вя края на ве­ли­чи­е­то на то­зи уни­ка­лен град-дър­жа­ва. Но и чу­ма­та, и тра­ди­ци­он­ни­ят ве­не­ци­ан­ски кар­на­вал са три­умф на мас­ки­те, бе­ля­зал ця­ла­та мо­дер­на кул­тур­на ис­то­рия на За­па­да. На Из­ток не е по-раз­лич­но - от ри­ту­ал­ни­те мас­ки, през бой­ни­те мас­ки на са­му­ра­и­те, до те­а­тър Но и Кьо­ген - прик­ри­ва­не­то на ли­це­то със страш­ни и смеш­ни дру­ги ли­ца - е ве­ли­ка тра­ди­ция, по­ма­га­ла на хо­ра­та да се кри­ят, да се ве­се­лят и да пла­шат вра­го­ве и нес­го­ди. Но - най-важ­но­то: мас­ки­те раз­но­об­ра­зя­ват мо­но­тон­ния ни жи­вот по изоб­ре­та­те­лен и вза­и­мен на­чин. Мо­же би сте чу­ва­ли ис­то­ри­я­та за она­зи да­ма, ко­я­то се оп­ла­ка­ла на сек­со­ло­га, че мъ­жът ? ве­че не я же­лае. По­съ­вет­ва­на би­ла да се мас­ки­ра по ня­ка­къв не­о­би­ча­ен на­чин. Не с тра­ди­ци­он­ни­те секс-кос­тю­ми: ме­ди­цин­ски сес­три, чер­ве­ни шап­чи­ци и дру­ги са­до-ма­зо три­ви­ал­нос­ти. Мис­ли­ла тя, мис­ли­ла и нак­рая го из­мис­ли­ла. Съб­ляк­ла се чис­то го­ла, на­дя­на­ла един про­ти­во­газ и за­ка­ча­ла бла­го­вер­ния. Ко­га­то са­ме­цът се приб­рал, тръш­нал се пред те­ле­ви­зо­ра и заг­ле­дал по­ред­ния бри­финг на Из­вън­ред­ния щаб, а тя се по­я­ви­ла с ця­ло­то не­о­би­чай­но ве­ли­ко­ле­пие на бо­га­та­та си физ­кул­ту­ра и за­поч­на­ла да се раз­хож­да пред не­го... Ни­как­во вни­ма­ние! Раз­стро­е­на, съп­ру­га­та не из­дър­жа­ла и крес­на­ла: "Доб­ре, де?! Ни­как­ва ли про­мя­на не виж­даш у мен?"

Мъ­жът я гле­дал три­дест се­кун­ди, след ко­е­то не­си­гур­но по­пи­тал: "Из­ску­ба­ла си си веж­ди­те?!"

С то­зи раз­каз ни­то ис­кам да из­пи­ша веж­ди, ни­то да из­ва­дя очи. Опит­вам се да об­яс­ня, че мас­ки­те не са чак тол­ко­ва ло­шо не­що и ако ги пре­вър­нем в за­ба­ва, в

над­пре­ва­ра по изоб­ре­та­тел­ност

мо­жем да си при­чи­ним и не­що по-ин­те­рес­но от въп­ро­си­те на Бе­нов­ска по прес­коф­не­рен­ци­и­те в те­зи скуч­ни дни.

Ето - аз ве­че два дни из­ли­зам мас­ки­ран ка­то Лю­бен Ди­лов-син, но яв­но не съм до­бър в ими­та­ци­я­та. До­ка­то не про­из­не­са ду­ма с "ч", ни­кой не ме раз­поз­на­ва. Ка­то да­дох при­мер със се­бе си, се се­тих и не­що дру­го важ­но - ние всъщ­ност от­дав­на жи­ве­ем мас­ки­ра­ни. Как­во са про­фи­ли­те ни във фейс­бук, ако не мас­ки на ед­но по-доб­ро, по-ин­те­рес­но и по-въл­ну­ва­що на­ше "аз"? С мас­ки­те скри­ва­ме он­зи Ле­ни от "За миш­ки­те и хо­ра­та", кой­то по­ра­ди вро­де­на си­ла и нес­ръч­ност, е скло­нен да уби­ва всич­ко, ко­е­то оби­ча... За то­ва и кръс­тих то­зи раз­каз "За мас­ки­те и хо­ра­та".

Ко­ро­на-ви­ру­сът ве­че про­ме­ни све­та. В ня­кои сек­то­ри не­о­чак­ва­но бър­зо. За по-ци­ви­ли­зо­ва­ни­те об­щес­тва ве­че ofline оз­на­ча­ва oflive. Пан­де­ми­я­та и изо­ла­ци­я­та ще по­ви­шат со­ли­дар­нос­тта, но ще за­дъл­бо­чат но­ви раз­де­ле­ния. Све­тът ще се раз­де­ли на ино­ва­тив­на ин­фор­ма­ци­он­на ци­ви­ли­за­ция и тех­но­ло­гич­ни ге­та. Гла­су­ва­не­то, об­ра­зо­ва­ни­е­то, пуб­лич­ни­те ус­лу­ги, до­ри здра­ве­о­паз­ва­не­то ще са все по­ве­че online и го­ля­ма част от чо­ве­чес­тво­то ня­ма да има дос­тъп до тях не са­мо по­ра­ди бед­ност, но и по­ра­ди тех­ни­чес­ка не­въз­мож­ност, по­ро­де­на от бед­нос­тта. То­зи свят в ни­ка­къв слу­чай ня­ма да е по-лош от ста­рия. Мо­жем са­мо да се на­дя­вам, че ще е мал­ко по-до­бър.

Пла­ха на­деж­да

За­що­то под мас­ки­те сме си все ние. И не вся­ко не­що, ко­е­то има две бу­зи е ли­це!

Дър­жа­ва­та се за­вър­на с гръм и тря­сък. Граж­да­ни­те са бла­го­дар­ни за твър­ди­те мер­ки, ко­и­то дър­жа­ва­та при­ла­га спря­мо тях. Нав­ся­къ­де по све­та уп­рав­ля­ва­щи­те па­лят све­щи пред ол­та­ра на стра­ха от ви­ру­са, ско­вал хо­ра­та и раз­вър­зал ръ­це­те на влас­тта. На­ся­къ­де по све­та опо­зи­ци­я­та е ис­тин­ски мар­ги­на­ли­зи­ра­на­та, а не хо­ра­та на из­кус­тво­то. Спе­ци­ал­но в Бъл­га­рия то­ва не е неп­ре­мен­но ло­шо по­ло­же­ние. Но... де­нят, ко­га­то стра­хът за прех­ра­на­та в бъ­де­ще ще над­де­лее над стра­ха от ви­ру­са, съв­сем не е да­леч. И то­га­ва ще нас­тъ­пят ис­тин­ски теж­ки­те дни за дър­жа­ви и уп­рав­ля­ва­щи. За­що­то гло­бал­ни­ят и ли­бе­ра­лен ка­пи­та­ли­зъм ня­ма да е в със­то­я­ние да по­мог­не, за­ет сам да оце­ля­ва. В ус­ло­ви­я­та на пан­де­мия па­зар­ни­ят прин­цип съ­щес­тву­ва, но па­за­рът го ня­ма.

Со­ци­а­лис­ти­те би тряб­ва­ло да пот­ри­ват до­вол­но ръ­це, за­що­то хо­ра­та ще ис­кат по-со­ци­ал­ни дър­жа­ви. Проб­ле­мът е, че кол­ко­то и да три­ят ръ­це, не са­мо ис­кра, но и па­ри не мо­гат да про­из­ве­дат. А со­ци­ал­ни мер­ки без па­ри в ръ­це­те е точ­но оно­ва, за ко­е­то бле­е­ха пре­ди го­ди­ни ко­му­нис­ти­те - со­ци­а­ли­зъм с чо­веш­ко ли­це. Има са­мо ли­це и ни­що в ръ­це­те. Той, раз­би­ра се, ще се мас­ки­ра по ня­ка­къв на­чин. В край­на смет­ка то­ва не е съ­чи­не­ние по по­ли­ти­ко­но­мия, а раз­каз за мас­ки­те и хо­ра­та. Въп­ро­сът е ще го раз­поз­на­ем ли под мас­ка­та?

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com