Мястото, откъдето ви пиша, прелюбезни, е вълшебно и отдалечено от местните избори на хиляди километри. Четвъртият по големина остров в света – Мадагаскар – е невероятно обиталище на пъстри хора, птици, животни и растения. Изглежда безгрижен с ритъма на бавното си време и новината, че единствената скандална постъпка напоследък била, когато някой загасил осветлението в тоалетната на католически монаси, дали обет за мълчание...
Това е вълнуващо място не само заради величествените изгреви и залези, ласкавото море, лукавите хамелеони и любопитните лемури. Водите на Мадагаскар и десетките островчета около него са любимо място за любов и раждане на гърбатите китове. Тези, стигащи до 16 метра и над 45 тона палави гиганти, всъщност са
безкрайни романтици и любовчии
обричащи себе си на месеци глад в името на любовта. Всяка година от средата на септември те изоставят пълните с вкусен крил южни студени води, за да палуват в бедните на храна топли бели заливи на Носи Бе и Мадагаскар. Името им на гръци – мегаптера – означава големокрилите. И те наистина приличат на големи птици решили, ей така, от еволюционна скука, да поплуват. Големокрилите са моногамни и преминават хиляди километри с партньорите си, за да правят любов точно във водите на Мадагаскар. В този период мъжките изпълняват сложна песен, която трае понякога до 20 минути и то в продължение на часове. Още никой не е разгадал смисъла й. Учените само подозират, че китовите песни, както и акробатичните скокове, имат нещо общо с любовта. Тук аналогиите с нашенски рап-изпълнители подават вода над главата, но аз се правя, че не ги забелязвам...
Защо ви разказвам това, освен за да ми завиждате? Защото, набюдавайки Татковината единствено в нейното е-измерение – чрез електронните медии и социалните мрежи – констатирам с тъга, че изглежда никой не прави нещо, ръководен от любов. Дори на 17 септември, когато чествахме благонравите три девици и мъдрата им майка и всички се надпреварваха да цитират апостол Павел, че „от трите най-важната е Любовта“. Над 50 хиляди сънародници са се кандидатирали за народната любов като кметове и общински съветници и основните им послания са
реванш, упреци, закани
мрачни констатации, вайкане и шумни оплаквания. Дори акт на съпричастност с хората в неравностойно положение - като сядането в инвалидни колички, предизвика основателно негодувание и даже отвращение. Въпреки че живеем в епигонски свят, имитирането на чужда горчива съдба не е най-добрият начин за събиране публична подкрепа. Много мога да говоря по темата достъпност на средата, защото съм имал честта и удоволствието да имам един от най-добрите учители – Лили Елицина. Но ще кажа само, че и община, и обикновени граждани сме големи длъжници на хората в неравностойно положение и се искат истински усилия за подобряването на живота им. Истински, защото трябва да се полагат от всички, а не само от държавните и общински чиновници... Преди години един познат разказваше за своя приятелка, немска режисьорка, която се върнала с блестящи очи след обиколка на София и му казала: „София е невероятен град! Какви усилия полагате за хората в неравностойно положение!“. Случката е от 1995-а, когато последното, което е полагала общината, са били усилия за хората в неравностойно положение. Моят приятел също се сащисал и поискал да узнае причината за този възторг. „Е как?! – отвърнала немската режисьорка – имате толкова много специални магазини за джуджета!!!“ Оказало се, че тя възприела тази запазена марка на прохождащата частна иницатива – клекшоповете – за специални магазини за джуджета и хора в колички...
Внимателно разгледах достъпните ми през интернет послания и имам чувството, че само Милко Калайджиев се е кандидатирал за кмет на Свиленград, воден от истински топли чувства. Всички останали сякаш са тръгнали на бой с Бойко Борисов. Дори шефът на Радиото, който пък за нищо не се е кандидатирал, освен за лоша слава.
Като казах Милко, та се сетих – защото ми е голям приятел – за едно тълкувание на сънища: Ако имате котка и сънувате, че Милко е спечелил кметските избори и вие радостно го целувате по устата, то не пийте валериан преди лягане...
Разбира се, няма как едни избори да заприличат на Уудсток, а и не са много хората, които биха понесли обяснение в любов от Мая Манолова, например. Но
не може ли малко по-светло
малко по-добронамерено?! Не отиваме на война, а на свободни избори, което само по себе си е радостно и добро събитие и изобщо не е достъпно за по-голямата част от човечеството! Не забравяйте, че изборите ще минат и пак ще трябва да живеем в един и същи град и да решаваме едни и същи проблеми. Няма как като гърбатите китове да заминем за 6 месееца за Мадагаскар и да се отдадем на любов и песни. Впрочем доста от тях измират при тази любовна миграция, защото храната не им достига. Съгласете се, не са много създанията, умиращи от любов... Ще кажете - мъжките богомолки, например, но признайте, че тяхната съдба не е много въдхновяваща. Дори при хората рядко се среща подобно нещо – вярно е, че „досега светът не знай любов по-чиста и съдба по-клета от тази на Ромео и Жулиета!“, но двамата влюбени от Верона са използвали отрова и кинжал, а не са умрели от глад или пък Жулиета да отхапе главата на Ромео след първата брачна нощ... Докато заливите не Носи Бе и Ил Сент Мари са пълни с гърбати Ромеовци и Жулиети, вехнещи от любов и недохранване.
Но стига с тия избори! На днешния 20 септември, точно преди 500 години потругалецът на испанска служба Фернандо Магелан потегля на първото в историята на света околосветско пътуване. Това пътешествие потвърждава подозрението, че земята е кръгла и – в интерес на истината – и испанските, и португалските власти са положили достатъчно усилия да го предотвратят. Но то не само успява, но и доказва на света, че общият ни дом не е земята, а единният океан, който въпреки безбрежността си остава за дълги столетия единственият физически начин да стигнем един до друг. Стотици метафори могат да бъдат открити в пътуването на Магелан – не случайно клетият авантюрист се е превърнал в символ на търсещия човешки дух, въпреки че не той, а неговият роб – малаецът Енрике Ел Негро - е първият човек, обиколил земята по вода. Магелан не доживява края на своето околосветско пътуване, защото загива в разправиите около първообраза на днешните местни избори – опитът да бъде свален „кметът“ на съседния на Себу остров Мактан. Въпросният вожд Лапу-Лапу днес има три паметника на острова, докато за Фернандо Магелан е отреден само един и то на мястото на гибелта му. В крайна сметка местната власт побеждава и само ллюбовта на китовете е по-силна от нея.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
