За кожата на един учител

Обществото се отнася към преподавателите като към зле платени слуги, които трябва да заместват родителя

За кожата на един учител | StandartNews.com
  • Обществото се отнася към преподавателите като към зле платени слуги, които трябва  да заместват родителя 

Един евродепутат карал пиян. Взеха му книжката, но той продължи да заседава в Европарламента, като по всяка вероятност взема таксита и харчи служебни пари. Една учителка карала, след като е употребила алкохол. Сбогува се не само с книжката, но и с професията си, с репутацията и всичко, което е градила до момента. С две думи - разпнаха я. 

Въобще българското общество има странно отношение към учителите. То се отнася към хората, от които очаква да учат децата му, като към зле платени слуги, които трябва да заместват родителя по отношение на възпитанието, обучението и бавенето на наследниците ни в моментите, когато ние сме изключително заети да печелим пари. Учителят е по презумпция "Ей оня, дето беше най-слабият в курса и не си намери друга работа". Той е човекът, който е изостанал дигитално и все трябва да го пращаме на преквалификации и курсове, защото нашето сладурче не знае с кой бутон се отваря книгата и може да възприема нови порции знание само онлайн. Той е даскалът, който си има само един костюм за празници и през другото време носи дрехи втора ръка.  

А ако не носи втора ръка, значи е печалбар и скубе родителите за частни уроци, вместо да си върши съвестно работата. Той е човекът, който ни проваля вечерите, като ни кара да правим презентации и макети, защото "как да оставим детето да ги направи само, като може нещо да обърка?" Човекът, който винаги ни е под ръка, когато искаме да оправдаем някоя своя грешка във възпитанието на детето. Виновният по презумпция. 

И - воала, ето ни я изкупителната жертва. Учителка пийнала и се качила на колата, въпреки че, забележете, нито й е предстояло да влезе в класната стая, нито да преподава. Разбира се, и законът и моралът са категорични - никой не бива да сяда пил зад волана. Но тук не става въпрос за това, а за двойния аршин. Тази учителка я разпнаха по телевизии, превърнаха я в изкупителна жертва в сайтове, уволниха я незабавно. Преди време, спомням си, една учителка, която бе пийнала и влязла в час, след санкцията на целокупния български народ и след като телевизиите я показаха как влиза в съдебната зала с белезници /за разлика от баджанака ви, който плати на катаджиите и дори не помириса съдебна зала, камо ли телевизионен интерес/. След цялата тази инквизиция тя опита да се самоубие. Не знам как се чувства тя днес, дали е учител и дали е добре. Знам, че обществото ни е безмилостно към учител, който внезапно не се е оказал на нивото на моралния стожер, който се очаква да бъде, нищо че не му се плаща като за такъв. В момент, когато учител престъпи границите, макар и с нещо дребно, реакциите спрямо него са като спрямо Иисус, който например е превърнал водата във вино, но е скатал една част за собствена употреба. Нямаме нищо против депутати, политици, полицаи, юристи и който и да било друг да нарушават закона, но очакваме от българския учител възрожденско отношение към света, в който децата ни съвсем невъзрожденски смятат, че той е в ролята на техен прислужник. Очакваме от него да бъде будител, без дори да знаем какво точно означава тази дума. Влагаме в понятието "учител" онова, което не влагаме в нито една друга професия, може би освен в лекарската. И не му прощаваме греховете толкова лесно, колкото на евродепутата, който ни обяснява "Ама аз тогава не се чувствах пиян". Живеем с мантрата "Учител е призвание" и съдим хората не според Наказателния кодекс, а според някакъв криворазбран морален закон за призванията, който поставя учителите в особена категория хора, от които се очаква да бъдат за пример нонстоп, да не вършат зло, да ни отменят във възпитанието на децата и да го правят за малко пари. Ако ли пък им вдигнат заплатите с 20 лева, медиите пишем "Заплатите на учителите скачат".  

Това, разбира се, не е отскоро, още Ботев пише, че "учителят трябва да бъде търпелив като вол, добър като агне и телесно здрав като битолски просяк". За век и половина нищо не се е променило в училище. Освен смартфоните, с които можем да заснемем битолския просяк в неудобна ситуация и за нула време да провалим живота му, качвайки клипчето в интернет.  

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай