Проф. доктор на историческите науки Николай Овчаров
Днес г-н Коритаров остана верен на себе си и не пропусна да отправи поредните си клетви срещу българщината. Този път изрови от мухлясалите шкафове Бледския договор от 1947 г., който малцина, които не се занимават с история, познават. Разбира се, беше взел информацията от скопско електронно издание, поместило с тлъсти букви: „Што е тоа ДОГОВОР ОД БЛЕД коj на Македониjа и ги дава СИТЕ ПРАВА КОИ ГИ СПОРИ БУГАРИJА”.
За тези, които не познават този договор, ще поясня, че става дума за едно от най-големите престъпления на Българската комунистическа партия – предателството на българите от Македония. Именно с него официално е призната македонска нация, език и всичко останало. На снимката на подписването виждаме подсмихващия се началник на социалистическа Югославия Йосиф Броз Тито и гузният Георги Димитров.
Но нещата имат много по-страшен за България привкус. Тито има план за анексирането на България още до края на 1944 г. под формата на обединение в държава на южните славяни. Слава Богу, че това в един момент не съвпада с плановете на Сталин, който иска да държа България като верен сателит срещу нарастващото влияние на югославския лидер. Именно така се стига до договора в Блед, чиито сценарий е писан в Кремъл.
Мизата в този покер между Тито и Сталин става Пиринския край. Според договора той трябва да бъде предаден на Югославия и да влезе в границите на новосформираната република Македония! Цената е опрощаване на 25 милиона щатски долара контрибуции към Тито за участието на България във войната на страната на нацистка Германия.
Всъщност още от есента на 1944 г. българите край Вардар и в Пиринско са подложени на масови репресии, за да бъдат приобщени към новосъздадената „македонска нация”. През 1946 г. у нас се извършва т. нар. преброяване, като хората от Пиринския край са задължени да се определят за „македонци”. Несъгласните са преследвани и хвърляни в затворите, което съответно Тито прави край Вардар. Впрочем там нещата са много по-страшни и хиляди българи губят живота си само за това, че не предават своя народ.
Нещата отиват към анексирането от Югославия на Пиринска Македония, когато съдбата предоставя шанс на България. През юли 1948 г. настъпва тежък разкол между Сталин и Тито, което дава възможност да не се изпълни клаузата от договора за предаването на Пиринска Македония.
И така цената на тази част от България, а и на цяла Македония, от която практически тогава комунистическото правителство се отказва, е 25 милиона щатски долара. През 1867 г. руският цар продава на американците огромната Аляска за 7.5 милиона и това се счита за най-големият грях на царска Русия. А дали и нашите комунисти някога ще поемат вината за това национално предателство?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
