Блоковете с преустроени партери за магазини най-уязвими при трус, опасност и за селските къщи
Панелките най-устойчиви, но са нужни проверки, защото срокът им на годност е изтекъл
След катастрофалните земетресения в Турция и Сирия, които изравниха със земята цели селища, всеки българин се пита има риск за сградите, в които живеем. Доколко устойчиви са блоковете и какви превантивни мерки трябва да се вземат?
Сградите, които са построени некачествено, са най-застрашени от срутване при бедствие от мащабите на последните трусове, категорични са експертите. В риск са и тези строежи, при които на партерните етажи са правени нерегламентирани преустройства, за да се отвори място за магазини, гаражи и т.н. Това се случва, защото при ремонта се премахват основни носещи елементи, което влияе отрицателно на сеизмичната устойчивост на сградите, обясни пред „Марица“ инж. Николай Николов, собственик на надзорна фирма в Пловдив. По думите му, санирането не решава проблема. „Паспортизацията, поне на теория, трябваше да даде по-висока устойчивост на конструкциите на старите сгради, но реално това не се случи. Процесът излиза много по-скъпо, освен това работата по конструкцията протича скрито. Така строителите си измиха ръцете и вместо основно да укрепят конструкцията, те гледаха как да опаковат сградата отвън, т.е. да я топлоизолират“, обясни инженерът.
В България всички сгради, проектирани и строени след 1987 г., са изчислени да издържат до 9-а степен на 12-степенната Европейска макросеизмична скала, известна като скалата Медведев-Шпонхойер-Карник. Важна подробност е, че страната ни е разделена на три основни зони по сеизмичните си особености. В най-слабоактивната сградите са изчислени да издържат до седма степен, във втората - до осма, а в райони като столицата, около Пловдив и в други такива сеизмично по-активни - до девета степен. Точно тук съществува реална опасност за сградите, които имат слабости по отношение на сеизмичната им устойчивост.
Най-рискови остават старите сгради. Сред тях са тези от типа „безскелетни конструкции“ - с дебели глинени стени, без стоманобетонен скелет. Проблемни са и вътрешните стени, които са с голяма площ, без вътрешни обрамчвания за връзка със скелета, т.е., когато бетонните колони са на големи разстояния. Експерти предупреждават, че рискови у нас са селските къщи, построени навремето без проекти и когато в тях са вложени некачествени материали.
За да е устойчива една сграда, тя трябва да притежава редица задължителни носещи елементи: антиземетръсни шайби, колони, пояси. Надеждни са сградите, строени в средата на миналия век, понеже стените им са от плътни тухли - с голяма дебелина, които им дават високи якостни качества. Старите кооперации също в по-голямата си част са сигурни, стига в тях да не са правени преустройства, особено на партерните етажи.
Експертите посочват, че панелките са най-устойчиви на земетръс. Основната причина за това е системата им на строеж от типа „лего“, която е достатъчно надеждна. В случая говорим за едропанелните жилищни сгради, строени през 60-те и 70-те години на 20. век - при тях са спазени всички изисквания за строително качество, твърдят специалисти. Те обясняват, че при тях в контакта на едрите панели - стенни и подови - връзката е със стоманени закладни части.
От УАСГ са правени множество обследвания върху тези сгради, при което е установено, че има не повече от 10-15 процента от връзките с начална степен на корозия, което не е фатално.Добре е обаче да се направят проверки, тъй като т. нар. „срок на годност” на панелните сгради у нас е изтекъл, каза строителният инженер Владимир Жиянски пред Нова тв. В България има около 14 300 панелни сгради. Първите са построени през 50-те години на ХХ век, а съгласно българските стандарти експлоатационният им период е около 50 години, посочи инж. Жиянски. Той обаче подчерта, че ако бъдат редовно проверявани, те могат да бъдат обитавани и по-дълго от този период.
"Големият проблем при панелното строителство е фактът, че по отношение на енергийната ефективност не са спазени изискванията и навсякъде се прави саниране, което касае единствено и само външна изолация”, допълни инженерът. По думите му слабото място при този тип сгради е свръзката между вертикалните и хоризонталните стени.Най-уязвими при земетресение се оказват първите етажи на панелните блокове - над монолитната част на строежа. „Тези сгради трябва да бъдат проверени и ако се установи неточност - нарушаване на заварките между хоризонталните и вертикални панели, трябва да бъдат разрушени. Не можем да бягаме от тази отговорност и да рискуваме живота на хората”, категоричен е инж. Жиянски.
Учени от БАН: Високоякостна стомана прави строежите непоклатими
Ако в бъдеще за строителство се използва високоякостна инструментална стомана клас В вместо досегашната въглеродна стомана клас А, сградите у нас ще бъдат практически неразрушими от земетръси. Това предлага български екип от учени към БАН, ръководен от проф. дн Станимир Карапетков, зам.-ректор на ТУ-София. „Това ще доведе до оскъпяване на конструкциите с 20%, но от костуемата цена (а не от пазарната, която не се отчита в изследванията по динамика на конструкции). България заслужава тази корекция на инфраструктурата и тогава трагедии като тази, която в момента се разиграва в Турция, никога повече няма да се случват“, обясни пред „Марица“ Филип Филипов от екипа. Той е сред авторите, които предлагат да бъде изградена
„Невронна мрежа за управление на риска при природни бедствия, транспортни произшествия и промишлени аварии“. Тя ще даде възможност да бъдат минимизирани жертвите и щетите в разглежданите области. Тази мрежа е софтуерна и себестойността й е незначителна, обясняват от екипа, тъй като отделни важни елементи са вече в експлоатация (бази данни на МВР, мобилните оператори, Алтерко роботикс ЕООД, GPS Control и много други фирми, както и структури от общинско и национално ниво).„Жертви и материални щети би имало само ако на територията на страната се разрази катастрофално земетресение с магнитуд над 6 по Рихтер. По-ниските магнитуди не биха засегнали сградите и инфраструктурата“, уверяват учените от БАН.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
