За и про­тив нар­ги­ле­то

• Лев­че стру­ва ин­ди­ви­ду­а­лен мар­куч, мер­це­де­сът на вод­ни­те лу­ли стру­ва 35 лв.
• Вре­ди по­ве­че от 100 ци­га­ри, каз­ват ле­ка­ри­те
• Не е вяр­но, во­да­та пре­мах­ва си­ла­та на тю­тю­на, от­го­ва­ря биз­не­сът

Но­си ли нар­ги­ле­то ко­ро­на­ви­рус? То­ва е въп­ро­сът, кой­то си за­да­ва ця­ла­та дър­жа­ва, след ка­то смър­то­нос­на­та за­ра­за зат­во­ри за­ви­на­ги очи­те на 19-го­диш­но мом­че от Ве­ли­ко Тър­но­во. Той е бил при­ет на 7 юли в бол­ни­ца "Д-р Сте­фан Чер­ке­зов" в теж­ко със­то­я­ние. И въп­ре­ки ог­ром­ни­те уси­лия на ле­ка­ри­те, ор­га­низ­мът му не мо­гъл да се спра­ви с ви­ру­са.

Пър­во­на­чал­но се по­я­ви ин­фор­ма­ция, че мом­че­то се е за­ра­зи­ло на аби­ту­ри­ен­тски бал. Ока­за се, че мла­де­жът, кой­то пряс­но е за­вър­шил стро­и­тел­ния тех­ни­кум и при­ет да след­ва в УАСГ, до­ри не е стъп­вал на ба­ла с учас­ти­е­то на уче­ни­ци от аме­ри­кан­ския ко­леж "Ар­кус". След не­го 23-ма мла­де­жи от ста­ра­та сто­ли­ца се ока­за­ха с по­ло­жи­тел­ни про­би за ко­ро­на­ви­рус. 19-го­диш­ни­ят тър­но­вец обо­жа­вал му­зи­ка­та и во­дел пар­ти­та в ед­но от нощ­ни­те за­ве­де­ния на гра­да. Та­ка се офор­ми вер­си­я­та, че е въз­мож­но да се е за­ра­зил с Ко­вид-19, пу­шей­ки нар­ги­ле. То­ва свет­ка­вич­но раз­де­ли об­щес­тво­то на

две враж­ду­ва­щи гру­пи

- за и про­тив нар­ги­ле­та­та.

Заб­ра­не­те ги, ско­чи­ха ле­ка­ри и от­во­ри­ха ста­рия спор за тю­тю­не­вия дим. При пу­ше­не­то на нар­ги­ле се зас­мук­ва сил­но ае­ро­зол­на смес на тю­тю­нев дим, во­да и въз­дух. Ако в нея има за­ра­зе­на слюн­ка, тя по­па­да ди­рек­тно вър­ху АСЕ-2 ре­цеп­то­ри­те в бе­ли­те дро­бо­ве и се раз­ви­ва теж­ка­та ин­фек­ция, ко­я­то во­ди до ди­ха­тел­на не­дос­та­тъч­ност, обос­но­ва­ха се ме­ди­ци­те.

Кме­тът на Ве­ли­ко Тър­но­во Да­ни­ел Па­нов, кой­то ог­ла­вя­ва сдру­же­ни­е­то на об­щи­ни­те, от­но­во нас­тоя пред здрав­ния ми­нис­тър да се заб­ра­ни из­пол­зва­не­то на нар­ги­ле­та в зат­во­ре­ни по­ме­ще­ния. Той на­пи­са пис­мо до ка­би­не­та с ис­ка­не ис­ка­не пу­ше­не­то на нар­ги­ле­та да спре, за­що­то ня­кол­ко ду­ши из­пол­зват с един нак­рай­ник. Съ­що­то по­ис­ка­ха още пре­ди ме­сец об­щи­на­ри­те в Бла­го­ев­град.

Проб­ле­мът не е в мун­дщу­ка, а в мар­ку­ча на нар­ги­ле­то, вклю­чи се в спо­ра пул­мо­ло­гът д-р Алек­сан­дър Си­мид­чи­ев, на­чал­ник на фун­кци­о­нал­но­то от­де­ле­ние към Ме­ди­цин­ския ин­сти­тут на МВР." Нар­ги­ле­та­та съ­що са но­си­те­ли на ви­ру­са, за­що­то нак­рай­ни­ци­те се сме­нят, но не и са­ми­те им мар­ку­чи. Те имат зна­че­ние за т. нар. ви­ру­сен то­вар, кой­то ата­ку­ва тя­ло­то ни", ка­за за Бъл­га­рия он ер ек­спер­тът.

Не въз­на­ме­ря­ва­ме да на­ла­га­ме заб­ра­на

на пу­ше­не­то на нар­ги­ле­та, от­го­во­ри оба­че здрав­ни­ят ми­нис­тър проф. Кос­та­дин Ан­ге­лов. И се мо­ти­ви­ра: "Как­ва ще е раз­ли­ка­та от ме­ди­цин­ска глед­на точ­ка - мла­де­жи­те сто­ят на зак­ри­то, съ­би­рат се на ма­са, го­во­рят си, но ние се при­тес­ня­ва­ме, че ще се за­ра­зят за­ра­ди нар­ги­ле­та"." Хо­ра­та, ко­и­то пу­шат са над 18 го­ди­ни, раз­чи­та­ме на тех­ни­те осъз­на­ти ре­ше­ния, ка­за още проф. Ан­ге­лов.

Мит е, че нар­ги­ле­та пу­шат не­пъл­но­лет­ни ли­ца в не­раг­ла­мен­ти­ра­ни мес­та, из­пол­звай­ки тю­тюн, нап­ра­вен в не­чий га­раж. Нар­ги­ле­та­та са за­ко­нен биз­нес, кой­то ге­не­ри­ра 10 ми­ли­о­на ле­ва го­диш­но от пла­те­ни ак­ци­зи и да­ва за­е­тост на по­ве­че от 15 000 ду­ши, каз­ват от бран­ша. Нар­ги­ле биз­не­сът у нас е един от най-бър­зо­раз­ви­ва­щи­те се ико­но­ми­чес­ки от­рас­ли и по­доб­но на дру­ги стра­ни в ев­ро­пей­ски­ят съ­юз се раз­ви­ва ка­то пре­ми­ум ус­лу­га. Мла­ди­те за­ли­тат по нар­ги­ле­то за­ра­ди со­ци­ал­ния му ха­рак­тер - се­дят на ед­на ма­са, пу­шат за­ед­но, об­щу­ват...Ос­вен всич­ко дру­гонар­ги­ле­то е и про­дукт с хи­ля­до­лет­на ис­то­рия, чи­и­то тра­ди­ции са за­па­зе­ни и до днес. Ес­тес­тве­но ка­то все­ки един биз­нес съ­щес­тву­ват и не­доб­ро­съ­вес­тни тър­гов­ци, ко­и­то на­ру­ша­вай­ки за­ко­на пред­ла­гат нар­ги­ле­та с не­яс­но съ­дър­жа­ние на ли­ца под 18 го­диш­на въз­раст. Но те са еди­ни­ци, по­ка­за про­вер­ка на "Стан­дарт" в сто­лич­ни­те нар­ги­ле ба­ро­ве. Тя ус­та­но­ви, че мер­ки­те за де­зин­фек­ция и хи­ги­е­на се спаз­ват стрик­тно. На пър­во мяс­то един мун­дщук не се пол­зва от два­ма ду­ши, мар­ку­чът съ­що. Той е ин­ди­ви­ду­а­лен, про­да­ва се и стру­ва 1 лев.

Ос­та­ва си за кли­ен­та

кой­то мо­же да го взе­ме със се­бе си и да си го но­си при след­ва­що­то по­се­ще­ние в нар­ги­ле бар, за да е по-спо­ко­ен и си­гу­рен за здра­ве­то си. Вся­ко нар­ги­ле се мие ща­тел­но по всич­ки стан­дар­ти за доб­ра хи­ги­е­на и бе­зо­пас­ност за здра­ве­то на кли­ен­та. Об­ра­бот­ва се с де­зин­фек­тан­ти. За съ­дър­жа­ни­е­то на тю­тю­на и не­го­ва­та ав­тен­тич­ност съ­що се сле­ди стрик­тно. Ре­но­ми­ра­ни­те ба­ро­ве ра­бо­тят са­мо с бан­де­рол­ни тю­тю­ни. Сред­на­та це­на на ед­но нар­ги­ле е 15 лв., но се про­ме­ня в за­ви­си­мост от тю­тю­на. Хи­тът в мо­мен­та е мер­це­де­сът на нар­ги­ле­та­та - тю­тю­нът Hookain. Це­на­та на нар­ги­ле с не­го е 35 лв.

Най-спор­ни­ят въп­рос око­ло ус­тройс­тво­то е вре­ди ли на здра­ве­то и кол­ко. Мне­ния са по­ляр­ни и раз­но­род­ни ка­то те­зи за елек­трон­ни­те или без­дим­ни­те ци­га­ри.

Нар­ги­ле­то во­ди до прис­трас­тя­ва­не. Обе­мът дим, кой­то се по­е­ма при пу­ше­не на нар­ги­ле за 120 ми­ну­ти прес­той в нар­ги­ле ба­ра е ра­вен на ди­ма от 100 из­пу­ше­ни ци­га­ри, ко­мен­ти­ра пред БНТ д-р Со­фия Ан­ге­ло­ва от Дру­жес­тво по бе­лод­роб­ни бо­лес­ти. Не­що по­ве­че, до­пъл­ва тя, хо­ра­та, ко­и­то не пу­шат, но се на­ми­рат в нар­ги­ле ба­ра, из­вър­шват па­сив­но пу­ше­не. А па­сив­но­то пу­ше­не вре­ди по съ­щия на­чин как­то и ак­тив­но­то вър­ху ор­га­низ­ма. Но биз­не­сът не е съг­ла­сен с по­доб­ни мне­ния и твър­ди, че има мно­жес­тво на­уч­ни из­след­ва­ния, ко­и­то оп­ро­вер­га­ват то­ва. Ка­то все­ки един ак­ци­зен про­дукт съ­дър­жащ ни­ко­тин, нар­ги­ле­то без­спор­но вре­ди на чо­веш­ко­то здра­ве по­доб­но на ал­ко­хо­ла и ци­га­ри­те. Но мно­зи­на смя­тат, че пър­же­на­та хра­на е по-опас­на от не­го.

Нар­ги­ле­то пред­став­ля­ва вод­на лу­ла, чес­то из­пол­зва­на за пу­ше­не на аро­ма­ти­зи­ран тю­тюн - на­ря­за­ни лис­та, ком­би­ни­ра­ни с ме­ла­са, мед или из­су­ше­ни пло­до­ве. Тю­тю­нът в нар­ги­ле­то се наг­ря­ва ин­ди­рек­тно от го­ря­щи жи­ви въг­ле­ни или наг­ре­ти бри­ке­ти. Ди­мът пре­ми­на­ва през съд с во­да, пре­ди да бъ­де ин­ха­ли­ран през гу­мен мар­куч и мун­дщук.

Нар­ги­ле­то е

из­мис­ле­но в Ин­дия от ле­кар

по вре­ме на уп­рав­ле­ни­е­то на им­пе­ра­тор Ак­бар, уп­рав­ля­вал в пе­ри­о­да 1556-1605 г. Ле­ка­рят Ха­ким Абул Фатх счи­тал, че ко­га­то ди­мът пре­ми­на­ва през во­да, е по-мал­ко вре­ден. В Ев­ро­па нар­ги­ле­то е пре­не­се­но от емиг­ран­ти­те от Близ­кия из­ток и днес пу­ше­не­то на нар­ги­ле е мно­го раз­прос­тра­не­но в ба­ро­ве­те и ка­фе­не­та­та в Ев­ро­па и Се­вер­на Аме­ри­ка.

Нар­ги­ле кул­ту­ра­та в Бъл­га­рия иг­рае ог­ром­на ро­ля за раз­ви­ти­е­то на ту­риз­ма и раз­вле­ка­тел­ния биз­нес, за­що­то тен­ден­ци­и­те на пу­ше­не на нар­ги­ле са све­тов­ни. Во­де­щи­те иг­ра­чи в бран­ша под­кре­пят по вся­ка­къв на­чин за­ко­на за ре­гу­ла­ция на та­зи ус­лу­га и съ­дейс­тват на кон­трол­ни­те ин­сти­ту­ции и ор­га­ни­те на ре­да.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com