Когато преди седмица правителството предложи Петьо Блъсков за орден „Кирил и Методий“, по-голямата новина беше липсата на медийна реакция. С много малки изключения, информацията беше телеграфно предадена и от приятелите, и от враговете му.
Затишието се оказа пред буря, а огънят на омразата се разгоря след кърваво писмо от близката до Иво Прокопиев Асоциация на европейските журналисти, светкавично препечатано от кохорта сайтове. В него се настоява президентът да не разписва указа за отличието, защото заслугите на Блъсков клонели към нулата, а министър Банов трябвало да го глоби, че пропуснал да включи вестника си в регистъра.
Времето на атаката е внимателно подбрано
Тя идва в навечерието на резолюцията на Европарламента за България, в която пасажът за свободата на медиите включва до болка предъвканите констатации за дефицита на независимост. Представянето на ордена на Блъсков като пример за осигуряване на медиен комфорт на властта идва дюшеш в опорните точки на хората на Прокопиев. И идеално се вписва в голямата им цел - омаскаряване на всички медии, които не са в техния кръжец и превръщането им в единствен посредник между властта и обществото.
Петьо Блъсков отдавна им е трън в очите. Не от вчера той осветлява тлъстите проекти, които печелят и за популацията на червеногушата гъска, и за опазване на черния лешояд. Изкара на светло 11-те милиона екопроекти на Прокопиев, нарече Сорос „демоничен“, разбута седянката, приготвила се да прибере стотина милиона като Съвет за гражданското общество. Няма как след толкова много пропуснати ползи, сега да го аплодират по пътя му към Гербовата зала в президентството.
Блъсков нито е светец, нито е икона в гилдията. Но никога не е бил родоотстъпник. Остава като един от бащите на съвременната журналистика - добра, лоша, същата като прехода.
Безспорен факт е, че пресгрупата, която оглави в началото на демокрацията, имаше доверието, за което всички медии сега могат само да мечтаят. Продаде я на ВАЦ и стана милионер не с бандитска приватизация, а с европейска сделка. И до днес четирите останали ежедневници на пазара са или
негова рожба или негова собственост
А в залязващия период на печатните издания, той е един от малкото мохикани, които със зъби и нокти се борят за тяхното оцеляване.
Затова е притеснително поведението на министър Банов, който тихомълком внесе предложението, сякаш се срамува публично да огласи мотивите. А голямата загадка остава предстоящото решение на президента. Ако се поддаде на натиска, ще разпали съмненията за пристрастията си. И ще докаже, че в България оценките за медиите се раздават не от обществото, а от политиците.
Хулите от управителния съвет на сдружението намаляват блясъка на наградата, но обидата идва не от техните викове, а от
оглушителната тишина сред гилдията
Докато вечно разбита, тя продължава да се разкъсва от завист и надцакване, единствено ще се извисява гласът на омразата на тези, които придобиха сектантското право да бъдат единствени съдници. И то в занаят, в който или си пипнат от Господ или завинаги оставаш безплодно неизвестен. Затова и крещиш, молейки да бъдеш забелязан.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
