- Най-дразнещият мит е игнорирането на нашето участие в Руско-турската война
- Ние сме най-старата държава в Европа - това не може да ни го отнеме никой, казва проф. Пламен Павлов в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"
- Проф. Павлов, за датата Трети март има много противоречиви мнения. Какво според Вас е тя за България и българската държавност?
- През последните години непрекъснато ми се налага да защитавам датата 19-ти февруари по стар стил, а 3 март по нов. И то не заради някаква самоцелна връзка, а защото не бива тя да се свързва с ролята на Русия, а с цялата ни национална съдба. Тази дата ще бъде дискутирана навярно още много години, но за мен българската общественост ще си каже думата някой ден. Аз в никакъв случай не смятам, че диалогът е предпоставен. Но все пак няколко поколения българи влагат в тази дата не самото Освобождение - самият договор е предварителен, неслучайно след това значително туширан от Берлинския конгрес. Но поколения българи са израснали, подразбирайки под тази дата идеята за целокупна България и идеята за националното единение. В крайна сметка нашите войни - още Сръбско-българската, Първата световна, даже и Втората световна, имат за цел националното обединение на нашия народ - цел, която и сега продължава да стои пред нашата държава и пред нашия народ, макар и в много по-различни условия и в много по-различен вид. За мен това е ден на бленуваното българско национално единство и ден на размисъл как то може да бъде осъществено в модерната епоха.
- А какви са митовете и истините за Трети март?
- Митовете са изключително много - като се започне от тези мантри за братска помощ, вечна дружба, православно и славянско единство, Дядо Иван. Митове, които са преекспонирани и изключително много дразнят. Другата крайност е пълното отрицание на ролята на Руската империя във войната - това също е един от митовете, че едва ли не днешна Русия е тъждествена с тогавашната Руска империя. Трябва много внимателно и без емоции да се анализират тези събития. Несъмнено Руската империя е мотивирана от своите стратегически интереси, тя не го прави като благотворителен жест към българския народ. Но от друга страна не може да се отрича участието на голяма част от руските хора, руската интелигенция, големите умове на руския народ. Не бива да се напада император Александър Втори, който наред с многото си недостатъци все пак е
наречен "Освободител" от своите поданици, тъй като отменя крепостното право
което е равнозначно на робството и е нещо ужасно. Мит е числото 200 000 паднали в тази война, което е силно преувеличено. Но пък и има опити това да се изкара като една разходка на руската армия на българска земя, което също е дълбоко невярно. Дискусиите по тази тема продължават, защото се дават убити или ранени в една графа, безследно изчезнали в друга - но във всеки случай тези чудовищни числа са абсолютно неверни.
- А какво е българското участие във войната?
- Това е най-дразнещият мит - игнорирането на българското участие във войната. И днес слушаме приказки на знайни и незнайни капацитети и интелектуалци, че ние не сме били в състояние да се освободим сами, че ние сме освободени даром, за разлика от другите балкански народи. Това е дълбоко невярно - останалите балкански държави, по-точно Гърция и Сърбия, бяха освободени именно благодарение на руски военни операции. Още Софроний Врачански от нашите национални водачи е заявил, че без участието на Русия това няма как да се случи. Съзнавал го е и Васил Левски. Той не изключва руско участие, но държи това да бъде на равноправна основа. Участието на българите в Руско-турската война е изключително масово - това е опълчението от 7200 души, доброволните отряди - става дума за масово участие в цялата българска земя. На участието на българското опълчение се е гледало с пренебрежение, но знаем какво те направиха на Шипка, а и самият Вазов казва, че те са спасили от провал даже руския цар. Това не бива да се опредметява - да, това е платено с тонове злато, защото е една търговска операция, но в крайна сметка става дума за война.Но не бива да забравяме и нещо друго - че е освободена само част от България. Една част остава под османска власт, но пък
Северна Добруджа и Поморавието попадат на територията на Румъния и Сърбия
И това е голяма драма за тогавашната българска интелигенция.Стефан Стамболов, който по това време е много голям русофил, в емоционален изблик казва: "По-добре да не бяхте идвали!" Така че в този ден ние трябва да си спомняме не само свободата, която получават част от българите, но и онази свобода, която губят други големи части от нашия народ.
- Тази година честваме и друга годишнина - 1340 години от създаването на България. Какви са пък митовете около нея? Историците се разделиха около 681 година, някои извадиха тези, че тя е определена от Людмила Живкова, така че да могат да бъдат организирани масовите чествания за 1300 години България...
- Годината 681-ва не е хрумнала на Людмила Живкова, но тя все пак като човек, завършил история, е с един просветен патриотизъм, макар и в онази монархическа форма на Живковия режим. Тя се допитва до историците коя година да бъде избрана като начало на българската държава. И се спира малко неудачно на 681-ва. Но преминаването на делтата на Дунав остава в 680-та, така че началото на държавността може би е тогава. Но всъщност друг е въпросът доколко се говори за начало на държавност. В самия именник на българските владетели се казва, че Аспарух е преместил държавата от другата страна на Дунав. Така че немалко са гласовете, че
за начало на българската държава може да бъде прието управлението на кан Кубрат
Ние знаем, че Кубрат е владетел на една по-стара държава и на тази база могат да се правят всякакви интерпретации и спекулации, но не бива все пак да се отричат тези корени на българската държавност. Но това, което се случва през 681-ва година, дава началото на българската държавност и прави България най-старата държава в Европа, което признават редица учени. Това не може да го отнеме на България абсолютно никой. Тук по-скоро не е до митове, а до спекулации и до неразбиране на същността на етногенетичните процеси, отричането и съответно преекспонирането на древните траки. Ние не можем да прекъснем пъпната си връв с древните траки, но и не можем да приемем, че България, Тракия и Македония е едно и също. Става дума за различни исторически пластове, за различни исторически периоди. Задълбаването в подобни теории е отричане на съвременната наука - и историческата, и археологическата, и много други нейни клонове.Но понеже говорим за годишнини, аз бих искал да спомена две други. През 1821-ва година се ражда Георги Стойков Раковски - сега се навършват
200 години от рождението на един от най-великите българи на всички времена
Но тази година има и други измерения - това е годината на така наречената Гръцка завера. И дори в условията на пандемия в нашата южна съседка се готвят да отбележат двестагодишнината от въстанието, което по-късно доведе до нейното освобождение. Но в тази революция участват много българи. И наистина има разтърсващи събития, за които в обществен план не се знае почти нищо. Или се знае в полумитологична, в полулегендарна форма. Участието на българите е изключително масово в тази завера, която всъщност е опит за балканска освободителна революция, но за съжаление успешна само по отношение на Гърция. Ние имаме само около 750 имена на командири в гръцкото въстание и трябва да осмислим, че това са първите български борци за свобода. И да осъзнаем, че и Раковски, и националноосвободителното движение не тръгват от нищото, тръгват от тези свои предшественици.
- Възражда ли се патриотизмът в момента, политизиран ли е?
- Аз не съм аполитичен, но не искам да коментирам политиката. Патриотизмът е едно естествено човешко чувство. И пак ще цитирам Раковски, че това е най-висшата светска добродетел, макар че той го казва с тогавашния особен език - "любовта към Отечеството превъзхожда всички световни добрини". Патриотизмът няма как да изчезне. Аз много се дразня от тълкувания на наши либерали и интелектуалци, които
смятат патриотизма за нещо отживяло, а хора като мен - за динозаври
И същите хора казват добри думи за филма "Патриотът" с Мел Гибсън - тоест признават прояви на патриотизъм навсякъде, а същевременно ни карат да се самозомбираме, че патриотизмът е нещо отмряло. Напротив, той трябва да бъде присъщ на абсолютно всички български партии.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
