Ботаническата градина на БАН и музеите на академията са с вход свободен днес. Повод е празникът на БАН. Академията чества 150 години. 
Ботаническата градина ще може да се разглежда без пари и утре, неделя, 13 октомври. И през двата дни посетители ще се насладят на традиционните "Есенни срещи с растенията". Специалистите ще покажат и разкажат за богатството на колекциите. Специално внимание е отделено на уникалните образци, включително опазените по време на двете световни войни, съобщиха от БАН.
В Националния археологически музей в зала Праистория посетителите ще открият експонати от старокаменна (палеолит), новокаменна (неолит), каменномедна (халколит), ранна и средна бронзова епоха (1 600 000 г.-1 600 г. пр. Хр.). Праисторическата експозиция дава цялостна представа за материалната и духовна култура на най-ранните обитатели на нашите земи. Тук специално място заемат няколко големи епонимни поселищни колекции – от пещерите Козарника, Белоградчишко и Темната дупка, Луковитско, както и от селищните могили Караново и Езеро, Новозагорско.
В зала „Трезор” пък могат да ес видят три световно известни съкровища – Вълчитрънското злато, сребърните гарнитури за конска амуниция от Луковит, Ловешко и златните накити и сребърните съдове и монети от Николаево, Плевенско. В залата са изложени и най-новите находки от района на Казанлък - целия инвентар от могила Светица, с уникалната златна погребална маска, както и главата на Севт Трети от бронзовата му статуя от могила Голяма Косматка в Шипка.
На двата етажа на Централната зала на музея са изложени колекции паметници, датиращи от къснобронзовата епоха до късното средновековие. Те илюстрират основните периоди на историята на широк район на Югоизточна Европа. Там са подчертани най-значителните и характерни аспекти на големите култури, които са се срещали и сливали в тези земи: тракийска, елинска, римска, византийска, българска, отоманска.
В зала Средновековие експозицията отразява материалната и духовна култура на българите във времето между VІІ и ХIV в. В нея са представени материали от дългогодишните проучвания на старите български столици – Плиска, Преслав и Царевград Търнов. Акцент сред тях е иконата на Св. Тодор Стратилат, която е най-стария образец на керамичното иконописие.
Националният природонаучен музей при БАН е единствената национална институция, пряко ангажирана със съхраняването на научни колекции от живата и неживата природа от България и света. Основните научни приоритети на музея са изучаването на биологичното разнообразие, опазването на природната среда и еволюцията на организмите. Във връзка с това главната задача на НПМ е всестранното проучване на фауната, флората, фосилите, минералите и скалите не само на България, но и други страни.
Експозицията на музея е разположена в 15 зали - може да се видят изчезналият в света каролински папагал, изчезналите в България тюлен монах, брадат лешояд, малка дропла, сив и момин жерав, степна усойница, немска есетра.
С богата програма ще е и Националният етнографски музей. Представителната експозиция "ВРЕМЕНА И ХОРА – живите традиции на България“ е разположена в 11 зали на Княжеския дворец. Тя представя живота и формите на общуване в селото и в града през последните 200 години; представя биографията на предметите и хората, които са ги произвеждали, притежавали и употребявали.
Изложбата "Пазители на времето или как работи един музей“ разглежда основните дейности на музея – да придобива, съхранява, изследва, разпространява и представя материалното и нематериалното наследство на човечеството и неговата среда с цел възпитание, образование и развлечение.
Постерна изложба "Българска етнография“ представя съдържанието на уебсайта "Българска етнография“ (https://balgarskaetnografia.com). Сайтът представя българската етнография в нейното многообразие: празници, вярвания, календар, обреди от жизнения цикъл, елементи от материалната култура (бит, храна, облекло), социо-нормативна култура, етнографски групи, етно-религиозни общности, етнография на българската диаспора, фолклор. Към момента на уебсайта са качени 230 научно-популярни статии.
Националният антропологичен музей при Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей-БАН (ИЕМПАМ-БАН) е единствената музейна институция в България, представяща резултатите от дългогодишните изследвания на нашите учени в областта на физическата антропология. В залите на музея посетителите могат да научат много интересни факти за Човека, създател на многообразието от култури по нашите земи. Експозицията е базирана на подробното познаване на културните особености, свързани с погребалните практики, палеодиетата, палеопатологията, различните ритуални въздействия, бойни травми и прилагани лечебни практики, които се откриват по човешките скелети от археологически разкопки.
Националният антропологичен музей представя в своята експозиция реконструкции на главата по черепа, чрез които се онагледява антропологичната характеристика на обитателите на българските земи през различните периоди в историята.
Емблематична е реконструкцията на така наречената “тракийска принцеса" от Враца. Археологическата ситуация, при която са открити костните останки на младата жена в Могиланската могила (IV в.пр. Хр.) потвърждават сведението на Херодот за ритуалното умъртвяване на любимата съпруга на владетеля.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
