Безчет са вариантите за едноседмичен престой в Италия през лятото. Пристигнах в Милано от Бергамо - горещо препоръчвам малкото тамошно летище пред многолюдното "Малпенса" в северната столица на Ботуша. И тъй като единствен ден не е достатъчен да се възползваш от намаленията в лъскавите бутици, избрах насладата от изложбата на Хуан Миро "Силата на материята" в Музея на културата. Срещу 12 евро преживях първото си изкачване за седемте дни - в спиралата на творческата фантазия. На следващия ден с автомобил и в компанията на приятели съмишленици потеглих на югоизток по Адриатическата магистрала. Първата ни спирка бе градчето Бризигела, недалеч от Равена. Тук се подготвяха за един от местните празници и от няколко сцени вече ехтеше музика. Ние предпочетохме да се качим в замъка. Обитателите му ни казаха "добре дошли" по радиоуредбата, а после обиколихме покоите им. Господарят явно беше слязъл при празнуващите. И ние снимахме на воля: поле - докъдето ти стига погледът, покриви - скупчени в многовековно борго, черкви - разширявани и достроявани, часовникова кула - грациозно възправена на съседна скала. И кристална тишина, гарнирана с аромат на диворастяща зеленина.
Втората ни спирка бе
Римини - сладкият живот на Фелини
Неговият роден град. За курортистите от адриатическия бряг днес това означава хотели за всеки джоб и вкус, огромни плажове с най-фин и перфектно поддържан пясък, шезлонги, съблекални, душове чешми, тоалетни, детски кътове, спасители, редовно изпълняващи и задължителните си тренировки за поддържане на формата. А за тези, на които доскучава по цял ден да събират тен - има всякакви други забавления. Сред тях - "Къщата на хирурга" в централната част на античния римския град с най-древната открита до днес в Европа колекция от хирургични инструменти (III в.пр Хр.) Притежание вероятно на военен хирург. Но и с великолепни мозайки от няколко пласта. И с образа на Орфей в едно от най-въздействащите подови пана.
На третия ден достигнахме главната си цел - областта Молизе: южно от Абруцо, северно от Пулия и източно от Кампания. Тя е сред най-рядко посещаваните в Италия. Самите италианци нямат навика да пътуват натам, освен като почитатели на селския туризъм. Молизаните се изненадват, когато разберат, че някой е пристигнал отдалеч и винаги недоумяващо питат: "Ама, защо?". Живеят в странна на пръв поглед самодостатъчност. Някои местни смятат, че централната власт не се интересува от тях понеже регионът - предимно селскостопански - не може да предложи големи печалби за политиците. Така обясняват изолираността си. Подобно поведение обаче е типично за хора, които са се срастнали с красотата около тях до степен на почти нирвана.
Първите ни впечатления от тамошния дял на Апенините Карла, италианката сред нас, обобщи така: "Вие се върнахте у вас". Моето усещане бе същото - като за исполинската твърд на Балкана, съчетана с хълмисти полета, зеленина от дъбрави, аромат от поляни и птичи хор от Дунавска България, масиви от лозя по правилото "на баир". Шеметност на висината. Надвременност и всеспокойствие Селището Черчемаджоре (Големият кедър) стана наша база. Настанихме се
в реновирана къща на шестстотин години
посветена на Изабела ди Капуа, чиито владения през ХV век са се простирали в околността. От терасата на третия етаж се откри възможност за наблюдения на цялата околност на северозапад и североизток - полето, хълмовете, хребетите на планината Матезе, оттеглянето на сутрешната мъгла, разстилането на вечерната тъма, безбройните нюанси на залезното червено.
Легендата разказва, че Изабела е успяла да подчини на волята си дори главатаря на прочута банда местни разбойници и той минава на служба при нея. В това градче средновековието и до днес не се е предало на модерния свят. Стръмните улички са все така тайнствено виещи се покрай зидове и през тунели, къщите, израстващи направо от скалите, съчетават коравостта на камъка и метала с разнобаграта нежност на цветята. Строгите фасади пазят родовите гербове, а през по-едрите дупки в портите се виждат късчета замъчен уют. Аромат на смокини и билки, славеева песен, жужене на пчели и кукуригане на петли. Така вероятно биха изглеждали и повечето старинни квартали на българските градове, ако не бяха разрушени при нашествието на османците.
Петимна за подобно очарование, се влюбих в Горния град на градчето Бояно - Чивита супериоре. В подножието на висок връх, отдалеч Чивита супериоре е като избродиран върху лицето му. Подобно на много свои събратя наоколо. Боянците свързват изграждането му с идването на норманите през ХI-ХII век, от които произхожда благородническата фамилия, дала името си на цялата област. Историческите изследвания пък показват, че още по времето на самнитите - могъщи съперници на римляните за надмощие в региона (IV-III в. пр.Хр.), Бояно е важен политически център. А най-подробният източник за разселване на българите в Южна Италия - хрониката на Павел Дякон от VIII в., го определя, заедно със Сепино и Изерния, като основен град, предоставен през 668 година от краля на лангобардите за владение на българския вожд Алцек. Предполага се, че това е един от синовете на кан Кубрат или друг български благородник със същото име.
Бояно е близо и до селище с впечатляващото име Кампокиаро - светлинният град. То е известно с древно самнитско светилище в чест на добилия безсмъртие чрез подвизите си Херакъл. Недалеч от него преди трийсетина години италианските археолози разкриват
некропол с около 400 погребения
Част от мъжете са положени с конете си, а за този от гроб номер 33 се предполага, че може да е предводителят им Алцек. Уви, опитът ни да намерим въпросното място, удари на камък. Според автомобилния ни навигатор локацията "Вичене" сега е частен имот. А представителят на общината в Кампокиаро награди интереса ни с бурканче сушен риган вместо с ясно упътване къде да търсим.
Артефактите от некропола са изложени в Самнитския музей на регионалния център Кампобасо. Няма каталог на сбирката за посетителите. Неприятна беше изненадата ни, когато установихме, че в експозицията е поставена
ненадписана снимка на Мадарския конник
без да е пояснено, че това е паметник на ЮНЕСКО от Дунавска България. Веднага реагирахме - в книгата за впечатления. Но се надяваме българските дипломати в Италия да се заинтересуват от ситуацията. И дано български специалисти - археолози, историци, етнолози - могат скоро да работят в региона на терен в международни екипи.
Паметта за българите на Алцек в Молизе е почти напълно заличена - ако я търсим директно. Но може да просветне съвсем неочаквано. Например в обичаите. Посещението ни съвпадна с празника на житото в Йелси (Le Traglie), който се провежда на 26 юли в деня на Света Анна. Производители от цялата област дефилираха по централната улица с впрягове или тракторчета. Животните, машините и каруците са украсени с пано, изработено от житни зърна и класове. Колко сходни са в излъчване златото и пшеницата и как директно са свързани със символиката на слънцето и огъня едновременно. И през цялото време си мислех за мистериите от Елевзина, за Деметра, Персефона.
В Чивита супериоре на Бояно преживяхме и най-голямото си гастрономическо удоволствие. В малката по размери и съвсем непретенциозна като фасада тратория "Борго антико" опитахме сирена и кашкавали собствено производство, салата от прясно набрани зеленчуци, хлебчета с лешници или домати и червено вино "а ла каза" - всичко достойно за оценка "К" на трета степен. Накрая се подсладихме с гофрети, залети с крем и сладко пак собствено производство. Собственикът ни направи предварителен инструктаж за реда на деликатесите. Настоя да не бъркаме местното Фиордилате с моцарела. Показа ни съдчето джунко, в което се поставя сиренето Джунката. Поясни ни, че в Молизе са започнали да произвеждат трюфели преди прочутите ферми в Алба (Пиемонте). Накрая сподели, че колонията на преселниците боянци в Торонто е по-голяма от цялото население на Горния и Долния град, взети заедно. Това обяснява защо на много от къщите по безлюдните улички не само в Бояно четяхме надпис "Продава се". Цените в Южна Италия са значително по-ниски от тези на север. Три бутилки малка минерална вода в магазин струват общо 90 цента, докато в Милано това често е цената на една. Вечеря за трима с храна и вино в кръчма в Молизе е на цена между 40 и 60 евро, значително по-евтино от ресторант в Северна Италия.
По обратния път към Милано спряхме в Монтефелтро, в непосредствена близост до Сан Марино. За Сан Лео, разположен точно насреща, Умберто Еко казва: "Най-хубавият град на Италия? Сан Лео: една скала и две черкви." Напълно споделям мнението на Еко - тази красота е върху територията на някогашния Равенски екзархат, където се предполага, че най-напред са се заселили българите на Алцек. Особено пленителна е черквата "Ла Пиеве" - най-стара в целия район на Монтефелтро. В предроманската си сакрална тишина
тя съхранява надпис от 882 година
на дарителя дук Орсо. Може би е бил от потомците на кан Алцек, а може би е познавал някои от дипломатите на княз Борис т, пътуващи до Рим и обратно.
За разлика от молизаните, жителите на областта Марке, към която принадлежи голямата част от Монтефелтро, търсят варианти да пропагандират природните и историческите си забележителности. Благодарение на Карла и съпругът й Сандро, които са родени по тези места, успяхме да съзерцаваме тукашния дял на Апенините от "балконите" на прочутия художник Пиеро де ла Франческа: малки тераски, поставени на места с великолепна природна гледка, която според т.нар. ловци на пейзажи, присъства в картините на майстора. "Откритие" на този симпатичен тип лов е и твърдението, че точно в Монтефелтро е намерил достоен природен фон Леонардо за своята "Мона Лиза". Към съответното място насочват десетина указателни табла, поставени от общинските власти на градчето Пенабили.
Сред най-интересните образи в Молизе е знак от фасадата на катедралата в градчето Ларино - ипсилон с две хасти. Прастар символ, подобно на свастиката. И безспорно доказателство за наднационалната висина на човешката същност.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
