Проектът "Южен поток" бе основната тема на разговор по време на срещата в Брюксел на министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев с еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер и с еврокомисаря по въпросите на конкуренцията Хоакин Алмуния. След срещата министърът отговори на въпроси на наши медии в Брюксел.
- Какви са резултатите от днешните ви срещи с комисарите Йотингер и Алмуния?
- На срещата с комисаря Гюнтер Йотингер предоставих достатъчно информация, че България по никакъв начин не нарушава европейската правна рамка по отношение на законодателните промени по изграждането на морския участък на газопровода "Южен поток". Що се отнася до сухопътната част - ние изцяло следваме европейското законодателство. В подкрепа на това предоставихме и информация за протокола, подписан между БЕХ и "Газпром" за предоставяне на достъп на трета страна. Информирах комисар Йотингер и за предприетите действия от български институции за стартиране на процедура по отнемане лицензите на три електроснабдителни предприятия. Другата основна тема бе постигнатият от България напредък по изпълнение на препоръките на Европейската комисия относно либерализацията на енергийния пазар. Желанието ни е през 2015 г. да имаме пълна либерализация.
От това, което ни препоръча Еврокомисията през 2013 г., вече сме изпълнили следните мерки - намаляване на таксата пренос и достъп на електроенергия, намаляване на студения резерв, отделянето на ЕСО и НЕК. Последното изпълнихме абсолютно сами, без ползването на скъпи консултанти. Тази година ще стартират балансиращият пазар и енергийната борса. До 2015 г. ние обаче трудно ще реализираме пълна либерализация на пазара при наличието на дългосрочни договори. Това бе една от темите на срещата ми с комисар Хоакин Алмуния.
Либерализиран пазар е невъзможен при наличието на дългосрочни договори с производители, които сега са факт. Имам предвид дългосрочните договори с ВЕИ и две централи, работещи на територията на България.
- За Мариците ли става дума? (Бележка: дългосрочните договори са с ТЕЦ "АES - Гълъбово" и ТЕЦ "Контур Глобул Марица-изток 3".)
- Да, те изкривяват пазара. В крайна сметка едни производители на електроенергия доста сериозно биват подкрепяни за сметка на други.
- Трябва ли да се развалят договори, г-н министър, или рискуваме европейски санкции?
- Не, ние не рискуваме европейски санкции. Изход има - и решението трябва да бъде търсено съвместно с Европейската комисия. Разбрахме се с комисар Алмуния да започнем конкретни действия на ниво експерти.
- Какви бяха разговорите ви с комисар Йотингер за "Южен поток"?
- Бях доста изненадан от факта, че опозицията в България може би погрешно е информирала комисар Йотингер за законодателните инициативи в Народното събрание по отношение на морската част на "Южен поток". Може би тяхното желание е този проект да бъде спрян, така както с лекота бе спрян проектът "Белене". Това по никакъв начин не отговаря на интересите на страната ни. Комисар Йотингер изрично заяви, че както Русия, така и "Газпром" са важен партньор на Европа и че този проект е важен за доставки на природен газ за Европа. У нас гледаме на този проект все едно той се прави само за България. Напротив - ние сме само една държава, през която минава газопроводът. Виждате, че от два дни между Италия и Австрия е актуална темата за бъдещи промени на маршрута на проекта "Южен поток", което ясно показва, че отделните държави членки на ЕС, се борят за този проект. Знаете, че той е важен и от икономическа гледна точка, и от енергийна гледна точка. Смятам, че и обществото разбира това. Според изследване, което прочетох - едва 16% от българските граждани не одобряват проекта "Южен поток". Разбира се, съгласен съм - трябва да се спазва европейското законодателство. Затова и обясних подробно на комисар Йотингер, че законодателните промени още не са приети. Те са на първо четене. Опозицията в България може да предостави свои предложения в рамките на дебата. Ние ще се съобразим с тях, ако, разбира се, са адекватни. Нормално е, когато един газопровод, който идва от трета страна към Европа, да има преден терминал на сушата. В морето няма как да има достъп на трета страна. Такива са газопроводите от Северна Африка до Европа, такъв е и един бъдещ газопровод, планиран от Мароко до Италия. Морската част на газопровода "Южен поток" по нищо не се отличава от сега действащите и от бъдещите газопроводи, които ще се правят към Европа.
Днес (б. ред. вчера) имаше и среща на ниво експерти между МИЕ и ЕК относно изясняване на тези въпроси.
- А експертите имали ли са забележки?
- Давам ви пример - комисар Йотингер беше информиран, че предният терминал ще бъде на 20-ия километър на територията на Република България, а терминалът ще бъде на втория километър. Разбирате, че разликата е огромна и тогава въпросът - "Защо по-рано не може да се присъедини трета страна?", може да бъде зададен. Технически обаче е невъзможно достъп до тръбата на трета страна на 300-400-500 метра или дори на 50 метра дълбочина под морското равнище.
Това, което се договорихме с комисар Йотингер, е през следващите седмици да продължат срещите на техническо ниво, отново да се обсъдят и евентуалните предложения за второ четене, ако има такива. Смятам, че вървим в правилна посока, може би за съжаление на опозицията, която желае поредният проект за България да бъде прекратен. Това няма да се случи, защото "Южен поток" е важен не само за България, той е важен за Европа. Представителите на опозицията желаят да саботират проекта, защото за тях сега са важни европейските избори. Те казват, че тези избори са за Европа или против Европа. Аз казвам, че тези избори са за България. Искаме ли България да остане само членка, която казва "да" и да се съгласява с всичко? Или искаме да се борим за националните си интереси. Да бъдеш член на ЕС, не означава да казваш на всичко "да". Ние имаме национални политики, ние имаме национални интереси, ние имаме и национални решения и ги отстояваме.
- Има ли шанс Комисията да се съгласи, че част от газопровода на територията на България всъщност е интерконектор?
- Не, не може да става дума за интерконектор. Пак казвам, газовата директива важи за територията на ЕС. Тя не може да важи за един газопровод, който идва от трета страна и който завършва на 2-ри километър на българска територия.
- Експертите имат ли някакви забележки по отношение на законодателството, свързано с околоземната част на газопровода?
- На първата среща експертите не са имали подобни забележки.
(Текст от брифинга на министър Драгомир Стойнев пред представители на медиите в Брюксел. Използвани са въпросите на Българска телеграфна агенция, Българска национална телевизия, Българско национално радио, Клуб Z, Вестник "Политика", EurActiv.)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
