Западът упорито дели страните на свои и чужди, казва руският посланик Юрий Исаков
- Ваше Превъзходителство, тази година професионалният празник на руската дипломация 10 февруари се отбелязва в условия на напрежение в отношенията на Москва със Запада заради ситуацията в Украйна. Как руските дипломати се справят със задачите?
- Откровено казано, сега обстановката на много места по земното кълбо е доста напрегната. Международните отношения преминават през сложен етап, свързан със смяната на исторически епохи и продължаващото формиране на ново полицентрично устройство. Светът става все по-малко безопасен и все по-непредсказуем. Увеличават се рисковете, значително се повишава нестабилността както в глобален мащаб, така и в отделни региони. Към старите конфликти се добавят нови опасни огнища на напрежение. Събитията в Украйна повлияха негативно на динамиката на отношенията на Русия със западните партньори. Но бих искал да подчертая: украинската криза не е причина, а следствие на политиката на Запада, водена през последния четвърт век. Става дума преди всичко за линията на Запада да укрепва своята сигурност във вреда на безопасността на другите. Уверенията, че НАТО няма да се разширява на Изток, давани на Москва през 90-те години на миналия век, се оказаха празни приказки. На дело се водеше политика на разделяне на държавите на "свои" и "чужди". Нейният апогей стана опитът да се постави Украйна пред изкуствения избор "с нас или против нас".
- Какво се получи вследствие на този подход?
- В резултат братската за нас страна се оказа на границата на разкола. Негативната тенденция в отношенията със Запада не е наш избор. Ние винаги сме готови за диалог, защото свалянето на летвата на взаимодействието несъмнено вреди не само на нашите икономически интереси. Освен това фактически се блокират и съвместните действия в борбата срещу такива глобални заплахи като тероризма, наркотрафика и организираната престъпност. Терористите не спят и не изясняват отношения, а действат, както показаха и трагичните събития в Париж през януари т.г. Убеден съм, че Русия и Западът трябва да възобновят пълноценния диалог по всички актуални проблеми на съвремието. От това до голяма степен зависи тяхното успешно решаване. Всички тези предизвикателства принуждават руските дипломати да действат не само още по-активно по всички направления, но и още по-творчески.
- Кризата в Украйна се отрази неблагоприятно на руско-българските отношения. Русия се отказа от проекта "Южен поток", но експерти смятат, че темата не е закрита окончателно. Така ли е? Как по-нататък ще се развива руско-българско сътрудничество в енергетиката?
- Въпреки това, че периодично в пресата се чуват коментари за "емоционалност" и "спонтанност" при решението на Русия да се откаже от проекта "Южен поток", искам да подчертая, че то бе взето принудително, с абсолютно внимателно проучване и има окончателен характер.
Руската страна не можеше да продължава реализирането на проекта в условия на отрицателно отношение на Еврокомисията към него. Не е тайна, че Брюксел оказваше безпрецедентен натиск върху транзитните страни - България, Сърбия и Унгария - с цел те да се откажат от проекта. Ние пък изпълнихме всичките си задължения в рамките на подписаните със страните на транзита междуправителствени споразумения. Ще отбележа също, че необходимите разрешения от българската страна за прокарването на газопровода както по морската, така и сухопътната му част, така и не бяха получени. И до ден днешен ги няма. Разбираемо е, че в такава ситуация да се започне многомилиардното строителство на "Южен поток" би било безразсъдство. В тези условия Русия реши да строи газопровод до Турция със създаване на газоразпределителен център /хъб/ за европейските потребители на турско-гръцката граница. Както ви е известно, за това Русия информира заместник-председателя на ЕК Марош Шевчович. В момента "Газпром" заедно с турските партньори започна работа по реализацията на проекта. Маршрутът на морската му част вече е определен: 660 км от тръбопровода ще премине по стария коридор за "Южен поток", а 250 км - по новия участък в направление към европейската част на Турция. Първите доставки по този тръбопровод са планирани за декември 2016 г. Бих искал също да подчертая, че както и преди, Русия е отворена както за енергиен диалог във формата "Русия-ЕС", така и за сътрудничество с България в сферата на енергетиката. Продължават да действат дългосрочните двустранни договори за доставка /до 2022 г./ и транзит /до 2030 г./ на руски природен газ. Руско-френският консорциум действа за продължаване на сроковете за експлоатация на V и VI блок на АЕЦ "Козлодуй". "Лукойл" инвестира във високотехнологични технологии във вашата страна. Тези дни бе пусната първата установка на комплекса за преработване на тежки нефтени остатъци. Общите инвестиции за създаването на този комплекс са 1,5 млрд. долара.
- Моля, нека пак се върнем към темата за украинската криза. Може ли изострящият се конфликт в тази страна да прерасне във война между между Украйна и Русия?
- Първо, тази постановка на въпроса не е точна. Русия, както ние неведнъж сме заявявали, не е страна в този изключително вътрешен украински конфликт.
Но същевременно нас не може да не ни безпокои случващото се в съседната ни братска държава. Русия би искала да види Украйна като стабилна и процъфтяваща държава, на чиято земя цари мир. Сега за постигането на тази цел е необходимо преди всичко да се прекрати кръвопролитието на Юго-Изтока, да се изведат артилерията и тежката военна техника от линията на съприкосновението. Киев трябва да води пряк диалог с провъзгласените в Донецк и Луганск републики - само така може да се постигне мирно уреждане. Нужен е всеобхватен и открит конституционен диалог, в който да участват всички региони на Украйна. В рамките на този диалог самият украински народ ще се договаря за това, как да се осигури безопасен, комфортен и равноправен живот за всеки украинец. Важно е реформата на конституцията на Украйна да бъде съгласувана с всички политически сили и национални групи, а това не са само руснаци, а и унгарци, румънци, българи и други. Нужно е на всички украинци без изключение да се осигури правото на комфортен и безопасен живот в единна, подчертавам това особено, единна държава при взаимно уважение на техните исторически възникнали особености.
Украинските ръководители трябва най-сетне да осъзнаят отговорността си за съдбата на страната. Но от Киев, напротив, постоянно звучат изявления за намерения на всяка цена да "отвоюват" територията на Донбас и със сила да задушат стремежа на жителите на Юго-Изтока да говорят на родния си език, да следват традициите на предците си, да почитат своите герои, както и да изграждат добри отношения с руските си съседи.
- Правителството на България се присъедини към антируските санкции на ЕС. Как това се отрази на търговията, туризма и другите сфери на икономическите отношения на България с Русия, която е един от най-важните ни икономически партньори?
- Пряката вреда за руско-българските икономически връзки от въвеждането на санкциите на Евросъюза е сравнително малка. София не ни е доставяла попаднали под рестрикциите видове оборудване, а местните банки не са участвали в кредитирането на руски компании. Въведените принудително ответни мерки на Русия за ограничения за хранителните стоки също имаха ограничен ефект за България. Те засегнаха само малка част от средните и малките компании, работещи главно в млекопроизводството и производството на плодове и зеленчуци. Заедно с това, както разбирам, косвените загуби за българските фермери поради "пренаситения" европейски хранителен пазар и експанзията на селскостопанска продукция от съседни страни от ЕС на местния пазар могат да се окажат доста по-значими. Като цяло развъртащата се от Брюксел санкционна спирала явно не съдейства за преодоляване на негативните тенденции в руско-българската търговия, обемите на която продължават да се намаляват. За периода от януари до ноември 2014 г. взаимният стокообмен се е свил с 10 процента до 4,2 млрд. евро. Заедно с това в условията на значителната девалвация на рублата и съответно поскъпването на българския туристически продукт за руските граждани през миналата 2014 г. наблюдавахме намаляването на почиващите в България руснаци с 3 %, както и понижаването на броя сделки за закупуване на имоти в България от наши сънародници с една трета.
Разбираемо е, че в тези условия ние се стремим заедно с българските партньори да подобряваме ситуацията, включително със задействане на нестандартни лостове.
- Какво имате предвид?
- Това са преди всичко мерки за разширяване на номенклатурата и намаляване на дисбаланса във взаимната търговия, активизиране на инвестиционното сътрудничество, развитие на преките междурегионални връзки между субектите на РФ и областите на РБ, развитие на специализираните видове туризъм /балнеологически, исторически, поклоннически, винен, екотуризъм и др./ Специално ще отбележа, че главен резерв за качественото увеличение на потока на туристите от Русия е кардиналното облекчение на визовия режим, а най-добре - пълната му отмяна.
- Обсъждан ли е този въпрос?
- Неотдавна обсъждахме всички тези теми на среща с министъра на икономиката на България Божидар Лукарски. Както разбрах, той е настроен за активна съвместна работа.
- Новото правителство на Гърция, начело с партията СИРИЗА, заяви, че отношенията на Атина с Русия са приоритет в политиката му. В какво от практическа гледна точка ще се изразява този подход на гръцкото правителство?
- За това е по-добре да попитате нашите гръцки партньори. Ние, от своя страна, сме готови за задълбочаване на традиционното конструктивно сътрудничество с Гърция във всички области и приветстваме позитивната нагласа на нейното ново правителство. Заедно с прагматичната целесъобразност в отношенията между Русия и Гърция винаги е имало и емоционален фактор. Нашите народи ги сближава православната вяра, общата историческа памет, многостранните културни връзки.
- А какви нови форми на сътрудничеството между България и Русия могат да намалят загубите от санкциите на ЕС за България и Русия?
- Вече в общи линии отговорих на този въпрос, но мога да добавя, че в сегашните условия е необходимо да се отделя повече внимание за развитието на сътрудничеството и на увеличението на взаимните инвестиции на ниво среден и малък бизнес. Положителни примери за такъв вид взаимодействие има. В края на 2014 г., например руската компания "Зарубежводострой" в консорциум с български и европейски партньори спечели търга за строежа на хидроелектрическото съоръжение "Пловдивци" в Смолянска област. Разчитам, че перспективните направления на по-нататъшното руско-българско взаимодействие, ще бъдат обсъдени обстойно по време на двустранната Междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество /МПК/, чието поредно заседание се планира за първата половина на годината. Убеден съм, че резултатното провеждане на МПК ще доведе до напредък и в решението на поставения от вас въпрос за реализацията на ефективни съвместни мерки за намаляване на негативните последици от санкциите. Старият модел на отношенията между Русия и Европа видимо се променя. За Русия първостепенен интерес сега представляват Изтокът и Китай, страните от БРИКС, Иран.
- Този процес как ще се отрази на ЕС и по-специално на България?
- Както казах в началото на нашия разговор, светът вече не е същият, какъвто беше преди.
Появиха се много нови силни играчи от световна класа. От тях не трябва да се боим. Напротив, трябва да изграждаме с тях отношения на принципите на равноправието, взаимното уважение и изгодата, на базата на централната роля на ООН. Напоследък често се говори за преориентиране на руската външна политика на Изток. Взаимодействието в рамките на Азиатско-Тихоокеанския регион действително има за Русия стратегически, приоритетен характер. Нека да не забравяме, че по-голямата част от нашата територия се намира в Азия и това сътрудничество е важно, включително за подема на източните региони на Русия.
- Какви събития предстоят през следващия период в рамките на този аспект на външните връзки на Москва?
- Тази година в Русия ще се проведе среща на върха на страните от БРИКС, където наред с Русия влизат Китай, Индия, Бразилия и Южна Африка. Това е много перспективно обединение, което играе все по-значима роля в световните дела. Не мога да не спомена един факт, който кой знае защо западните ни партньори пренебрегват: днес седем водещи развиващи се икономики в света, преди всичко страните от БРИКС, сериозно изпреварват "западната седморка" както по темпове на растежа, така и по абсолютни цифри на БВП. На срещата в рамките на Г-20 в Бризбейн през ноември 2014 г. лидерите на БРИКС потвърдиха готовност да увеличават сътрудничеството, особено в икономическата и финансовата област. В същото време важно е да се разбере, че насочването на държавата ни към Тихия океан не трябва да се разглежда като замяна или противопоставяне на връзките ни с Европа и Запада като цяло. Ключов принцип на нашата външна политика е многовекторността. Както не веднъж са заявявали на различни места руските ръководители, не съществува разумна алтернатива на продължаването на конструктивното и плодотворно взаимодействие между Русия и ЕС. Евросъюзът е най-големият търговско-икономически партньор на нашата страна. В обозримо бъдеще Русия ще остане ключов доставчик на енергоносители в Европа, включително в България. Ние сме готови за възобновяване на пълноформатни отношения с Брюксел и с всички страни от ЕС на равноправна и взаимоизгодна основа. Но както е известно, тангото се танцува от двама.
- Очаквате ли някаква положителна промяна?
- Сигурен съм, че партньорите ни също ще намерят сили да се превключат към конструктивно търсене на решения за натрупалите се проблеми. И в изграждането на диалога, както ми се струва, е необходимо да се ръководят преди всичко от националните интереси, да се съобразяват с преобладаването на икономиката над политиката, а не обратното. Тогава нещата между нас и вас ще се получат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
