Само тройна коалиция ГЕРБ+РБ+ПФ не е забранена
Защо ГЕРБ останаха без бленуваното мнозинство? На какво се дължи финалният щурм на "Атака"? Кой открадна електората на БСП? Докъде ще стигне походът на Първанов и компания? Трудно ли ще се състави следващото правителство? Изигра ли преференцията роля на катализатор на избирателната активност? На тези въпроси "Стандарт" потърси отговор от социолога Юлий Павлов от Центъра за анализи и маркетинг.
- Г-н Павлов, забелязахте ли сериозни нарушения в изборния ден?
- Не видях някакви груби нарушения. Този път се разминахме без крупен скандал, какъвто бе например нарушаването на деня за размисъл миналата година от страна на една телевизия със съдействието на прокуратурата. Подобен скандал този път нямаше. Иначе си текат редовните оплаквания на различните партии за агитация в изборния ден, купуване на гласове и т.н. Но това е нормално, нищо извънредно не се е случило.
- Бойко Борисов твърди, че трагедията в Горни Лом е намалила избирателната активност...
- Още нямам окончателни данни за избирателната активност. Данните на колегите, които правиха "екзит полове", са малко противоречиви. Моите впечатления са, че активността беше близка до тази от май миналата година. Може би малко по-ниска, но все пак няма рязък спад. Безспорно взривът в Горни Лом увеличи общия песимизъм и гнева срещу политиците, но за много хора това се изрази не в негласуване, а във вот за някоя от по-малките партии.
- Очакван ли беше резултатът на ГЕРБ?
- Резултатът на ГЕРБ е доста близо до предварителните прогнози. Ние не знаем точно колко ще бъде този резултат, но все пак, като сравняваме данните от екзит половете, той се очертава да бъде около 33%, което е на долната граница на очакваното. Резултатът на БСП е доста под долната граница. За тях се очакваше минимум 19%, а те имат около 16%. И двете големи партии губят гласове, като при БСП те са повече. Тези гласове отиват към средните и по-малки партии. Това е форма на протестен, наказателен вот спрямо политиците, които са били в управлението през последните два мандата.
- БСП бе притисната от няколко места. От една страна - АБВ, от друга - "Движение 21", по русофилска линия - от "Атака". На това ли се дължи техният спад?
- Тук има цял комплекс от фактори. Разбира се, най-много гласове бяха отцепени от АБВ, тъй като в момента Георги Първанов започва да играе за лявото пространство тази роля, която изигра Иван Костов за дясното. В момента той по същия начин разбива лявото пространство. Но не е само АБВ, Татяна Дончева също отцепи гласове. Имаше и разочаровани от проевропейската позиция на БСП, тъй като техният електорат все пак е до голяма степен русофилски, а БСП се опитва да балансира между симпатиите на своите избиратели и позицията на ПЕС, така че целият този комплекс от фактори доведе до отлив. Към това трябва да се добави и разочарованието от участието на БСП в коалицията с ДПС, която в очите на много от червените симпатизанти постави партията в подчинена позиция. БСП всъщност поставя категоричен антирекорд на парламентарни избори. Числата подлежат на уточнение, но за първи път БСП ще има под 600 000 гласа. Всички предварителни прогнози, които се даваха за БСП, очакваха като минимум 630-640 000 гласа, а ние ще имаме резултат от порядъка на 560-580 000 гласа. Това е наистина много сериозен наказателен вот срещу нея.
- АБВ са в една непрекъсната предизборна кампания, но продължават да стоят около 4%. Добър ли е този резултат за тях?
- Няма да знаем дали АБВ минава 4-процентовата бариера или не, докато ЦИК не излезе с официални данни. Все пак ще имаме някаква информация, когато излязат данните от паралелното преброяване и когато знаем колко души са гласували в чужбина. Така че във вторник сутринта вероятно вече ще се знае дали АБВ влиза в парламента или не. Но дори и да влезе, аз не считам, че това е кой знае какъв успех за един бивш президент. И то президент, който за мнозина от избирателите е бил един от успешните държавни глави на България. Това не е достойна позиция.
- Вие предвидихте много точно ръста на "Атака" в последните седмици. Какви са причините за него?
- Мисля, че повечето колеги отбелязаха в последния момент ръста на "Атака". Друг е въпросът, че този ръст не ги вкарваше със сигурност в парламента. Но една седмица преди изборите вече изглеждаше доста по-вероятно те да влязат в 43-то народно събрание и това се случва. Две са причините. Едната е по-дълготрайна - те водиха своята кампания, до голяма степен наблягайки на русофилски послания, и бяха горе-долу единствената значима партия, която водеше русофилска кампания. Другата причина просто беше един подарък от страна на служебното правителство. Решението да се повиши цената на тока от първи октомври, което на всичкото отгоре бе съобщено още в средата на септември. Така че "Атака" можа последните три седмици да се фокусира върху този проблем и да яхнат вълната на недоволство. Те успяват по същия начин за втори път - миналия януари те нямаха никакви шансове за парламента, но протестите срещу цената на тока ги реанимираха. националистите се включиха в бунтовете, поставиха популистки искания, удвоиха своя резултат и влязоха в 42-ия парламент. Сега се случи практически същото - от под 3% скочиха на 5.
- Единствено при ДПС май не се забелязват изненади спрямо прогнозите?
- ДПС се представят традиционно силно, техният успех ще стане ясен, след като видим гласовете от чужбина. Така или иначе, разликата между БСП и ДПС се очертава да бъде изключително малка. Това се дължи по-скоро на слабото представяне на социалистите, отколкото на някакво изключително постижение на движението. Сигурен съм, че партията на Лютви Местан този път няма да повтори рекорда от 2009 г., когато получиха над 600 хиляди гласа. Не бива обаче да забравяме, че техният електорат е по-особен - той не се влияе от факторите, които засягат останалите партии, традиционно е лоялен, в голяма степен е свързан с дейността на местната власт там, където ДПС управлява. Техният резултат най-точно бе предвиден от социологическите агенции.
- Резултатите от преференциите ще станат ясни след няколко дни, но как се отразиха те върху динамиката на кампаниите?
- На много от партиите преференциалният вот не се отрази по никакъв начин, но специално при коалициите, като Реформаторския блок, естествено се превърна в борба не толкова между личности, колкото между отделните партии. Освен това в някои партии също имаше доста некоректни изяви от различни кандидати. Включително се стигна и до разкритото от вътрешния министър явление - кандидати да си купуват преференции от партийния електорат. Успяхме да вкараме още едно уродливо явление в изборните практики.
- Парламентът ще бъде доста раздробен, очаквате ли трудности при съставянето на правителство?
- Дори при 8-партиен парламент ГЕРБ + Реформаторският блок + Патриотичният фронт би трябвало да имат заедно поне 123-124 депутати. Ако партиите са 7, местата им ще бъдат между 125 и 130. Те биха могли да осигурят аритметично мнозинство. Както разбрахме от първите изявления на Борисов, една подобна тройна коалиция е единствената, която не е забранена. В същото време чухме доста абсурдни претенции от представители на реформаторите и на патриотите. От Блока поставят условия кой да не бъде премиер, а от Фронта пък не харесват реформаторите за партньори. Ако не се прояви разум и по-малките партии не се смирят и не проведат смислени преговори, може и да не се стигне до коалиционно управление.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
