Кой не знае даскал Савов, кой не иска да е в неговия клас?! Юлиан Вергов даде плът и кръв на учител номер 1 на републиката в "Революция Z:секс, лъжи и музика" и оттогава тийн светът не е същият.
Случи се така, че сериалът на bTV наистина събира малки и големи пред телевизора. За какво се бунтуват младите, какво да променят в себе си големите, за да им бъдат пример и как общува с дъщеря си Алена, "Стандарт" разпита топ актьора.
-Г-н Вергов, имате ли предложения за щат вече в някое училище като даскал Савов?
-Не! Савов е по-симпатичен на децата, не на учителите.
-Какво е да си учител?
-Това е една от най-хубавите професии. Учителите, колкото и да са изтормозени от учениците, пак си ги обичат. Трябва да имаш много любов в себе си, за да научиш някого на нещо. Още повече когато става въпрос за деца. Те са бъдещето на света. И работата на учителите е много сериозна. Освен любов трябва да имат вяра в себе си - че няма да ги научат на глупости. И също подход - това е нещо специфично и не всеки го може. Даскалите са били най-важните хора в миналото във всяко място- град, село.
-Защо вече не са?
-Толкова неща се принизиха в последните години, че това е едва ли не нещо нормално за мястото и времето, в което живеем. Ценностите често нямат значение. Дължи се на тази псевдодемокрация, на това че много неща са вече криво разбрани и често се обръща повече внимание на глупотевини, отколкото на стойност и ценности. Но всеки има право да избира.
-Вашият герой е любимец на малки и големи, как го създадохте, доколко беше текст, какво вие дадохте на образа?
-Текстът си е текст, има една база на която стъпвам. Преподавам физика и затова четох учебника за 9 клас. В епизодите когато преподавам уроци, те са дословно са предадени. Не съм говорил с действащи учители, за да се подготвя, а дълго мислих какво беше образованието по мое време, какви бяха моите преподаватели. Въпреки, че беше много различна училищната ситуация тогава. Савов си има своите комплекси, своите не толкова привлекателни страни. Като всеки човек.
-Младите хора винаги са несъгласни с нещо и това е чарът им, но в наши дни за какво и защо се бунтуват младите?
-Първо младите наистина обичат да се бунтуват. После всяко поколение си има свои възгледи за живота и иска да си го живее по собствен начин. Сега много от нещата са разрешени и се бунтуват в област, която аз не съм. Наистина това е чарът на младостта. Сега покрай дъщеря ми забелязвам от какво се вълнуват тийновете. Например те си имат тагове -всеки си измисля свой собствен знак и с помощта на маркер или като графит го нанася на стена, сграда. Много е важно да си сложиш знака и е много кофти ако някой те кросне - сиреч да те задраска. Или да си нанесе своя върху твоя. Стига се и до бой за такива работи.
-Вие рисувате ли с дъщеря ви?
-Да, но това са нейните тагове - sory, с едно "r", другия е suj, като j-я е наопаки. Това е вид изява - младият човек иска да се заяви.
- Савов е един пораснал Тино ли? (главният герой и бунтар в "Революция Z")
-Да, така е.
-Гледайки Тино, сякаш тийнейджърите се репчат заради самото бунтуване, често без причина, не е ли това техният зов, че искат просто да бъдат чути, да ги забележат?
-Всички сме били такива на тази възраст. Ние, големите, си мислим, че всичко знаем. Но често можем да се поучим от децата. А и живеем на такива убийствено бързи обороти. Аз лично се опитвам да натискам педала на спирачката, но все по-трудно ми става. И затова някак набързо се отнасяме и с децата. А те си имат своите проблеми и имат нужда да бъдат чути. Винаги трябва да бъдат изслушвани! Някои реагират като Тино, други са по-интровертни, но трябва да ги изслушваме, за да им помогнем ако има нужда. Не всичко знаем, не всичко можем, ние, порасналите хора. А и по принцип хората трябва да се изслушваме един друг.
-Какъв трябва да бъде човека срещу тях, за да може да понесе този бунт и да бъде адекватен, полезен? Все пак героят ви е и учител, и малко родител - приюти деветокласничката Ани.
-Това е - да поспреш и да се заслушаш какво казват децата ти. Нека го даваме по-спокойно, няма да къде да бързаме. Не както се получава само на 8 март да любезничим с жените, или пък само на Коледа да сме благотворителни. Такива трябва да сме целогодишно. Трябва да го живеем този живот, не просто да преминаваме през него. Имаме един спектакъл, в който се казва, че човек може да живее, но е редно и да съществува. Да съществуваме нормално на тази земя, а не просто така да преследваме разни болни професионални амбиции, финансови изгоди и прочее и да изпускаме много по-съществени неща, като това да се насладим на самия живот. Дори да си кажеш: "Колко е студено, имам работа, не ми се излиза от къщи", но подадеш ли си носа навън, виждаш, че те чака толкова пъстър и интересен живот. Започваш да му се наслаждаваш. Гледам хората по улиците бързат, препускат, ще се пребият. Няма за къде да бързаме, то каквото има да се случи единствено Бог знае кога и как ще стане.
-Очевидно на младите им трябва добър пример, за да повярват че живота има смисъл, какъвто героят ви не беше отначало. Тоест какво трябва да променят големите в себе си, че да бъдат този пример, това вдъхновение?
-Да бъдем по-добри към другите. Всеки е бил млад, минал е по този път и не бива с лека ръка да махаме към някакви проблеми, които за нас са незначителни, но за човека отсреща може да са жизненоважни. Да им покажем толерантност.
-Кое е по-тъжна гледка - порасналия, примирен бунтар, или смиреният човек, който никога не се е опитвал да промени системата?
-Човек, който никога не се е опитвал да променя нищо. Има хора, които смятат, че така е по-стойностен живота - ако се концентрират в една посока. Те смятат, че по-безпроблемно ще живеят. Въпрос до натура е.
Аз имам приятел, който си записва всички задачи за деня на едно листче. Ако не свърши планираното за определения срок, изпада в истерия, става му лошо, ядосва се. Голяма трагедия, земята рухва. Аз не мога така. А сме много близки приятели, но той така живее. Така му е приятно, така му харесва.
-Какво е истинският бунт, революцията?
-За всеки човек неговата собствена битка е най-голяма. Всеки човек смята че целта, която преследва, която е ограничавана по един или друг начин, и е постигната, е революция. И дори малките победи го съживяват.
-За какво сме им длъжници на децата?
-Най-много сме им длъжници с това, че не им отделяме достатъчно време. По една или друга причина - задачи, работа. Общуването им липсва. Ако имаме време за тях, ще е различно.
Забелязвам как семейства, компании, се събират на ресторант, на вечеря и хвърлят по един таблет или някаква друга електронна джаджа на децата, да си траят, да не ги закачат. Или пък като се уговарят да заминават някъде, отново семейства, се питат: "Ама там има ли какво да правят децата, нещо за тях има ли?". Виждам как родители, без значение дали е пролет, зима, не водят децата до училище, ами ги карат с кола, спират и ги изсипват пред вратата. Затова и много деца не познават софийските улици. Децата имат нужда да се занимаваш с тях, да се вълнуваш от интереси им.
-Това родителско поведение няма ли да ощети и увреди децата?
-Това ще се разбере след време. Но при всички случаи ги уврежда. Осакатява общуването им с други хора. Те ще са свикнали да общуват само с таблета. Това ги прави интровертни, самодостатъчни. Времето ще покаже, аз само предполагам.
-Дъщеря ви, Алена, изненадва ли ви, на какво ви е трудно да я научите?
-Изненадва ме всеки ден с някоя щуротия. Има 20 милиона интереси в секунда. Аз много общувам с нея, не защото трябва, а защото ми е приятно. Никога не се питаме какво ще правим, винаги има как да се забавляваме заедно. Дори да имаме само един глобус в ръка-гледаме света, говорим си, толкова е прекрасно! Всъщност трудно ми е да обясня истории от моето време, което беше различно. Как портокали имаше на Нова година и такива неща. И как ние си хойкахме до късна доба.
-Но май не може да се каже кога са били по-щастливи хлапетата-тогава или сега?
-Сега са по-отворени към света, ние бяхме по-ограничени в това отношение. Но имахме повече свобода. За децата говоря, възрастните нямаха. Обикаляхме цяла София без притеснения.
-Бяхте ли революционно настроен в даскало, като Тино?
-Естествено!
-За какво викаха вашите?
-За глупости разбира се. В училище твърдяха, че поведението и успеха вървят ръка за ръка, а това не е така и затова се създаваха проблеми. Ако говориш в час:"Пречиш ми да преподавам! Кажи сега урока!". Казвам го, учителя казва: "Браво, но много приказваш и ти пиша пет". Това ми се струваше несправедливо в онези години. Сега като се замисля, те са ни възпитавали да се съобразяваме с околните. Някои съученици може би наистина са искали да научат нещо, а аз съм им пречел да чуят. Често се провинявах за бягство от час, че сме се сбили - нормални неща за тези години. Викаха нашите и за безумия от сорта, че съм прескочил оградата. Помня дядо ми ходи тогава в училище.
-Разкажете някоя такава гаменска проява?
-Бях се хванал на бас с един съученик в 4 клас, че ще мина по перваза на прозореца от външната страна, от третия етаж. Условието беше да е по време на час. Някой обаче извика математичката извън стаята и тя не видя моето изпълнение. Децата ме предадоха. Разсърдих им се, но сега си давам сметка, че те просто са били толкова впечатлени, че искаха да го кажат на първия срещнат, а това беше учителката.
-Свирил ли сте в банда?
-Не, не мога да свиря.
-Ето че има една жестока житейска несправедливост-Боби от "Революция Z", за да намери пари за запис на бандата, което си е една тийн мечта, се забърка с наркодилърство.
-Тийнейджърите понякога не се замислят за вредата, която нанасят на себе си и околните. Да им обяснят последиците от едно нещо, е работа на родителите първо, после и на учителите. Боби не си дава сметка колко сериозна работа са наркотиците. Той мисли как да изкара пари с тях.
Трябва да се говори и за секса, и за наркотиците, и за алкохола: за всичко да им се обяснява колкото се може повече. Проблемите са от липса на общуване. Не трябва да се чака да се стигне до там, че да има конкретна случка, за да се дискутира. Трябва предварително да споделяш с детето си, да го заговаряш на тези теми и то ще му остане в главата.
- Лятото идва "Стената" с Роджър Уотърс, бихте ли завели измисления си клас от сериала на концерта?
-Дъщеря ми ще заведа със сигурност!
-Как се бутат стени?
-Те стени се бутат, но който иска с глава, да знае, че е много болезнено. Докарва главоболия. С каквото друго искате, става.
-С вашия приятел и колега Захари Бахаров сте все в проекти на "Камера", съжалявате ли, че не сте в един сериал?
-Не съжалявам, че съм в другия проект, а за това че не винаги играя с близки приятели, което за мен е голямо удоволствие. С Владо Карамазов сега играем на 22 януари "Идеалния мъж" за стотен път. Юбилейно представление, повод за празненство. Да съм с тях двамата пред камера би било супер приятно.
-Време ли ви е пак за голям екран? С "Мисия Лондон" върнахте бг киното в играта.
-С удоволствие бих играл във филм, стига да ми допада сценария. Има много случаи в световното кино, когато ако си бил в голям проект изведнъж интересът към теб спада. Аз бях в "Мисия Лондон" и след него никой не ме потърси за кино.
-Истински запалянко ли сте или само се водите почетен фен на ЦСКА?
-Запалянко съм! Ходя на мачове с приятели, водя и дъщеря си. Тя пее песни на агитката с нецензурно съдържание. Чува ги на стадиона, няма как да не ги наизусти. Разбира се, обяснявам й, че това може да се случи само на стадиона.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
