Йото Пацов е роден на 28 декември 1949 г. в София - писател, журналист, общественик, фотограф. Завършил е българска филология във ВТУ "Свети свети Кирил и Методий". Специализирал във Факултета по журналистика на Московския държавен университет. Работил като редактор в Бюрото на Агенция по печата "Новости", списание "Днес и утре", както и във вестниците "Вечерни новини", "Народна младеж", "Работническо дело", "Стандарт". Съставител и автор на учебника "Ловът в България" и на сборника "Българските герои по фронтовете на Първата световна война". Военен кореспондент в Албания, Хърватска, Босна и Херцеговина. Първият чуждестранен журналист, проникнал в зоната на чернобилската катастрофа 20 дни след взрива. Пътувал из Сибир, Далечния изток, Средна Азия, Индия. Бил е преподавател и секретар на Пловдивската духовна семинария "Свети свети Кирил и Методий". Автор на книгите "Петелът кълве звездите", "Пръчка от леска", "Лъжикерван", "Учителите" и други.
- Господин Пацов, новият ви роман "Лъжикерван" ви отведе чак до Съединените щати. Как стана това?
- Отдавна участвам в програмата "За буквите" на мецената, бивш наш колега от "Стандарт" Ангел Колев. Той живее във Филаделфия и вече е бил спомоществувател на осем книги на български автори, които разпространява сред нашенците в Съединените щати, Канада, Австралия и Аржентина. Точно Ангел финансира пътуването на двама членове на литературния кръг "Смисъл" - моя милост и поета Гриша Трифонов. Благодарение на него имахме изключително трогателни срещи с наши сънародници във Филаделфия, Ню Йорк, Вашингтон. В столицата наш гид беше Светослав Тинчев, доскоро високопоставен служител в Световната банка, както и Димитър Димков, бивш колега, днес известен треньор. Една сутрин Митко ни разхожда с колата си и на един светофар някакъв бързак отзад натиска нервно клаксона. "Какво ми свиркаш, бе?!", сопна му се приятелят ни и продължи: "Не виждаш ли кого карам!". Шегата си е шега, но наистина бяхме на почит из Американско.
- Какво научихте за нашите сънародници зад океана?
- Че са интересни, работливи и свестни. В клуб "Васил Левски" на Валерия и Славен Господинови от Филаделфия
Гришата разплака всички с хитовете си
"Главната улица" и "Лятото", а аз ги разсмях с разказите си от "Фараона на лисиците". Страхотно беше и в българското училище "Христо Ботев" в Ню Йорк, където децата говореха на отличен български, въпреки че повечето са родени в САЩ.
- Кое бе най-странното, с което ви изненада Америка?
- Хората. Едно многолико шарено общество, което се усмихва! Непознати те поздравяват на всяка крачка, правят дребните жестове на зачитане и уважение - неща, които ние сме забравили. Стоим с Гришата на една улица в жилищен район в Пейоли, спира кола и младо момиче ни пита имаме ли нужда от помощ! Нямаше случай да понечим да пресечем улица и всички коли без изключение да не спрат на петнайсет-двайсет метра от нас и да не ни направят път. И това с усмивка, с приветлив жест! А само във Филаделфия живеят повече хора, отколкото в България. Един чернокож мъж доста се мъчи да ни помогне да се справим с автомата за билети в метрото и като не успя, ни даде картата си, за да влезем с нея. Тук това май е невъзможно да се случи.
Всяка коза за свой крак
Това ни е примитивната житейска философия.
- А какво е България, погледната от разстояние няколко хиляди километра?
- За мен България винаги е била и си остава шарената черга от стана на баба. Тя е тъкана по нощите на борина и лоена свещ, на газена лампа и на електрика от юзините, от нощ в нощ, от ден в ден, от година в година, от столетие в столетие... Когато чувам как хрупат и скърцат молците във вътъка, дървоядите в кросното, как охранени чужди котараци влачат кълбетата прежда, как наши безродни твари късат и раздират хубостта й, как шарките помръкват под пепелта на попарени надежди и прекършени съдби, как властници си режат парчета от нея за килимчета пред тоалетните и барбекютата си, страшно ми става. Тази земя е целуната от Ботев, ние само я препикаваме.
- Не сте голям оптимист?
- Вярно е. Все си спомням притчата за Харун ал Рашид и султанските данъци. Българинът се оплаква, когато е добре - когато е зле, го удря на живот. Та ние вече десетилетия се веселим. Затова и преди 25 години написах "Лъжикерван" - тогава ми се струваше, че нищо по-страшно от управлението на Живковата клика не може да ни се случи. Но не съм познал. Оказа се, че може.
Българският преход роди отчаянието
- Какво според вас липсва на съвременния писател?
- Честност и храброст. Да, живеем в мизерия, обществото и особено държавата са ни загърбили, Европа високомерничи, Америка яде холивудски пуканки, опитваме се да препикаваме Русия - дано не ни върне със същото. Славянството ни презира, съседите ни подбират в коя капка вода да ни удавят... Но нашият писател няма характера да назове нещата с истинските им имена. Първата му грижа е какво да направи, та да се хареса на политическите скакалци. Висшата цел е да докопа възможност да им слугува. Литературните аргати са приели за житейски принцип безгръбначието на някои ярки представители на априлското поколение... Оправдания много, достойнство - никакво. Вярно - медиите и институциите са ни зачеркнали от дневния си ред. Дай им на тях миски, гейчета и полицейски фолклор. Вярно - писател къща не храни. Пишем на български, тиражите са смешни, ортаци са ни лакоми издатели и разпространители. Работим сред всеобща и задълбочаваща се неграмотност, старателно култивирана от всички нива на образователната ни система и политическата продажност. Само че онези, които са съградили храма на националната ни литература, са го направили въпреки условията, които са имали, а не поради тях. Така че
дайте да не роптаем шепнешком
и да не се вайкаме под сурдинка, а да си гледаме работата според това, с което ни е сподобил Господ.
- Смятате ли, че писаното слово може да помогне на нацията?
- Да. Но първо е необходимо да формулираме проблемите й. За мен те не са в позорната политическа действителност, в случайните, неподготвени и нечестни персонажи, които избираме да водят държавата. Не са дори в гигантските нагли кражби. Главният ни проблем са хората. Ако не положим усилия да култивираме пълноценни личности с висока нравственост и образование, ако продължим да проповядваме далаверата като символ на успеха, сме загубени.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
