"Бариерата" на Павел Вежинов е изключителен роман, казва румънската писателка
Йоана Първулеску е професор по литература в университета "Букурещ" и писател. Превеждала е от немски и френски език. Съавтор е и на учебници по румънски език и литература. Във водещ румънски писател я превърнаха романите "Животът започва в петък" и "Бъдещето започва в понеделник" (превод на Христо Боев, включени в поредица на издателска къща "Персей"). За първия от тях й бе присъдена Наградата на Европейския съюз за литература през 2013-а. Героите на Първулеску се впускат в пътешествие през времето и заживяват в XIX век. Според критици, прочели вече двете книги на румънката, те са най-доброто от балканските литератури, преведено на български през последните 20 години. Увлекателният им сюжет с много обрати, истински детективски разследвания и интригуващи действителни събития провокират вниманието на всякакъв тип читатели. Йоана Първулеску участва в литературния фестивал "Пловдив чете" и имаше премиера в София, в литературен клуб "Перото". Ето какво заяви тя.
- Госпожо Първулеску, наградата за литература на Европейския съюз помага ли ви като писател?
- Това е изключително отличие. Незабележими езици като нашите по нормален начин не могат да станат известни. Книга, написана на тях, не може да стане прочута. По-лесно е да пишеш много добре на английски език. Може би сте чували това твърдение, че една жена трябва да е два пъти по-добра, за да е равнопоставена на един мъж. Същото е и с малките езици като българския и румънския.
Човек, който пише на тях, трябва да е два пъти по-добър
за да бъде четен.
- Коя е водещата нишка в книгите ви - криминалната или това пътуване през времето и обстоятелствата?
- Може да си представим двата романа като някаква сграда. Има читатели, които ще останат на първия етаж. Те ще се движат по полицейско-детективската история. Със сигурност ще се намерят и други, които ще искат още. Научих много от авторите от деветнайсети век, които знаят по-добре от сегашните, от Дан Браун например, как да създават напрежение. Що се отнася до Дан Браун, бях доста разочарована, когато го четох, и направо изумена от неспособността му да създава съспенс.
Някой читател обаче може да се качи на първия етаж на тази къща и там ще види едно сравнение между настоящето и миналото.
- Как реагираха читателите на първата книга. И нейният успех ли ви предизвика да напишете продължение?
- След първия роман получих изключително голям отзвук от читателите, множество писма, в които ми казваха, че са се идентифицирали с конкретен герой. И аз също имам свой любим герой. Поставяха ми въпрос дали ще напиша продължение. Бях оставила малка вратичка в края на първата книга - там се появява един журналист, Павел Мирто, който сам казва, че пише роман на име "Бъдещето започва в понеделник". Както всъщност се казва и втората книга.
- Класическите книги сякаш все повече губят битката за читателя с интернет и социалните мрежи. Каква е гледната ви точка?
- Наскоро една госпожа ми каза, че няма време за четене, тъй като го прекарва във фейсбук. Това важи и за моите студенти, които трябва да четат доста, но те също стоят много в социалната мрежа. Трябва да има метод да бъдат накарани да четат литература, а не статуси. Ако зависеше от мен, бих давала домашни работи на тези студенти, например всеки ден да слагат 100-200 снимки във фейсбук. По този начин социалната мрежа, като всяка домашна работа, би се превърнал в нещо отвратително. А книгите ще са забраненият плод и биха станали привлекателни. Със сигурност фейсбук има много предимства, но той не трябва да поглъща времето, което е определено за книги.
- Използвате ли в романите си езика, който са говорили в края на деветнайсети век?
- Доброто ми познаване на този период от гледна точка на това, че съм преподавател, ми дава възможност да говоря за него все едно му принадлежа.
Чувствам се изключително комфортно в атмосферата на XIX век
Мислех си за всеки детайл, докато пишех. Например, като са влизали в една стая, хората не са търсили ключа за лампата, защото не е имало лампи. Но не исках да се създава усещане за архаичност.
Самият език на пресата от ония времена е абсолютно актуален, почти няма разлика със сега. Моите баба и дядо са родени дори преди годината на самия роман, 1889 и 1890-та. Аз успях да общувам с тях и знам, че разликата в езика, който са използвали, не е толкова голяма в сравнение с модерния.
- Ще включите ли машината на времето и в следващия си роман?
- Като се повтаря едно нещо, става маниерно. Предпочитам да изследвам други зони и сфери вместо да повтарям сюжета. Не ми харесват серии, които никога не свършват, щом веднъж започнат. Мисля, че с всяка следваща книга стойността им намалява.
- Попадали ли са ви български автори?
- Като дете четох изключителния български писател Павел Вежинов и романа му "Бариерата". Моите издатели публикуваха и един автор на име Емил Андреев, книгата е "Стъклената река".
За тях и за мен реалността е като дреха, която ни стяга, и ние искаме да я отхвърлим.
- Коя черта от миналото ви допада най-много?
- Добрината на хората, вярата им в Господ и бъдещето, както и склонността им да се жертват за другите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
