200 българчета превзеха топуниверситетите на Англия и тази година. Отделно от това хиляди други са приети в известни или по-малко известни висши училища в чужбина. Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски" е едно от училищата, които изпращат най-много свои възпитаници да учат зад граница. Как се готвят таланти по време на криза, къде отиват младите ни математици и защо най-елитните чужди университети вече познават марката "СМГ", "Стандарт" попита директора Антони Стоянов.
- Г-н Стоянов, СМГ е една от гимназиите, която е "донор" на най-много чужди университети. Имате ли статистика какъв процент от вашите ученици отиват да учат в чужбина?
- Да, най-вече избират Англия и САЩ. От този випуск имаме 14 абитуриенти в САЩ, 13 в Англия, по 10 в Германия и Шотландия. Във Франция са двама, а в Италия, Дания, Русия и Япония по един. 7 са избрали Американския университет в България, а останалите, които учат тук, са основно в Софийския, Техническия, Медицинския и Университета по архитектура.
- Какво избират да учат най-често?
- От тези, които отиват в чужбина, 95% избират специалности, свързани с математика и информатика.
- Знам, че редовно имате възпитаници в Оксфорд.
- В Оксфорд тази година изпратихме петима, имаме и един в Харвард. Всяка година имаме общо около 5-6 ученици, които отиват в Оксфорд и Харвард. В Оксфорд дори вече има българска общност. Миналата година имахме повече ученици, които отидоха да учат в Харвард, тази година е обратното.
- Със стипендии ли отиват студентите ви в САЩ?
- Разбира се, те иначе няма да отидат. Целта на учениците ни, които отиват в чужбина, е по възможност да не дават пари. Те затова се борят толкова.
- Вие давате отлична подготовка, но ползват ли допълнителни уроци абитуриентите ви?
- Не. Гарантирам го. Никой не използва външни занимания, защото в гимназията им предлагаме всичко, от което имат нужда. Учениците ни участват и в ученическия Институт по математика към БАН. Миналата година нашият ученик Румен Данговски се отличи с най-добрия реферат по математика в света. Това стана на RSI - лятната изследователска школа в Масачузетския технологичен университет (MIT). Неговата презентация е единствената аплодирана и повторена от всички участвали. На тази школа се формира така нареченият Топ 5, но в частта математика той беше единственият в Топ 5. Тази година пък отново на същата школа ученикът ни Христо Стоянов взе подобно първо място за разработката си по информатика.
- Следите ли какво става с възпитаниците ви, след като излязат да учат навън?
- Да. Най-често правят магистратури и докторантури в САЩ и много от тях по някакъв начин се стараят да помагат на гимназията след това. Един наш бивш ученик, Антони Рангачев, който завърши Масачузетския технологичен университет, постоянно идва и помага на учениците ни да вървят по неговите стъпки, сега през декември го чакаме отново. И не е само той, много са. Тези, които са в САЩ, имат Фейсбук група, а сега сме в процес на учредяване на онлайн организация. Много живо се интересуват от успехите на нашата гимназия и много помагат.
- Знаете ли колко от учениците ви са минали през Оксфорд?
- Аз съм директор от 2 г., преди това бях малко по-настрани от тези статистики. Но още като учител преди време наблюдавах тенденцията, че по-голямата част отиваха в САЩ. Някъде преди 5-6 г. започна да намалява броят на учениците ни там, за сметка на Европа. В Щатите приеха някакъв закон, с който намалиха стипендиите и възможностите университетите да приемат чуждестранни студенти с пълни стипендии.
- Как чуждите университети намират вашите възпитаници?
- Честно казано, повечето идват при нас. Например наскоро тук беше директорът по приема на университета Йейл, разговаря с учениците, презентира университета и предложи стипендии. Дори думите му бяха
Просто елате, не мислете за пари!
Ние вече имаме ученици в Йейл, но от предишния випуск. Ако трябва да изброим кои ученици от този випуск са отишли в университети от Бръшляновата лига, имаме в Масачузетс, Станфорд и Колумбийския университет. Всеки университет си има отделна политика за подбор на кандидатите, но едно от нещата, които следят, са международните представяния на учениците - международните олимпиади, RSI- школата в Масачузетс. Който е бил в нея, почти винаги отива или в MIT, или в Харвард.
- Значи СМГ вече е достатъчно разпознаваема в международен мащаб?
- Абсолютно. Ето например директорът от Йейл дойде в "Шератон", следващата точка от маршрута му бе СМГ, отново "Шератон" - и отпътува. Не посети нито едно друго българско училище, единствено и целенасочено дойде в СМГ.
- Имате ли проблеми с материалната база?
- Финансирането на нашето училище е като финансирането на всяко едно общинско училище в България. Дори единният разходен стандарт за СМГ е по-малък от този за училищата в страната, при положение, че участваме във всевъзможни олимпиади и състезания. Имаме проекти, които до 90% помагат за финансирането на участието ни в български състезания - например т.нар. проект "С грижа за всеки ученик". Но все пак допълването на останалите 10% вече рефлектира върху бюджета на училището.
- Какво от разходите за тези състезания поема държавата?
- Държавата поема участието на децата само на международните олимпиади. Но за да се представят добре на една такава олимпиада, нашите деца трябва да минат и през състезание с подобен ранг. За състезанията държавата не помага с нито лев. Остава ни да търсим спонсори или помощта на родителското настоятелство.
- Случва ли се заради недостиг на пари учениците да пропуснат състезание?
- Най-редовно се случва. Ако не съберем пари за някое състезание, просто не отиваме.
- Какви са заплатите на хората, които подготвят математическите ни таланти?
- В едно интервю преди време във Вашия вестник бях казал, че с 550 лева е трудно да готвиш златни медалисти. Сега, да речем, с индексирането средните заплати при нас са станали около 650 лева. В спорта треньор, който е създал медалист на някаква олимпиада, получава от банките например по 50 000, по 100 000 лв. награда, спортистът също. От 18 г. съм в гимназията и само тук-таме някое правителство се сеща за нашите деца например преди 3 г. кабинетът награди медалистите ни с по един таблет. Учителите отново не получиха нищо, само по едно поздравление и грамота. А когато всички училища в България през лятото затворят и отидат в заслужена ваканция, тук започва истинската работа - подготвят се учениците за международните състезания, кипи творчески труд, който се заплаща само с нормалната заплата. Учителите отделят от отпуската си - по време, когато трябва да почиват, са от сутрин до вечер в училище, за да подготвят децата, и за награда получават по една грамота.
- Какво бихте предложили Вие, за да се реши този проблем?
- Учителят трябва да получи възнаграждение и стимулиране, адекватно на постиженията. В закона за народната просвета е записано, че учителят има право да бъде награждаван, но това право се използва много рядко. А и наградите са най-вече грамоти. Те също имат своето значение, не все пак живеем в материален свят и хората имат нужда от нормално възнаграждение. За да поддържат добър стандарт, някои преподаватели трябва да отделят от ценното време, за което биха подготвили много други златни медалисти, и да дават уроци или да водят курсове. Представете си, какво биха направили, ако са освободени от тази мисъл - както Галилей навремето е мислел само за изследванията си, защото всичко друго му е било финансирано.
- Имате ли проблем с кабинетите, знам, че очаквахте 4 кабинета да бъдат изградени заедно с фондация "Америка за България"?
- Да, очакваме, но, честно казано, малко съм разочарован от някои софтуерни фирми. Вместо да помогнат в самия проект, една голяма световна фирма например ни каза, че трябва на всеки компютър да дадем допълнително някакви пари за лицензиране на софтуер. Тоест оскъпяват проекта с 10-15 000 лева, вместо да ни помогнат. Трябва да има някаква стратегия за стимулиране на образованието, а вместо това ни искат да плащаме някакъв софтуер, който не знам защо не може да бъде осигурен от министерството.
- Какъв е най-големият проблем на училището - финансов или нормативен?
- Категорично финансов. Ние успяваме да се справим по някакъв начин, но хабим ценен ресурс за това. Например част от международните състезания се финансират от курсовете, които провеждаме всяка събота. Процент от тези пари отиват в родителското настоятелство, което с тях купува билети на децата, за да могат да пътуват за състезания. Плюс парите, които сме събрали от спонсори, но в последно време спонсорите намаляват. Вместо да готвим нашите ученици, готвим деца от други училища, за да финансираме пътуванията - и на това ни слагат данък.
- Вие имате прием от пети клас, вярно ли е, че математическият талант се открива още тогава?
- Бих казал, че математическият талант се открива дори още по-рано - към трети клас вече това е възможно. Ние пробваме и с деца от втори клас. Една от моите ученички, която сега е в Харвард - Катерина Евтимова, я открих именно във втори клас.
- Как усещате, че дадено дете има талант за математика?
- Не е много трудно да го откриеш - детето не слуша, а просто чува.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
