*Заглавието е на редакцията
Изборът на Западните Балкани е евроинтеграция или национализъм
Цялостната динамика на процесите в постюгославското пространство логично води до извода, че може да се очаква ситуация като тази в Куманово. По-адекватният въпрос, който трябваше всички отдавна да си зададат, е не дали те ще се случат, а кога. Има редица обективни обстоятелства и процеси, които водеха в тази посока. Те са на няколко нива.
На първо място тук са процесите след разпадането на Югославия и по-конкретно процесите на изграждане на собствена, в част от случаите първа държавност за част от бившите югославски републики. Те бяха
изправени пред две практически трудно съвместими цели
- от една страна, да се разделят, да се ограничават, да сепарират едно дълго съществувало общо икономическо и политическо пространство, а от друга - да интегрират, да консолидират, да градят нови социални организми в новите държавни граници. И там, където това се осъществяваше в условията на достатъчно сериозна етническа и религиозна хомогенност (Хърватия и Словения), това се случи относително естествено. А там, където тепърва се залагаха основите на нови нации (Босна и Херцеговина) или където новите държавни образувания инкорпорираха различни етноси, какъвто е случаят с Република Македония, процесите се оказаха изключително сложни.
На практика Босна и Херцеговина и Македония, като двете най-уязвими нови държави региона, се изправиха пред сложната задача да направят преход от една многонационална конфедерация към изграждане на национална държава, съхранявайки мултиетническата толерантност в обществото. И това се оказа много трудна задача, която доведе до изостряне и сблъсък на национализмите.
Второто ниво, което е в същия ракурс - това е ролята на албанския фактор. Той е най-млад, най-динамичен, респективно най-експанзионистичен, криещ най-сериозен рисков потенциал за стабилността в региона. Точно този фактор до голяма степен доминираше процесите в постюгославското пространство през последните 15 години след войната в Босна и Херцеговина. И при това тяхната динамика се явяваше до голям степен следствие от проблемите в Прищина, а не в Тирана. След обособяването и независимостта на Косово властите в Прищина реално се сблъскаха с нови отговорности и трудно решими задачи. А именно - да осигурят стабилно, национално развитие на страна без сериозен икономически ресурс и потенциал и с близо 60% безработица. Изправено пред тези предизвикателства, косовското общество бе твърде склонно
да се поддаде на изкушението да търси нов импулс и нов идеал
- обединяване на албанците от постюгославското пространство. От тази гледна точка идеята за създаване на своеобразно Велико Косово има много по-силен деструктивен потенциал, отколкото по-коментираните опасения от създаване на Велика Албания. За албанците, които до вчера са били в една държава - тези от Македония, от Косово, от Южна Сърбия, сегашното разделение до голяма степен изглежда изкуствено.
Третият фактор е неспособността на македонското общество и македонските управници да намерят отговор на сложните вътрешни проблеми - етническото разделение и конфронтация, икономическата криза, пропадането на жизненото равнище на огромни социални слоеве, всичко това гарнирано с все по-сериозно отстъпление от основните демократични правила и механизми, с корупция, водеща до откъсване на връзката на управляващите с обществото и генерираща не само междуетнически проблеми, но и вътрешнообщностно политическо и идеологическо противопоставяне.
Четвъртият фактор също е ключов. Това е Европейският съюз. Или по-скоро - отсъствието, ЕС-дефицитът в региона. Пред очертаващата се дилема "евроинтеграция или национализъм" Брюксел остави Западните Балкани да се борят сами с проблемите си, отдалечавайки и размивайки европерспективата за тях. А натрупаните етнически, религиозни, исторически, културни конфликти и противоречия в региона биха могли да намерят своето дългосрочно решение само ако бъдат разтворени, размити в една по-широка общност, каквато е ЕС, където включително и границите до голяма степен са ирелевантни.
Отдалечавайки интеграционния хоризонт на Западните Балкани, ЕС до голяма степен демотивира самите общества, отне им импулса за реформи и вътрешната спойка, произтичаща от съвместните усилия. Затова събитията и в селцето Гошинце, и в Куманово, са взаимосвързани, независимо дали има пряка връзка от гледна точка на участниците в тях. Те са следствие от единни процеси, резултат на една обща нестабилност и изостряне на конфронтацията вътре в обществото.
Всички споменати дотук фактори допринесоха за създалата се обстановка в момента в Македония. Безспорно страната е изправена пред тежката задача да съхрани своята държавност, да избегне центробежни етнически и политически сили и евентуален разпад. Македония може да търси позитивна национална перспектива само ако успее да избегне нова етническа конфронтация, развива добросъседските отношения и получи ясна евроатлантическа перспектива. А за последното ЕС, Брюксел, т.е. всички ние трябва да си направим своите изводи от последните събития, защото те имат пряко отношение не само към стабилността на Западните Балкани, но имат потенциал да дестабилизират и самия ЕС.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
