"Бягайте! Това не е човек, а жълт дявол! Няма очи, а само някакви цепки, от които излизат искри!" Това разказвали разтреперани турци, успели да зърнат безмилостния самурайски меч на барон Сейго Ямадзава - първият японски самурай, стъпил на българска земя.
Сейго Ямадзава е роден през първата половина на XIX век в Япония, в префектурата Кагошима. Бил от благородно потекло и още от малък е посветен на традиционните ценности и добродетели на японското общество. Сейго приел самурайския код на честта – бушидо, който повелявал висок боен дух и посветеност. А върховната ценност на самурая е да загине на бойното поле за някоя благородна кауза. Ямадзава станал известен със своята безмерна храброст и твърд характер.
По време на своя път като самурай участва в една от най-значимите битки в модерната история на Япония – между войските на феодалния владетел на Чошу и армиите на японския Шогунат. Заради проявения героизъм в боевете Ямадзава е приет в императорската армия. Издига се до чин майор, след което напуска Нипон, за да изучава фермерството в САЩ. Разочарова се и се връща в Япония и отново постъпва в Императорската армия. Стига до чин подполковник.
През 1874 г. бил изпратен във Франция като военен наблюдател. Пътят на военния дипломат довел барона в свитата на Александър ІІ в качеството му на японски военен аташе. Японският офицер получил аудиенция при царя, който се съгласил да го зачисли в руската армия с правата на поручик, командир на пехотен взвод. Така японският офицер се оказал сред бойците от Западния отряд, който обсадил войските на Осман паша в Плевен.
Тук той става свидетел на много кървави сражения. Удивен е от смелостта на руските войници, които се бият като лъвове и умират като герои за България. У Сейго Ямадзава се събужда самураят и така характерното за японците чувство на дълг и чест. Един ден той се явява пред руското командване и заявява, че желае да вземе участие в боевете за Освобождението на България. От страх за евентуални дипломатически усложнения с Япония, генерал Затов го кара да подпише саморъчно специално утвърдително писмо. „Желая от душа и сърце да участвам в третата атака на Плевенската крепост, в дивизията на белия генерал Скобелев!” написал с плам роденият самурай.
След това японският офицер Ямадзава е назначен за командир на взвод и наистина е изпратен на бойното поле. В деня на първата си битка той се обръща към подчинените си войници с помощта на един френски преводач с няколко простички, но полезни съвети: „Момчета, тъй като аз не говоря руски, а вие не знаете японски, по време на атаката няма да ви давам никакви заповеди. Следете ме и правете това, което аз правя. Имам едно-единствено изискване – бъдете бързи като светкавици. Разчитайте повече на своите щикове и приклади, отколкото на куршумите. Раниците и багажа си оставете тук, в окопите...”.
В началото на боя японецът се явил в своето традиционно бойно облекло, а единственото му оръжие бил самурайският меч.
В своя документално-художествен роман писателят Пелин Пелинов е описал подробно героичната битка за Плевен на самурая Ямадзава и момчетата, които командвал. Въпреки неизбежната художествена измислица за всяко литературно произведение, можем да се доверим на почти документалното описание на това героично сражение:
“Атаката започнала в 15 часа, след артилерийската подготовка от зори. Самураят веднага повел своя взвод в колона по един, направо към целта - табията Кованлък. От двете му страни се движели стрелците от батальона на Горталов. Когато преминали дерето на Къшинската бара и започнали изкачването на втория зелен хълм, от къшинската табия и от редута, намиращ се отдясно на Ловешкия път, блъвнал силен пушечен огън. Самураят веднага залегнал на мократа земя - от няколко дни валял силен дъжд - последван от своите момчета, а войниците на майор Горталов продължили да напредват, без да се смущават от куршумите. Разбира се, много от тях паднали мъртви или ранени... Взводът на самурая започнал да пълзи през запустялата нива и с пълзене достигнал до хребета на втория зелен хълм - без поражение. Огънят на турците бил съсредоточен върху изправените Горталови войници. И там, на хребета, самураят се изправил като откачена пружина, махнал с ръка на момчетата и се понесъл като хала по нанадолнището... След надолнището следвало едно голямо голо пространство, наречено Мъртвата долина. Преодоляването му било много опасно и там останали завинаги десетки момчета. Но никой вече не залягал.
Всички следвали неудържимия устрем на своя японски командир. След Мъртвата долина започвало възвишението към третия хълм, на който се намирали двете табии и преградният окоп. Щом стигнал до този окоп, самураят скочил в него и започнал да сече с острия си меч всичко живо, което се изпречва пред очите му. Момчетата го настигнали и също скочили в окопа, като започнали кървав бой с щикове и приклади. И макар бранителите да били много повече от нападателите, последните се уплашили от тази дръзка атака и хукнали към табиите, за да се спасят. Самураят ги последвал и съсичал на две де когото стигне. А той бил по-бърз от турците и малцина от тия успели да се доберат до табията.... А ония, които все пак се добрали до табията Кованлък, викали колко им глас държи: Бягайте! Това не е човек, а жълт дявол, който няма очи, а само някакви цепки, от които излизат искри!"
Това създало смут в табията, което позволило на самурая да започне да ги сече като зелки в зеленчукова градина. Много от главите на турските войници с червени фесове паднали като покосени цветове на магарешки бодил, също така червени отгоре...”.
За подвига си край Плевен барон Ямадзава бил награден с руския орден „Свети Владимир”, четвърта степен, както и с румънския „Дунавски кръст”. Когато след войната японецът се върнал в родината си, императорът удостоил храбрия воин с почетния „Орден на хризантемата”.
След това Ямадзава дълги години служи в Китай. При завръщането си в Нипон му е присъдена благородническата титла барон. Сейго умира през 1897 г. от тежко белодробно заболяване.
Ямадзава приел Бушидо, сам поискал да воюва за българската свобода. Сейго се хвърлил в битката с традиционно облекло и меч, главите на турците падали като цветове на магарешки бодил. "Бягайте! Това не е човек, а жълт дявол! Няма очи, а само някакви цепки, от които излизат искри!" Това разказвали разтреперани турци, успели да зърнат безмилостния самурайски меч на барон Сейго Ямадзава - първият японски самурай, стъпил на българска земя.
Сейго Ямадзава е роден през първата половина на XIX век в Япония, в префектурата Кагошима. Бил от благородно потекло и още от малък е посветен на традиционните ценности и добродетели на японското общество. Сейго приел самурайския код на честта – бушидо, който повелявал висок боен дух и посветеност. А върховната ценност на самурая е да загине на бойното поле за някоя благородна кауза. Ямадзава станал известен със своята безмерна храброст и твърд характер.
По време на своя път като самурай участва в една от най-значимите битки в модерната история на Япония – между войските на феодалния владетел на Чошу и армиите на японския Шогунат. Заради проявения героизъм в боевете Ямадзава е приет в императорската армия. Издига се до чин майор, след което напуска Нипон, за да изучава фермерството в САЩ. Разочарова се и се връща в Япония и отново постъпва в Императорската армия. Стига до чин подполковник.
През 1874 г. бил изпратен във Франция като военен наблюдател. Пътят на военния дипломат довел барона в свитата на Александър ІІ в качеството му на японски военен аташе. Японският офицер получил аудиенция при царя, който се съгласил да го зачисли в руската армия с правата на поручик, командир на пехотен взвод. Така японският офицер се оказал сред бойците от Западния отряд, който обсадил войските на Осман паша в Плевен.
Тук той става свидетел на много кървави сражения. Удивен е от смелостта на руските войници, които се бият като лъвове и умират като герои за България. У Сейго Ямадзава се събужда самураят и така характерното за японците чувство на дълг и чест. Един ден той се явява пред руското командване и заявява, че желае да вземе участие в боевете за Освобождението на България. От страх за евентуални дипломатически усложнения с Япония, генерал Затов го кара да подпише саморъчно специално утвърдително писмо. „Желая от душа и сърце да участвам в третата атака на Плевенската крепост, в дивизията на белия генерал Скобелев!” написал с плам роденият самурай.
След това японският офицер Ямадзава е назначен за командир на взвод и наистина е изпратен на бойното поле. В деня на първата си битка той се обръща към подчинените си войници с помощта на един френски преводач с няколко простички, но полезни съвети: „Момчета, тъй като аз не говоря руски, а вие не знаете японски, по време на атаката няма да ви давам никакви заповеди. Следете ме и правете това, което аз правя. Имам едно-единствено изискване – бъдете бързи като светкавици. Разчитайте повече на своите щикове и приклади, отколкото на куршумите. Раниците и багажа си оставете тук, в окопите...”.
В началото на боя японецът се явил в своето традиционно бойно облекло, а единственото му оръжие бил самурайският меч.
В своя документално-художествен роман писателят Пелин Пелинов е описал подробно героичната битка за Плевен на самурая Ямадзава и момчетата, които командвал. Въпреки неизбежната художествена измислица за всяко литературно произведение, можем да се доверим на почти документалното описание на това героично сражение:
“Атаката започнала в 15 часа, след артилерийската подготовка от зори. Самураят веднага повел своя взвод в колона по един, направо към целта - табията Кованлък. От двете му страни се движели стрелците от батальона на Горталов. Когато преминали дерето на Къшинската бара и започнали изкачването на втория зелен хълм, от къшинската табия и от редута, намиращ се отдясно на Ловешкия път, блъвнал силен пушечен огън. Самураят веднага залегнал на мократа земя - от няколко дни валял силен дъжд - последван от своите момчета, а войниците на майор Горталов продължили да напредват, без да се смущават от куршумите. Разбира се, много от тях паднали мъртви или ранени... Взводът на самурая започнал да пълзи през запустялата нива и с пълзене достигнал до хребета на втория зелен хълм - без поражение. Огънят на турците бил съсредоточен върху изправените Горталови войници. И там, на хребета, самураят се изправил като откачена пружина, махнал с ръка на момчетата и се понесъл като хала по нанадолнището... След надолнището следвало едно голямо голо пространство, наречено Мъртвата долина. Преодоляването му било много опасно и там останали завинаги десетки момчета. Но никой вече не залягал.
Всички следвали неудържимия устрем на своя японски командир. След Мъртвата долина започвало възвишението към третия хълм, на който се намирали двете табии и преградният окоп. Щом стигнал до този окоп, самураят скочил в него и започнал да сече с острия си меч всичко живо, което се изпречва пред очите му. Момчетата го настигнали и също скочили в окопа, като започнали кървав бой с щикове и приклади. И макар бранителите да били много повече от нападателите, последните се уплашили от тази дръзка атака и хукнали към табиите, за да се спасят. Самураят ги последвал и съсичал на две де когото стигне. А той бил по-бърз от турците и малцина от тия успели да се доберат до табията.... А ония, които все пак се добрали до табията Кованлък, викали колко им глас държи: Бягайте! Това не е човек, а жълт дявол, който няма очи, а само някакви цепки, от които излизат искри!"
Това създало смут в табията, което позволило на самурая да започне да ги сече като зелки в зеленчукова градина. Много от главите на турските войници с червени фесове паднали като покосени цветове на магарешки бодил, също така червени отгоре...”.
За подвига си край Плевен барон Ямадзава бил награден с руския орден „Свети Владимир”, четвърта степен, както и с румънския „Дунавски кръст”. Когато след войната японецът се върнал в родината си, императорът удостоил храбрия воин с почетния „Орден на хризантемата”.
След това Ямадзава дълги години служи в Китай. При завръщането си в Нипон му е присъдена благородническата титла барон. Сейго умира през 1897 г. от тежко белодробно заболяване.
Правнукът Сасамори е учител по кенджуцу
Правнукът на Ямадзава - Такеми Сасамори, е достоен наследник на храбрия самурай. Той е главен учител и продължител на школата по кенджуцу (изкуството на меча) Оноха Итторю Кенджуцу. Сасамори е роден през 1933 г. и учи в престижните японски университети Васеда и Аояма Гакуин. В САЩ, където продължава образованието си, получава магистърски степени по литература и религиозно обучение. Правнукът на храбрия самурай е един от постоянните председатели на Японската асоциация на древните бойни изкуства и Японската асоциация за насърчаване на древните бойни изкуства.
Правнукът на Ямадзава - Такеми Сасамори, е достоен наследник на храбрия самурай. Той е главен учител и продължител на школата по кенджуцу (изкуството на меча) Оноха Итторю Кенджуцу. Сасамори е роден през 1933 г. и учи в престижните японски университети Васеда и Аояма Гакуин. В САЩ, където продължава образованието си, получава магистърски степени по литература и религиозно обучение. Правнукът на храбрия самурай е един от постоянните председатели на Японската асоциация на древните бойни изкуства и Японската асоциация за насърчаване на древните бойни изкуства.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
