- Негативизмът и носталгията по миналото ни отличават от останалия свят
- Чувство на унилост мъчи европейците, казва Яница Петкова от "Галъп интернешънъл"
- Българинът е оптимист за бъдещето на децата си
Всеки втори (51%) гражданин на света вярва, че животът му е по-добър от този на родителите му. Другата половина е по равно разделена между хората, които оценяват живота си като по-лош (23%), и тези, според които той е същият (23%). 3% не могат да отговорят. Удовлетворението от стандарта на живот е ключов фактор за вярата на хората в това, че имат по-добър живот от родителите си. Но в някои богати региони като Европа това не е валидно в такава степен. Нагласите показва специално изследване, проведено от световната Асоциация "Галъп интернешънъл" в 64 държави по света, което покрива над две трети от глобалното население (и над 90% държавите, където може да се проведе и публикува изследване на общественото мнение). Сондажът отбелязва 75-ата годишнина на "Галъп интернешънъл". Коментар по темата пред "Стандарт" направи Яница Петкова от Асоциацията.
- Какви са изводите от изследването на "Галъп Интернешънъл"?
- Всъщност те показват оценка за нашия живот - тук и сега. Тя рефлектира върху отношението към бъдещето и съответно върху оценката на миналото. В тези 64 държави, които са попаднали в нашето изследване, хората имат усещането, че живеят по-добре от предишните поколения и са малко по-притеснени за живота на следващото поколение. Това притеснение е продукт на цялостната политическа нестабилност не само на територията на Европа, но по света, където виждаме, че отношенията между силите се променят. Има разместване и чувство за несигурност, което влияе на нашите общи усещания за бъдещето. Бихме могли много да говорим за различните държави и как говорят техните граждани според икономическата им сила, както и как различни демографски показатели като възраст, пол, образование, влияят. Изводите за България обаче са малко по-различни.
Ние подхождаме с традиционен негативизъм. Винаги такъв тип отговори са характерни за нашата култура и за обществото ни като цяло. Но и носталгията, когато говорим за нашия живот, сравнен с този на миналите поколения.
По отношение на въпроса за живота на децата ни, това, което ни отличава, е, че ако в света притеснението за бъдещето на следващото поколение e видимо по-голямо, отколкото оценката на нашия живот сега, сравнен с този на миналите поколения, то при нас е обратното. И по света, и у нас надеждите, че поколението след нас ще има по-добър живот, надвишават притесненията. При нас обаче позитивизмът за бъдещето е по-висок от оценката за настоящето. Ние гледаме, макар и с минимална, но все пак с някаква надежда за по-добър живот на следващите поколения.
- Българите по-позитивно ли са настроени или остават в графата на притеснените за бъдещето?
- Както всички останали държави, които оценяват настоящето или миналото си зле, така и в нашата страна нагласите спрямо бъдещето са по-скоро позитивни. Особеното, както вече споменах, е, че обществото ни малко по-позитивно гледа към бъдещето на следващите поколения. 37% казват, че животът на децата ще бъде по-добър от нашият живот, а 29% са на мнение, че вероятно ще бъде по-лош. Разликата между оптимистите и песимистите е 8 пункта. Общата разлика за света на същия въпрос е 16 пункта. В света като цяло обобщените данни показват една по-положителна нагласа за бъдещето. Но на фона на оценките по света за нашият живот сега, тази оценка е наполовина по-ниска. Близо 30 пункта е разликата за света между положителни и отрицателни оценки за живота днес, сравнен с миналото. Така (обобщено за света) хората оценяват живота си днес добре, а бъдещето на децата пак добре, но не чак толкова. Ние оценяваме живота си днес не толкова добре, но сме малко по-обнадеждени за живота на следващото поколение. Всяка страна, естествено, носи своите индивидуални особености, продиктувани от исторически контекст, текуща политическа ситуация и ценности. Не е редно да генерализираме, но това е, което може би ни отличава. Иначе, що се отнася до нашата държава и възгледите за бъдещето, попадаме в средата (макар и в по-долния й край) на класацията и се вписваме по-скоро в негативните настроения, които показва Европа в изследването. Това, което изключително много влияе на европейския континент, е войната в Украйна и до голяма степен близостта на държавите до този конфликт. Това личи в отговорите и на двата въпроса - по отношение на миналото и по отношение на бъдещето. Има и много демографски характеристики, които сякаш се отразяват в отговорите на респондентите.
- Колкото повече лични средства има респондентът, толкова по-положително гледа
и към бъдещето на следващите поколения. Също така възрастта е от голямо значение. По-възрастните хора са по-притеснени за бъдещето на следващото поколение. По-младите хора гледат с по-голям позитивизъм.
Това всъщност ни показва една пропаст между виждането на по-възрастните респонденти за миналото и за бъдещето, защото по-възрастните респонденти по-често отговарят: "Моят живот е по-добър, отколкото на моите родители", а в по-малка степен отговарят: "Животът на децата ще е по-добър отколкото моят".
- Как политическата ситуация в страната влияе на тези позитивни и негативни нагласи за бъдещето?
- Това вече е индивидуално за всяка една страна. Тенденциите, за които говорихме досега, за тези общи нагласи според възраст, доходи, образование и т.н., не изключват вътрешно политическия живот, който е отразен и в отговорите на респондентите от всяка държава. Това, което прави впечатление всъщност е, че държави, които в миналото са изпитвали или изпитват в момента повече затруднения, например от икономическо или вътрешно политическо естество, имат по-позитивна нагласа за бъдещето. Може би определящото за това дали ще гледаме към бъдещето с надежда или не, е именно дали имаме какво да губим. Т.е. от каква изходна позиция изхождаме.
- Държавите от развиващия се свят винаги отговарят с повече позитивизъм
на такива въпроси. Обикновено в такъв тип изследвания Европа се откроява като по-умерена, дори по-вяла в своите отговори, отколкото останалия свят. Това е и по отношение на двата въпроса - за оценка на миналото и надеждите да бъдещето. Повече изпъкват държавите от Азия, Океания, Субсахарска Африка, докато в Европа държавите като че ли имаме едно не много ярко, но осезаемо чувство на унилост, което със сигурност е повлияно от конфликта в Украйна, от икономическата криза, политическата нестабилност. Целият свят е засегнат от тези процеси и тенденции, но в Европа обществото през последните години сякаш е по-унило. Немалко е и значението на факта, че Европа е застаряващ континент.
Нещо друго интересно е, че се наблюдава разлика между самите европейски държави - Тези, които са в ЕС и онези извън него. Европейските държави в ЕС се държат по-скоро като останалата част от света, а не като държавите извън съюза. Тези държави имат по-благоприятни нагласи и с по-голяма надежда гледат към бъдещето на следващото поколение.
- В данните обаче се наблюдава, че при въпроса: "Смятате ли като цяло, че имаме по-добър, по-лош или приблизително същия живот като на Вашите родители?" - 35% казват, че имат по-добър, а 31% казват, че имат по-лош т.е. има почти изравняване на отговорите. Според вас това на какво се дължи - на евроскептицизъм, на носталгия по миналото или е провокирано от чисто икономическите проблеми, които си имаме в момента?
- Това е комбинация от всички изброени фактори. Не мога да кажа, че евроскептицизмът е основното нещо, което влияе. Виждаме - 35% казват по-добър живот, а 31% казват по-лош. Разликата все пак, макар и минимална, е положителна. Има държави, в които разликата между двата типа отговори е отрицателна. В Молдова, например, тази разлика е -13. В нашата страна наистина няколко фактора влияят. Характерно за отговорите на българското общество на подобен тип въпроси е по-скоро негативизъм. Някой в днешните условия може би ще каже, че това е и реализъм. Носталгията със сигурност влияе. Носталгията към миналото в нашето общество е силна, още повече, че нашето общество е застаряващо. Знаем, че
- всеки обича своята младост
независимо в какви политически, социални и икономически условия я е прекарал. Носталгията по младостта винаги е силна. Освен това през последните години в страната ни влияе много политическата нестабилност, има усещане за несигурност и тези неща със сигурност са оказали влияние върху отговорите. Но българите напълно се вписват в общите европейски тенденции.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
