- "И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки"
- Страстната седмица между "Осанна във висините" и "Разпни Го"
Исус й рече: Аз съм Възкресението и Животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки".
Това е знаменателната фраза от Евангелието от Йоан, в която Господ Исус Христос изказва смисъла на битието на земята и същестуването на безсмъртната душа след физическата смърт.А цялата история е разказана в Евангелието по следния начин, представяме го с известни съкращения."В онова време беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра й Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.) Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен! Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий...
Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря; ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него. Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него. Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба...Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи. Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог. Иисус й рече: брат ти ще възкръсне. Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.Иисус й рече: Аз съм Възкресението и Животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това? Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света.Като каза това, отиде да повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи. Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха що стори Иисус, повярваха в Него".
Този вдъхновяващ за всички християни разказ на най-младия ученик на Христос - Йоан, предхожда едно от най-важните събития в Новия Завет - Вход Господен в Ерусалим. Това е шестата, последна неделя от Великия пост. През 2021 г. година Православната църква го отбелязва на 25 април. Цветница е един от 12-те Велики празника в православието. Подвижен празник, който се отбелязва една седмица преди Възкресение Христово.
Влизането на Исус в Йерусалим е описано и от четиримата евангелисти. За него разказват и Матей (в 21 глава на неговото Евангелие), и Марк (в 11 глава), и Лука (в 19 глава), и Йоан (в 12 глава). В Евангелието от Матей (21:1-7) е казано, че когато наближили "Витфагия при Елеонската планина", Иисус изпраща двама от апостолите във Витания, за да му доведат "ослица и осле с нея". Йоан Богослов в своето Евангелие пък споменава, че Христос, като открил младо магаре, просто го възседнал.В Евангелията на Марк и Лука също се казва, че Иисус изпраща двама от учениците си, за да му доведат магаре, като ги научава и какво да отговорят, ако ги питат. Така и се случва. Учениците намират животно, отвързват го и когато им задали въпроса "Защо го отвързвате?" отговорили, че е нужно Господу, и го отвеждат при Иисус.
Точно по този начин Иисус Христос, възседнал магаре, влиза в Йерусалим. При юдеите съществува древен обичай, според който владетелите, спечелили победа на бойното поле, били посрещани в града, яздейки кон или магаре. Но влизането на кон символизирало военните намерения на владетеля, докато влизащият, възседнал магаре, показвал на града, че желае мир.
По времето на Христос Юдея е превзета от римляните. Юдеите очакват да се появи Месията, за когото се говори в свещените им писания и за когото пророците им проповядват непрекъснато, като за човек, който ще ги избави от господството на чуждите. Вярвали са, че Месията - Спасителят на Израел - ще се появи на Пасха, затова и посрещат Иисус Христос като Месията, защото вече били научили за чудото на възкресението на Лазар, извършено от Иисус предния ден.Всъщност, жителите на Йерусалим посрещат Иисус като Цар, точно както повеляват традициите и вярванията им - с палмови клонки, цветя и като застилат пътя му с дрехите си. Крещят неистово "Осанна на Сина Давидов! Благословен е идващият в името Господне! (т.е. - достоен за похвала е пратеникът на Бог). Царю Израилев! Осанна във висините!"
Христос на практика влиза по този тържествен начин в Йерусалим, спазвайки всички пророчества, записани в Стария завет. Но той не влиза като цар земен, или като победител, завръщащ се след спечелена битка. Влиза като Цар, чието царство не е от този свят; като победител на греха и смъртта. Вратата, през която според преданията Иисус влиза в града, съществува и до днес, но вече от векове е зазидана.Само няколко дни по-късно начинът, по който Иисус влиза в Йерусалим, ще бъде използван като доказателство в процеса срещу него, за да бъде изобличен в намерения да узурпира властта.Латинското название на празника е Dominica in palmis (Палмова неделя, или буквално "Ден господен в палми"). В съвременните европейски езици също се използва латинизираното название на празника, на английски например е Palm Sunday.В православието празникът се нарича Връбница или Цветница. Връбница, заради осветените върбови клонки, които заместват палмовите листа, а Цветница, защото Христос бил посрещнат и с цветя.
В навечерието на празника в храмовете се освещават на Всенощно бдение върбовите клонки. Чете се Евангелието, след това псалм 50-ти, а после клонките се потапят в светена вода. В деня на Вход Господен в Йерусалим се служи неделна Литургия, по-точно - литургията на Йоан Златоуст, и клонките отново се потапят в светена вода.
Върбовите клонки по традиция се пазят цялата следваща година - като украса за иконите в дома на вярващите. На празника се разрешават ястия с риба.
След Входът Господен в Йерусалим следва Страстната седмица, която Господ Исус Христос преживява предателството и разпъването на кръста. След това обаче идва Неговото Възкресение за радост и утеха на вярващите православни християни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
