Ще ви дам един пример - докато ние се караме как да дефинираме лицето на България пред Европа, самата Европа ни дава пари, за да го дефинираме като Милко Калайджиев. През това време обаче българският имидж е съсипан само от една измислена статия в италиански вестник. Този път трябва да признаем - от жълтото писание страдат не просто личности, а на цели държави им излиза име. Име циганско и име педофилско.
Повечето хора не знаят, че домовете за сираци в България са разделени на два типа. Първият е за малки деца - от бебета до първолаци. Вторият е тип интернат - ученици сираци от шест до 18 години. Италианският журналист е объркал всичко - той търси секс между деца в дом, които са под 10 години. Това е прекалено и едва ли е за обсъждане. Глупавият италианец обаче трябваше с лекота да провери как стоят нещата във втория тип домове - там, където малките срещат големите.
Седемгодишни срещу загорели батковци
Там е Содом, но българите оставят почти без последствия собствените си журналистически разследвания, а крещят с пълна уста, когато някой на Запад напише нещо за нас. Никой не е пророк в собствения си дом за сираци. Примерно в дом "Люба Тенева" преди години децата разказаха как живеят и проституират. Никой не реагира дори след като едно от момичетата там почина след побой от любовника си. Аз помня името й. Кинче се казваше. Директорката на "Люба Тенева" дали е същата?!
От няколко години в домовете за сираци има размърдване. Под натиск от Брюксел се започва една трудна и мудна програма за закриването им. Около 127 дома с приблизително 5000 деца. Забележете - на фона на 62 хиляди родени деца през последната година ние имаме пет хиляди в домове за сираци. Ако търсите сирашки секс - идете в някой закътан дом и със скрита камера ще направите десетки уговорки за по два лева.
Възпитателите, които шефът на Държавната агенция за закрила на детето Калин Каменов се опитва да щади, са често хора абсолютно не на мястото си. Повечето от тях делегират права и власт на по-големите момчета, вече изявени лидери или престъпници. И реално тези домове отвътре се командват само по този начин, докато директорите мигат срещу журналистите и карат децата да пеят песнички.
Никой никого не възпитава на такива места
Единственото, което се прави, е да не се разбере какво точно се случва вътре. Това е ситуацията, с която трябва да се справя Агенцията за закрила на детето, за което журналистите често трябва да й съчувстват. Наистина в последно време там се опитват да работят, но нямат нито ресурс, нито хора, за да се справят с проблем, набиращ сила вече 100 години. Нямат и подкрепата на местните хора - за тях един такъв дом в Северозападна или Североизточна България е единственият поминък, направо си е предприятие, от което можеш да крадеш. Бюджетите са огромни, даренията потъват някъде, почти всеки директор има магазин за дрехи втора употреба, а почти всяка домакинка готви месо вкъщи с мръвките от разкладката на децата. Дикенс може да яде ряпа пред историите от такива домове. Но за тях ще се сещаме само когато един италианец започне да лъже наоколо.
Предлагам на Агенцията за закрила на детето нещо просто - неочаквани проверки по места в няколко дома в присъствието на журналисти. Ние не сме направили още почти нищо за тези деца. Първото нещо, което можем да направим, е тайните на домовете да излязат на слънце. След това ще има наказани, надяваме се, и след това ще дойдат хора, които наистина искат да се грижат за децата. Не чиновници и не алкохолизирани надзиратели.
Иначе грешката е вярна - да, прави се секс със сираци непрекъснато в тази страна. Снимах веднъж едно пораснало момче, което разказваше как за да не го изнасилват, се е изпускал в гащите, за да отврати насилниците си. Насирал се е. Това е история от дом, а вие ме занимавате с някакъв лъжлив италианец.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
