- Велика утеха е да знаеш, че може да се намери изход при критично положение
- Нека днешните майки си дадат сметка как кърмят бебетата си с цигара в уста
"О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря й оздравя"(Мат. 15:28).
Братя и сестри,
Днес от св. Евангелие се чува настойчивият глас на една майка, изплашена за своята боледуваща дъщеря. Тя вървяла след Иисуса Христа и викала за помощ. Тъжно е да чуеш, когато някой плаче и ридае. Но кой ли от нас е далеч от такова състояние? Ако днес всичко е в ред, утре...? Само който няма ухо и чувствителна съвест не чува въздишките на другите.Св. Евангелие разказва за тази жена-хананейка, която се доближила до Господа Иисуса и завикала: "Помилуй ме, Господи, Сине Давидов" (Мат. 15:22).
Тя имала дъщеря, обхваната от бесове
Обиколила всички известни лекари, но никой не можал да й помогне. Тя чула, че в техния край, между известните за нас градове Тир и Сидон, е дошъл от Давидовия род чуден Лечител и се насочила към Него с цялата си душа.Велика утеха е да знаеш, че може да се намери изход при критично положение. Ние също изпадаме в изпитания и болести и всички като хананейката сме чули за Иисуса Христа от Назарет. Може би някои от нас, като знаят само името Му и в момент на тревога са готови на всичко - да се обърнат към Онзи, Който им е непознат. Господ казва: "Призови Ме в скръбен ден; Аз ще те избавя!" (Пс. 49:15). Никога да не казваме: Не е необходимо да търсим свръхестествена помощ. Има особени мигове, когато не можем да минем без този последен вик: "Помилуй ме, Господи!" - така викала и жената, - "дъщеря ми зле се мъчи от бяс" (Мат. 15:22).Можем да си представим такъв случай. Младо момиче се гърчи в спазми, или говори безсмислици, крещи и се смее неистово. Болест, но каква?! - Познато страдание на лекарите, известно и на нас, когато наблюдаваме хора не на себе си, без ум да вършат безсрамни неща. Зли духове,
тъмни сили действат с иначе здравите им тела
Такива прояви се виждат в най-различни форми и образи: пиянство, наркомания, разврат или безделие, непризнаване на никакви норми и неподчинение на никаква власт, отричане на всичко духовно, неприлично отношение към родители и близки... Страданието е лично, но се отразява на цялото общество. Рушат се нервите на околните, заплашва се спокойствието на всички. Има ли изход от тази беда? - Трябва да се доближим до Господа Иисуса като тая жена и да викаме: "Господи, помогни!" (Мат. 15:25).Една обикновена, проста, но изстрадала жена е познала силата и възможностите на дошлия на земята Давидов Син. Той не сложил само пластир на раната да се облекчи за една нощ. Не я успокоил само за момента. Настъпил денят на пълното оздравяване на нейната дъщеря. Нека всеки, който е в положението на майката, сам си постави въпроса: мога ли да се доверя на Господа Иисуса? Да вярвам ли, да се надявам ли на свръхестествена помощ? Може ли Бог да отстрани демоните от човеците? И ако намерим малко вяра в душата си, защо да не пристъпим и да се помолим като тази жена: "Господи, помогни"!Наистина често помощта иде отгоре по особен начин. В Евангелския случай забелязваме нещо изключително у жената. Обърнете внимание, че тя не казва: "Господи, помогни на дъщеря ми!", а се молела: "Господи, помогни ми" (Мат. 15:25) - "На мен помогни". - Дъщеря ми зле се мъчи от бяс!" - Майката не знаела причините за страданието на своето дете, но се измъчвала повече от него. Да не би
момичето да боледува заради нейни прегрешения?!...
Нека днешните майки си дадат сметка как отглеждат и възпитават своите деца. Как с цигара в уста кърмят бебетата си, как по-сетне ги съблазняват с порочния си живот. "Каквото посее човек, това и ще пожъне, който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление, а който сее в духа, от духа ще пожъне вечен живот" (Гал. 6:7-8). За пропадането на младите хора сме виновни ние, възрастните. Но какво да сторим, когато понякога е късно?Жената-хананейка намерила и в безнадеждното си положение опора. Тя продължавала да вика, но ето че Господ мълчал: не й отговорил ни дума. Има ли по-страшно нещо от мълчанието на Небето? Ние знаем това от опит. При други случаи Господ Иисус не е имал обичай да не отговаря на запитвания или да отминава молбата на страдащите.Защо не отговарял на майката? Премъдростта Му мълчаливо отваря очите на онези, които не виждат какво цели Той. Иудеите, които се хвалели със своята праотеческа вяра, трябвало да разберат, че и между отхвърлените от тях езичници може да има по-силна и по-настойчива вяра. Ние бихме могли да сравним хананейката със Самия Господ Иисус, Който викал от кръста: "Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме остамвил?" (Мат. 27:46). И там Бог Отец мълчал. Небето било затворено, но цялата земя се разтресла. Какво щеше да бъде, ако Бог Отец свалеше Своя Син от Кръста и Той тръгмнеше насила да побеждава враговете Си? Бог не сне трънения венец от главата на Сина Си, за да стане той
корона на Неговото величие
От вика за помощ от Кръста и от мълчанието на Бог Отец дойде възкресението и небесната прослава. Разпнатият сочи и на нас днес, че там, където е Божието мълчание, минава пътят на помощта, която ще ни дойде от Него.Хананейката не спряла пред мълчанието и още по-силно завикала. Това отегчило учениците и те помолили своя Учител да я отпрати. Сега Спасителят заговорил със забележителните думи: "Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев" (Мат. 15:24). - Странно! Той бил в този ден в Юдея, не в Йерусалимския храм и обикалял из езическите предели на Палестина, а ето че заявил, че се грижи само за Израиля. Нима другите народи са далеч от Неговото сърце? Не ще ли помогне Господ на една нещастна майка, макар и езичница? - "Господи, помогни ми!", продължавала да вика тя, кланяла се и молела, както може да стори това една майка, която е видяла спасителното лекарство у лекаря и го иска за детето си. "Господи, помогни ми!" - повтаряла тя.Тогава Спасителят казал: "Не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата!" (Мат. 15:26). Страшни думи! Но Господ Иисус не говорел със Своя реч, а използвал езика на съвременните иудеи, които смятали себе си за деца на Бога, а всички останали народи за кучета. Точно тук се проявила мъдростта и находчивостта на жената-хананейка. Тя хванала като че ли Господа на дума и Го заставила да обърне внимание на молитвата й. - "Да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им!" (Мат. 45:27). Силна е мисълта на нещастната майка: та нали и кучетата могат да се наситят само ако има хляб за децата? Хананейката е смирена и убедена във вярата си. Сега вече Господ Иисус й отговорил: "О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти. И в оная час дъщеря й оздравя".Който не се доверява на Господа, не може да се моли. Който не се моли, не може нищо да изживее чрез Него. Който не очаква нищо от Него, не може да получи желаното.
Братя и сестри,
Божията любов няма граници. Примерът с жената-хананейка е насърчителен: скръбни ли сме, тревожни ли сме, болести ли са ни сполетели, децата ни в опасност ли са, грехове ли разяждат душите ни, безпомощни ли сме да се справим с трудностите, нека се молим и ще чуем гласа Божий: "Вашата вяра ви спаси!"
Амин!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
