Медицински университети ще могат да правят изследвания, които се извършват само в чужбина
Отрязаха парите на специалностите касички, ще подкрепят само добрите
В края на миналата седмица реформата във висшето образование най-сетне тръгна. Поне в законодателно отношение. Тогава депутатите приеха на второ четене промените в Закона за висшето образование, с които най-сетне се слага край на финансирането на висшите училища "на калпак". Като последица това ще доведе до закриване на слаби специалности не с административни мерки, а по желание на самото висше училище. Основната част от законопроекта, свързана с финансирането, бе внесена от МОН, но в него фигурират и предложения от депутати, които дават и ред други възможности на университетите.
"Това е пробив". Така председателят на съвета на ректорите акад. Ваньо Митев окачестви променения Закон за висше образование. За част от тези изменения ректорите се борят от години. Една от последните и дискутирани промени вече дава право на университетите на публично-частни партньорства, както и да създават фирми. Става дума за компании, приравнени като статут на малките и средни предприятия, чийто предмет на дейност може да бъде само онова, което е обект на научно-изследователската дейност на самото висше училище. Те няма да се занимават в буквалния смисъл на думата с производство и търговия, да разкриват цехове и предприятия. Става дума за фирми, в които може да се прилага интелектуална собственост. Ако те например имат иновации, научни изследвания,
които могат да доведат до създаването на конкретен продукт
тези малки фирми могат да доведат проучванията си до степен, в която вече са годни да се реализират на пазара. След това фирмата би могла да бъде продадена, като парите ще отидат за университета, поясниха от образователната комисия в парламента. Сред онези, които най-много се радват на промяната, са медицинските и техническите университети.
"Още тази седмица ще събера моите хора, за да видим как точно са разписани промените и да знаем с какво ще започнем", разказва акад. Ваньо Митев, ректор на Медицинския университет в столицата. Едно от проявленията й обаче може да бъде даването на възможност скъпата и модерна апаратура на университета да бъде използвана за медицински изследвания на граждани срещу заплащане. В момента в МУ - София има техника, която не притежават болниците у нас и за част от тези изследвания гражданите пътуват до Европа и САЩ, разказва акад. Митев. "По този начин ще спестим пари на хората, а в същото време техниката ни ще работи на пълни обороти. В момента тя се използва основно за научни изследвания", посочва той. Тук може да бъдат правени например генетични изследвания като прословутото изследване на гените на Анджелина Джоли, което предсказа възможността да бъде развито злокачествено заболяване, разказва акад. Митев.
Другата дълго чакана промяна е свързана с начина, по който държавата отпуска пари за университетите. Досега тя го правеше на брой студенти, което
стимулираше висшите училища да приемат всички желаещи
независимо от нивото им. Сега обаче част от финансирането ще се дава за качество, като идеята е до 2020 година парите за качество да достигнат 60% от финансирането на университета. По този начин вузовете ще са по-слабо зависими от броя на обучаваните студенти и ще се ориентират към това те да получават качествено обучение, което им дава добра реализация на пазара на труда. Защото именно реализацията на студентите ще бъде един от трите вида критерии, по които държавата ще оценява качеството. Така в ръцете на най-добрите университети ще се концентрират повече пари, докато най-слабите, чиято субсидия ще бъде отрязана, ще се принудят да развиват само онези свои професионални направления ,които са добри. Предполага се, че по този начин ще бъдат затворени някои изкуствено създадени специалности - например икономика в техническите университети, тъй като обикновено те носят ниските оценки. Рейтинговата система дава немалко информация за университети, които са на челните места с основните си професионални направления, и последни в класирането по специалности, които никога не са били тяхното основно амплоа. Предполага се, че така ще бъдат намалени в значителна степен икономическите специалности и "Администрация и управление", които в момента са най-масови. "Ще има стимули за намаляване броя на студентите там, където са много", посочи преди време в интервю за "Стандарт" заместник-министърът на образованието проф. Николай Денков. Ще има и списък на защитените и приоритетни специалности, по които държавата отпуска пари, защото са
от стратегическо значение за нея
Като защитени тук се посочват например редките филологии, в които влизат ограничен брой студенти, но те са необходими за държавата.
Законът дава възможност и за създаването на т. нар. изследователски университети, които единствени ще получават пари за правене на наука. Досега парите за научна дейност се отпускаха на всички университети, независимо от научните им резултати. Новото тук е, че ако един университет придобие статута на изследователски, след преобразуването ректорът му ще има право отново да се кандидатира за ръководител на вуза и така да го управлява повече от два мандата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
