Българите, които искат да отпразнуват втора Коледа, но без европейски порядки и забрани, трябва само да запалят колата и да отидат в Сърбия. Съседите са сред православните народи, които посрещат Рождество по Юлианския календар на 7 януари. Това важи и за руснаци, македонци, украинци и грузинци. И ако Пирот е прозаично място за пазаруване, а Белград е доста далеч и скъп, то Ниш е най-подходящ за празнуване. Само на 160 км от София градът на двата бряга на река Нишава предлага достатъчно атракции, забележителности и уютни кръчми, в които може да се пуши на воля, а скарата е като в спомените от соца.
"Готови ли сте за Европейския съюз, Драгане?" "Да бе, как не, да ни забранят да си варим домашната ракия и да пушим в кръчмите".
Драган, нашият домакин, ни го казва, докато припалва цигара в заведение, където всички пушат като комини. Той е един от проевропейски ориентираните сърби. Не ми се иска да мисля как изглеждат евроскептиците им и дано никога не се сблъскам с тях.
Драган твърдо вярва в еврофондовете и дори на шега казва "Абе защо някой не плати, веднага ще организираме протести". Живее в Ниш и, докато гледаме протестите в Белград против правителството, се чудим заедно дали за тях е платено. Драган е твърдо убеден в това. "Нашите хора няма да излязат току-така. Ние на Балканите сме дялани камъни -
по-лесно ни е да потърсим начин да прецакаме правителството
отколкото да протестираме против него".
Впрочем, докато белградчани протестират против скъпата си коледна украса, където само елхата струвала 80 000 евро, аз се разхождам с Драган из Ниш и търся подходяща елхичка, която да бъде снимана за илюстрация на репортажа ми. Защото Евросъюзът не е изсипал там рога на финансовото изобилие. Примамливо припламват светлинки, които да те подсетят, че е Нова година, а после и Коледа, но не и чак дотам, че да ти съобщят "Абе вече си влязъл в Евросъюза". Сергиите, на които се продават коледни стоки за 7 януари, например шапки и чорапи, се броят на пръсти.
Ниш е украсен съвсем умерено, без да натрапва великолепието си и без да тормози с пищни украси. Красив е сам по себе си и си го знае, не са му нужни допълнителни гирлянди. Работници делово свалят няколко лампиона до местния площад "Славейков" - тоест малкото площадче, където по подобие на Пенчо и Петко Славейкови са увековечени двама известни сръбски писатели и едно куче. От другата страна е местната "Витошка"- тоест пешеходната зона, обяснява ни Драган.
От натрупаните лампиони не успяваме да снимаме скулптурите на двамата писатели и молим работниците да ги преместят, което те правят безропотно, за наша изненада. Сръбските писатели наистина са на почит, дори и да не си ги чел.
"Уж все трябва да се присъединим, ама
Европа казва "Дайте и ово, и ово
/и това, и това/", обяснява Драган. "Последно сакат да признаме Косово." Нямало как да се случи, обяснява ни разпалено той, все едно да накарат България да признае Кърджали за отделна държава. "Същото щеше да бъде, ако Европа признае Каталуня", подсещаме го ние. "В Каталуня светът няма интерес, защото няма трафик на дрога. А през Косово минават най-преките пътища за дрога към Европа, затова и Европа и САЩ имат интереси там", коментира Драган.
В Ниш, където светът няма кой знае какви наркоинтереси, животът тече по друг начин. Средната работна заплата е 350 евро, но повечето хора работят на минимална - продавачките например получават 200 евро за работата си. След като Драган научава от нас, че българските продавачки в по-малките градове получават едва 50 евро повече, започва сериозно да се чуди защо му е въпросният ЕС. "Имаме хора, които вземат по 1500 евро, например компютърджиите, но има и жени, които продават в магазините и вземат минималното. Най-високи пари вземат тези, дето дърпат от предприсъединителните фондове. И никога да не се присъединим към Европа, те пак ще са на далавера. А ето, виждате, има и такива, които продават дрехи на улицата", показва ни той дама, която продава може би собствените си кожени облекла от времената на соца току на моста на Нишава. И точно до надписа "Забранено продаването на стоки на публични места". Очевидно кандидатите да продадат старите си дрехи и книги са десетки. До нея мъж се опитва да подкара с велосипед каруца, на която са качени различни стоки - друго си е, като нямаш кон. Като цяло автопаркът на Ниш е доста постен - все още се движат старите "Застави", а виж- да срещнеш БМВ е рядкост. "Старите автомобили са по-евтини в България. Поне с 1000 евро. В момента в завода в Крагуевац, който правеше "Заставите", се прави "Фиат 500". Проблемът е, че когато той остарее на пет години, цената му е същата като на старо БМВ, което можеш да си купиш още по-евтино от България", обяснява ни Драган. И ни разказва виц, който може и да е бил истина по времето на соца. Дошъл другарят Тодор Живков в Ниш и видял място, на което били паркирани десетки хиляди нови автомобили. "Не знаех, че и в Ниш се правят коли, мислех, че само в Крагуевац", казал Тато. Оказало се, че колите на паркинга са на работниците в завода, който произвежда най-новите сръбски телевизори.
По онова време там работели над 10 000 души
Минахме край въпросния завод сега и от него
вееше нещо от сагата Арабаджиеви-Баневи
"Приватизираха го и оттук нататък не разрбахме какво се случи. Само знаем, че сега си купуваме по-скъпи коли и по-скъпи телевизори", обяснява Драган. За да им излезе по-евтино, купуват ги от България. И естествено, са китайски.
Комшийските ни отношения са изключително важни - бг сериали вървят по сръбските канали под доста странни имена. Един от тях, който се следи с особен интерес, се казва "Балканска мафия". Опитваме се да уточним за кой точно става дума и, когато стигаме чрез обсъждане на актьорите стигаме до Джаро, установяваме, че това всъщност е сръбското заглавие на "Под прикритие". Преводът на комшиите явно е правилен.
"Имаме си и Вашия "Биг брадър", ама му казваме "Задруга". Цялата Европа ни е дошла на крака с всичките си простотии още преди да се присъединим към нея. То пък тогава има ли смисъл да се присъединяваме? В тая "Задруга" само пият и се е..т", коментира той. За сметка на това в кафаната, където сме се отбили /сърбите според Драган имат поне 12 думи за кръчма и "кафана" е най-представителна/ слушаме "Македонско девойче" и "Йовано, Йованке"на езика, на който ги изпълнява Слави Трифонов и дори не смеем да гадаем кой е въпросният език. Важното е, че сме братя.
Местните бани
правени за Тито
"Ето тази сграда е правена за Тито", показва ни Драган един от хотелите на Нишки минерални бани. В момента там се лекуват ставни и коремни болести, но хотелите са под опеката на държавата. Именно и поради тази причина изглеждат леко изоставени на грижата на времето, за разлика от "Соко баня", която се намира на около 50 километра, но е изцяло частна и залага предимно на СПА удоволствия.
Сградата, строена за Тито, прилича на хотел от времето на соца, а в присъдружна обстановка са се натрупали още много други по-малки хотелчета и магазини, като във всеки курорт. В момента тук хората идват с препоръка от лекаря /Сърбия май, за щастие, е лишена от понятието клинична пътека/ и се церят от основни заболявания- ставни, тубелколуза, коремни. По-често посещават курорта през лятото, но и през зимата има такива, които се възползват от минералните води. Там се намира и един от легендарните нишки ресторанти "Гурманова тайна", където сервират домашни ракии и ястия със странни наименования като "пихтия" -нещо подобно на пача, но наистина в доста по-пихтиеста форма.
Кулата с черепите
стряска туристите
Ако погледнеш отвън тази сграда, прилича по-скоро на църква или параклис. Никой няма да заподозре, че тя крие в себе си черепи на загинали въстаници.
Става дума за така наречената Кула с черепи /Челе кале/, която е своеобразна туристическа атракция в Ниш. В нея са вградени главите на над 900 въстаници, вдигнали бунт от 1809 година срещу Високата порта. Целта на въстанието, в което тогава са участвали и български опълченци, е било овладяването на Нишката крепост. Добре укрепеният турски гарнизон в града обаче успешно се защитавал, а и в допълнение на място пристигнала тридесетхиляден аскер. Начело на нишките въстаници е Стефан Синджелич, чийто отряд е отцепен от останалите и се укрепява на така нареченото Ченгар кале, тоест хълма Ченгар. Именно там обаче е извършено и най-голямото посегателство върху тленните останки на въстаниците - след смъртта им главите биват отрязани и вградени в калето. Техни близки идвали да разпознаят роднините си и да изтръгнат главите на своите най-скъпи хора, за да ги погребат. Някои са успели. От другите са останали само черепи, вградени в страховитата кула. По-късно над вече изроненото кале е изградена сграда, която да пази костите на загиналите от влага и ерозия.
Плескавици и вешалици
ухаят на всеки ъгъл
И по време на празници, и насред делници, Ниш е рай за чревоугодниците. Почти на всеки ъгъл в центъра на града има изнесени скари на открито, от които се носи уханието на печени мръвки.
Изборът между плескавица или вешалица е труден, но каквото и да избере човек, няма да сбърка.
Местната кухня залага на много подправки и е доволно люта. Който не държи на мезетата, задължително пробва плодовата ракия - дюлева, сливова или кайсиева. Повечето сервитьори не са невръстни моми, а солидни чичовци, които знаят как да угодят и на най-капризния клиент.
Купонът в кафаните, които в старата част на Ниш, са буквално през метър задължително завършва с ароматно кафе, сварено на джезве.
Важно е човек да има пари, без значение какви.
Обменните бюра - менячниците, са в изобилие.
Прибират от евро и швейцарски франкове до английска лира.
Шопингтур за 20
лева до нашите
столични молове
Българите вече са постоянно присъствие в Ниш, но и местните често отскачат до София. В града е пълно с туроператори, които организират шопинг пътешествия било до някой мол, било до магазин за бяла и черна техника в българската столица. Пътуването е на стойността на 20 лева в двете посоки, въпреки че иначе би излязло много по-скъпо.
"Ако трябва да си платя бензина, а и вашата винетка, това ще ми струва около 60 лева", обясняват местните.
Според тях, най-честите пътувания от Ниш включват посещение на някой софийски мол, "Техномаркет" или "Технополис", както и задължително едно "Джъмбо", където можеш да направиш подарък на децата си.
Иначе цените на постоянните стоки в Сърбия са същите, като у нас. А в някои случаи си плащаме и за същата бира, но под друго име. "Имахме производител на Нишко пиво, който затвори за няколко години, но после го купи българин. Оттогава насам бирарията дръпна напред", хвалят се пиячи от Ниш.
Иначе Ниш и София са си близки и по линия на
император Константин Велики. Първият християнски владетел на Римската империя
е роден именно в Ниш, за което напомнят още билбордове по магистралата от Калотина.
В същото време на императора се приписват думите: "Сердика е моят Рим" заради любовта му към древния град, върху който се издига днешна София. Бъдещата българска столица достига небивал разцвет при неговото управление. Един от символите на онова време е останал и до днес - базиликата "Света София".
С римския владетел в Ниш е свързана една от големите забележителности - Медиана, резиденцията на императора, която се намира на 2 километра от града. Доста по-древна е историята на Нишката крепост, която е в центъра
край река Нишава. Първо тук имало древноримски военен лагер, а по-късно била вдигната каменна цитадела, която в следващите векове защитавала Византия от набезите на славянските племена.
След 9-и век няколко пъти сменяла стопаните си -ту византийци, ту сърби, та дори и българи. С турското нашествие се оказала в ръцете на османците.
Крепостта останала военен обект чак до 1950-а, когато получила статут на исторически паметник. Входът за впечатляващото място е свободен, а от 8-метровите стени се открива чудна гледка към Ниш. Под зъберите пък може да се види огромен битак, който гъмжи от вехтории и хора.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
