Внасяме годишно 10 млн. в хазната, а парите за заплати не стигат
По света изобретения регистрират фирмите, у нас - ентусиасти, казва проф. Камен Веселинов
На 22 януари 2015 г. на тържествена церемония във Военния клуб Патентното ведомство връчва наградите "Изобретател на годината". За събитието в България пристига и главният директор на Европейското патентно ведомство Франсоа-Рвжис Анар. Колко екипа ще се състезават за престижната награда, какви са техните иновации, какво се случва във ведомството, попитахме неговия председател проф. Камен Веселинов.
- Проф. Веселинов, колко изобретения има у нас на година?
- Не са много. Годишно имаме 200-300 заявки. Ако прибавим и полезните патентни модели, броят им нараства до 500-600.
- Кой патентова изобретения у нас?
- По света заявителите не са физически лица, а фирми. У нас обаче това основно са физически лица - ентусиасти.
- Къде е мястото на университетите, БАН?
- За университетите се говори, но те не са сред заявителите. Университетите от много години се оттеглиха от претенциите към създадената интелектуална собственост в тях, те не участват като съсобственици на изобретенията. В БАН не е точно така. Там в повечето случаи академията се появява като съсобственик на даден патент наред със заявителите на изобретението.
- Увеличават ли се, или намаляват изобретенията?
- Броят им, общо взето, е непроменлива величина. През 2014 г. във ведомството са постъпили 234 изобретения, като 218 от тях са от български заявители. През 2013 г. общият брой е 297, т.е. имаме намаление с около 20%.
- Каква част от изобретенията през м. г. са полезни, има ли екстравагантни творения?
- Според нашите обобщения 233 от заявките са полезни, има обаче и от другия вид. Агенции в други страни дори са взели решение, че
няма да разглеждат проекти за перпетуум мобиле
и други подобни изобретения. При нас обаче все още се появяват. Последно имахме проект за гравитационен двигател, който ще захранва с енергия целия свят. Тъй като ние не му обърнахме внимание, изобретателят пусна жалба до президента.
- В кои области са сериозните изобретения?
- Във всички, но ние не преценяваме важността на едно изобретение, защото зависи дали ще намери приложение в практиката. Макар че има и такива примери като
машинка, в която може да си сложите фунийката със сладолед
и тя да я върти вместо вас. Не може да се каже, че не е изобретение, но и не може да се каже, че е много стойностно.
- Има ли статистика каква част от изобретенията у нас се внедряват в практиката?
- Не, ние сме като нотариална кантора, която издава актове за интелектуална собственост, но оттам нататък проблемът е на човека - колко пари ще изкара от него, дали ще го внедри и т.н.
- Как отсявате изобретенията за конкурса?
- Според това колко важно ни изглежда на нас, а след това и на комисията, която го оценява. Първо хората в самото ведомство отсяват около 70 изобретения от всички, след това ги даваме на комисията. Нейните членове решават кое да спечели.
- Номинациите в колко сфери са?
- В три категории - машиностроене, електротехника и електроника, химия и фармация. Накрая се излъчват трима изобретатели, по един във всяка категория.
- Ясни ли са номинациите за тази година?
- Да. За химия и биотехнологии един от номинираните е Владко Панайотов за изобретение за очистване на вредните газове и емисии, както и за третиране на металургични отпадъци. Следва
изобретение за диагностика на вируси и бактерии
то е на Мариан Драганов и Мариана Мурджева. Имаме имуностимулиращ продукт с антитуморно действие от екип на БАН. В раздел електротехника и електроника е номиниран патент за сензори на Хол, следва термовизионна камера, както и лазерен интерферометър. В категорията "Машиностроене" е номиниран машина за шлифоване на стъпални валове, люнет за надлъжно шлифоване, метод за отработване на цилиндрични отвори и електромагнитен хващач. Имаме и номинации за "Иновативна фирма на 2014", там кандидатите са двама.
- Какъв е броят на изобретенията в Европа?
- В европейското патентно ведомство членуват 38 страни, а заявки се подават от целия свят, годишно те са около 250 хиляди. Само фирми като "Сименс" или "Филипс" подават по 2 хил. заявки на година. Ние имаме годишно около 15 българи, които патентоват нещата си в европейската агенция. Те посочват за кои държави да важи патентът, защото той винаги е локален и защитата му е до границата на юрисдикцията на конкретната агенция.
- Какви са таксите за патентоване в Европа?
- Няколко хиляди евро струва подаването на документите, след което всяка година плащате такса в зависимост от това в кои страни сте заявили регистрация. Първите три години тези такси влизат в парите, които сте дали за първоначалното подаване на документите. След 18 месеца патентът се обявява публично. Този срок се дава заради изобретателите - да имат възможност да се подготвят за производство например.
- Имате ли жалби от заявители?
- Да, но жалбите не са много при изобретенията. Повече са при регистрацията на марките, тъй като имаме доста заявления - около 4-5 хиляди за година, а общо регистрираните марки са 54 862. През миналата година например сме имали 214 жалби за марки и 173 съставени акта за нарушения. Трябва да се има предвид, че не проверяваме дали марката вече е регистрирана, това трябва да следят самите собственици в регистъра на марките. Ако открият нарушение, тогава те се жалват и започва производство по опозиция, преценява се кой е крив и кой е прав, може да се стигне дори до съда.
- Кои са най-любопитните марки, които сте срещали?
- Повечето са неатрактивни - използващи имената я на съпруга, я на любовница
Това не е световна практика, но у нас голяма част от фирмите работят така.
- Кой ви създава най-големи главоболия?
- Фирмите, и то определен вид - тези, чийто бизнес е не да произвеждат нещо, а да регистрират чужди марки. Когато се появи камион с такава продукция, те го спират на границата и искат пари на вносителите, за да получат право да освободят стоката в страната. Най-често нарушенията са свързани с дрехи, но миналата година имахме подобен случай с една американска фирма с масла за автомобили. Когато стоката им стигна до границата, се оказа, че не може да влезе в страната, случаят стигна дори до американското посолство. Процедурите по разрушаването на тези проблеми са дълги, могат да отнемат и години, ако се стигне до съда.
- Чести ли са тези случаи?
- Не, но не са и малко. Ние знаем дори кои са тези фирми, но не можем да направим нищо, защото такъв е законът. Тази практика не е специфична за България, тя е характерна за целия свят. Подобни фирми има и в Америка, но ние не правим черен списък като тях.
- Електронизирана ли е работата на Патентното ведомство?
- Да, тя е електронизирана от доста време, но софтуерът ни беше много стар и едва в края на миналата година успяхме да го подменим изцяло. Софтуерът е разработен от Световната асоциация по интелектуална собственост и ни е предоставен безплатно, те поеха ангажимент и да го поддържат. Това е много добре, защото ние не сме в състояние сами да поддържаме подобна система. Разбира се, сега в нея има "детски болести", но ще преодолеем и този етап. По-важното е, че внедрихме електронно подаване на документи. Така бизнесът може да подава не само документи по интернет, но и да плаща таксите от домашния компютър. Дори колегите от Женева са впечатлени от постиженията ни през последната година.
- Какво предстои оттук нататък?
- Най-сериозният проблем за мен е начинът на финансиране. Ние събираме такси за заявяване, за публикуване на патенти, за поддържането им и т.н. Всички те са за около 10 млн. лв. на година, но отиват в държавния бюджет, а на нас ни дават оттам само 2.5 млн. на година, с които едва кретаме. Заплатите са ниски, трудно намираме хора, защото те трябва да са специалисти в съответните науки и да могат да оценяват проектите, които получават за патентоване, да знаят един-два езика, а такива хора не се намират лесно. За последните 3 г. съм назначил само един млад човек в патентната защита, защото заплатата е 560 лв. В същото време аз искам от него да има инженерно образование, да владее два езика. Трудно ни е и с обновяването на материалната база. Затова ние искаме финансирането да се промени и около 40-50% от средствата от такси да остават при нас, а не да се дават в републиканския бюджет.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
