София. Напрежението в здравния сектор расте с приближаването на края на годината. Колко пари ще има през 2014 г. и какви промени да очакваме, "Стандарт" попита д-р Бойко Пенков, зам.-министър на здравеопазването.
- Д-р Пенков, ще има ли повече пари за здравеопазване за тази година?
- Министър Андреева всеки ден води разговори, данъчната администрация си върши много добре работата и мисля, че ще има преизпълнение на приходите на НЗОК. Те ще могат да се разпределят от Надзорния съвет. За бюджета разговорите текат, последното предложение е за 104 млн. лв. отгоре, които вече не са излишък.
- Какви промени в Спешна помощ предвиждате освен повишаването на заплатите?
- Събрахме хората, които имат най-много опит и знания в тази област в една работна група с председател проф. Милан Миланов. Тя вече подготви проект на концепция за развитието на Спешна помощ през следващите 7 години. Не сме го представили за обществено обсъждане, тъй като има още един момент, по който търсим консенсус. Спешната помощ се дели на две - извънболнична, на терен, при катастрофа или инциденти вкъщи, а втората част са спешните приемни отделения в болниците.
Идеята на проф. Миланов е да се направи опит и да се види имаме ли средства по европейски програми да създадем така наречените спешни болнични комплекси. Това трябва да бъдат структури на Спешна помощ на МЗ, обзаведени с диагностична апаратура и възможности за лечебни процедури, до решаване на проблема. Има и друга идея, зад която като че ли съсловието стои повече. Тя е многопрофилните болници за активно лечение, които имат над 80% договори с касата по клинични пътеки и решават комплексно проблемите на човек, ако нямат спешни приемни отделения, да ги разкрият. Идеята е болницата, без оглед на собствеността да поеме ангажимент и дежурните лекари там да слизат и да преглеждат хората, когато се наложи.
- Кой ще плаща за дейността?
- Има два варианта - при единия за здравноосигурените пациенти ще плаща касата, а за останалите министерството. Другото, което се обсъжда, е възможността за създаването към самите 150 филиали на Спешна помощ неотложни кабинети. Те да поемат прегледите на хора, които не са в застрашаващо живота състояние. Това се налага, защото общопрактикуващите лекари искат да имат 8-часов работен ден, почивка в събота и неделя, а те оказват тази неотложна помощ. В големите градове е по-лесно, защото там джипитата са сключили договори с ДКЦ-та и те поемат дежурствата след 20 часа. Но в по-малките общини, където са тези 150 филиали, има проблем и затова търсим решение. Тяхната дейност може да се финансира от средствата, които сега касата дава за дежурствата на джипитата.
Другото, което ми се иска да се случи, е един пилотен проект в София, където има 4-5 частни болници, които имат договор за неотложна помощ с джипитата. Когато се налага, техни лекари ходят по домовете на хората. Иска ми се тези ДКЦ-та, медицински центрове или болници да имат връзка с телефон 112 или 150 и, когато има обаждане за човек с температура например, то веднага да се позиционира в кой квартал е, ако там има неотложна помощ, диспечерът да се обади и да попита дали ще поемат случая. Така ще се разтовари Спешна помощ от неспешните случаи. Идеята е да интегрираме всички звена в едно.
- Повечето от тези неспешни повиквания не са ли сред ромските групи, дали ще иска някой да работи с този контингент?
- Ромите ползват друг метод - те директно отиват в спешните приемни отделения на болниците. Догодина искаме да направим и една карта на Спешната помощ, да видим къде трябва да има изнесени екипи и филиали. Сега обсъждахме две места - Никола Козлево и Каолиново. На картата са близко, но инфраструктурата е толкова ужасна, че вместо 15 минути, пътуваш час. Затова е добре да изнесем там един екип, а по-нататък - и филиал. Тези филиали ще укрепят медицинската помощ в общините, където няма болници.
- Колко нови линейки ще се купят?
- Идеята е до 2020 г. да купим 600 нови линейки поетапно. Това е около 150 линейки на година.
- В столицата най-големият проблем е, че линейките закъсняват?
- Решението трябва да се търси със Столична община. В чужбина има една аварийна лента, която е само за Спешна помощ, жандармерия, полиция и няма проблеми.
- Подкрепяте ли повикването на Спешна помощ с SMS, което депутатите приеха на първо четене?
- Становището на МЗ по този законопроект е категорично против и това е известно на парламентарно представените партии. Липсата на контакт с пациента или негов близък противоречи на всички европейски и световни практики. С SMS може много лесно да се злоупотребява със и без това натоварените екипи на Спешна помощ. Това не е и надеждно средство при екстремни ситуации.
- Изводите в стратегията на МЗ и доклада на Световната банка бяха, че трябва да се преструктурира болничната помощ, да се пренасочат повече дейности към извънболничната, ще се случи ли това?
- Имаме няколко предизвикателства. Първо, трябва да кажем защо се увеличават хоспитализациите - или специализираната помощ не работи, или болничната свръхиндуцира прием, или имаме смес от двете. Какво трябва да направим, за да заработи специализираната помощ, къде е проблемът - няма финансиране, желание или сме надули болничния пакет, така че сме иззели дейността на специализираната помощ. Трябва да започнем разговори от януари с партньорите за този основен пакет, да видим какво да има в него.
- Какво очакваме да се случи в здравеопазването през 2014 година?
- В момента екипът на МЗ работи в тясно сътрудничество със здравната комисия. Това, което сме започнали да правим, е да се върне арбитражъът при споровете на болниците или лекарите със здравната каса. Друга промяна, която готвим, е възстановяването на обществения характер на касата, като върнем в нея Обществения съвет. Те ще имат право да взимат големите решения като бюджета. Другото, което трябва да се случи, е договарянето на онкомедикаментите да се прави от здравната каса. Това означава промени в няколко закона, начело с този за обществените поръчки. Тези медикаменти касата не може да ги купува по ЗОП, а трябва да се заложи възможност да провеждане на национално централизирано договаряне на отстъпки в рамките на обемите, които й трябват. Съответно тя ще ги заплаща на болниците по тези цени. У нас не е проблемът в цените на лекарствата, а в това, че нямаше механизъм за централизирано договаряне, както и в изписваните терапии. Ние нямаме правила за това кога каква терапия да се изписва.
- Въвеждането на тези правила няма ли да ощети пациентите?
- Не, това са световни препоръки, не може Англия, Америка да работят по тях, а ние - не.
- Отстъпките как ще се договарят, на каква база?
- Има различни механизми, при единия касата може да каже за едно портфолио (бел. р. всички медикаменти на една фирма) - имали сме толкова пациенти миналата година, през тази предвиждаме да има еди-колко си пациенти, а вие ще ни дадете общо 20-25% отстъпка, която се пръска по цялото портфолио. Но се казва ясно на производителите - договорили сме средният брой случаи за страната да е 200 годишно за тези лекарства, за да не се изкушите да станат 300. Над 200 е за ваша сметка.
- Ще има ли възможност касата да договаря селективно с болниците на база качество и потребности?
- Това е стратегическо решение, което може да вземе новият орган на касата - Общественият съвет. Ако бях част от него, аз бих предложил следното: касата трябва да знае какви са потребностите във всеки регион и лечебните заведения какво от тях покриват и да има шорт-лист, в който болниците да се отсеят по няколко критерия. Първият ще е комплексността - ако имат над 90% обхват на клиничните пътеки, които покрива здравната каса, те ще са с предимство. След това идват нивата на компетентност - високите нива означават, че там има качествена апаратура и добри специалисти. Третото е безопасност на пациента и персонала. Тогава бих ги поканил, за да видим колко пациенти са готови да поемат, като предимство имат тези, които могат да поемат повече.
- Ще се въведе ли изискване за един договор на лекар с НЗОК?
- Самите лекари го поискаха на събора, нека те го предложат да се регламентира.
- Ще има ли промени в пакета на касата за догодина, ще плаща ли за нови диагнози?
- Не се очертават големи промени, опитваме се да прецизираме някои неща в Наредба 40, където този пакет е дефиниран. Някога в нея е записано, че в общ хирургичен кабинет се прави пункция на простата. Сега това е изнесено при уролога в извънболничната помощ. Искам да изгладим кой какво прави - нека урологът прави пункцията, защото той е най-подготвен за това.
- Има ли шанс да спре емиграцията на лекарите, да получат по-високи заплати?
- Заплащането е свързано с промени в начина на финансиране и в голяма степен е съсловна работа. Говорили сме със съсловните организации и е факт, че между 50 и 65 % от приходите на болниците отиват за работни заплати. Това, което ние правим тук, е да сключим колективен трудов договор за държавните лечебни заведения. Преговори по този въпрос предстоят следващата година заради увеличението на МРЗ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
