"Стандарт" разговаря с Румен Георгиев, член на Висшия съдебен съвет
- Г-н Георгиев какво е развитието по проекта за "Електронно правосъдие", докъде стигнахте във ВСС?
- От началото на 2014 г. стартира проект по ОП АК № 13-33-2 на ВСС "Електронно правосъдие - проучване и изграждане на единна комуникационна и информационна инфраструктура и единен електронен портал на съдебната власт".
За 18 месеца екип от магистрати и IT специалисти от съдебната система трябва да изготвят проекта, чиито отделни дейности следва да се осъществят по реда на Закона за обществените поръчки с инвестирането на около 1 милион лева от Европейския социален фонд.
- За какво ще се изразходват тези средства?
- С тях на първо място следва да се финансира анализ на съществуващата нормативна уредба, наличните информационни и комуникационни системи в съдебната власт и формулиране на организационни и нормативни препоръки. По-конкретно това означава анализ на процесуалните действия на участниците в гражданският процес (без нотариалните производства и охранителните производства по вписване на юридически лица) и в съдебната фаза на административния процес. Този анализ следва да се отрази в доклад за всички извършвани удостоверителни изявления от органите на съдебната власт и в пакет от препоръки за обхвата и предмета на основните правила за работа в условията на електронно правосъдие. Предвижда се и изпълнението на пакет от детайлни препоръки за обхвата на правилата за воденето, съхраняването и достъпа до регистъра на актовете на органите на съдебната власт при електронното правосъдие. Образно казано това е първият анализ за архитектурата на бъдещото електронно правосъдие.
- Той включва ли и наказателното правосъдие?
- Не, но без съмнение правилата на гражданския и административен процес в условията на електронно правосъдие ще са в основата на организацията и на електронния наказателен процес. Предизвикателството е голямо, защото още не са напълно ясни всички параметри, които българската държава ще реализира в областта на електронното правителство. В края на 2012 г. беше приета Стратегия за електронно правосъдие, която е действаща и в момента. Забави се, обаче, приемането на системни изменения в законодателството. Предсрочното разпускане на Народното събрание и работата на три правителства през миналата година може сериозно да забави изпълнението на тази част от проекта, доколкото още я няма правната рамка, съдържаща се в закона и не е известно какви изменения ще получи внесеният в Народното събрание законопроект.
- Защо е важен този предварителен анализ?
- Защото на негова основа ще се планира и развива цялостното изграждане на бъдещото електронно правосъдие. Не можем повече да си позволим разпиляване на средства в отделни и инцидентни проекти. Собственият ни горчив опит от изграждането на ведомствените информационни системи "на парче" доведе до 5 различни системи за управление на делата. Така системата се натовари с големи разходи за поддръжка, разноски за свързване и централизиране след конвертиране на данните.
- Вече се заговори за единен информационен портал, чийто сървър да е във ВСС, има ли напредък?
- Втората голяма цел на проекта е изграждането на Единен портал на електронното правосъдие. Така се решават и няколко конкретни проблема. На първо място ЕПЕП ще облекчи публичния достъп до електронния вариант на административните и гражданските дела със заличени лични данни, а също електронните съобщения и призовки до страните по делата и техните пълномощници. Това ще стане възможно не само заради централизацията, но и с разработването и предоставянето в рамките на проекта на нов шаблон за интернет страниците на всички съдилищата. На второ място с реализирането на предвидения в проекта Единен портал ще се решат и два проблема, възложени на ВСС със Закона за съдебната власт: за изграждането и въвеждането в експлоатация чрез Единния портал на централизирана система за разпределение на съдебните дела по случаен принцип - предвиден в чл.9 ЗСВ; за изграждане и въвеждане в експлоатация на система за електронно гласуване за пряк избор на членовете на ВСС по системата един магистрат един глас.
- Какви поправки са необходими в ЗСВ, за да се осъществи проектът?
- В момента тъкмо липсата на доработка на този закон силно ще затрудни работата. §33 от преходните и заключителни разпоредби на ЗСВ, приет през 2012 г., предвиди 30-месечен срок за НС в Закона за съдебната власт да се създадат правила за пряк избор на членове на ВСС от квотата на съдебната власт чрез гласуване по електронен път. Такива правила не се предвиждат с последния ЗИД на ЗСВ и този срок може да не бъде спазен. Самите правила трябва да се предвидят в заданието, което ВСС следва да отправи към разработчиците. Този, който разработва системата, трябва да знае как се издигат кандидатурите, къде се огласяват концепциите на кандидатите, как да се обсъждат електронно кандидатите и техните предложения и какви ще са основните правила за този електронен избор. Системата трябва да е готова година преди края на мандата на настоящия 7-и състав на ВСС. Съгласно разпоредбата на ЗСВ не по-късно от 3 януари 2017 г. трябва да се проведе експериментално електронно гласуване по вече приети правила за избор на 8-ия състав на ВСС по системата един магистрат - един глас.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
