Низ от случайности подпали Първата световна война
Днес се навършват 100 години от атентата в Сараево. В марксистката историография той и започналата след него Първа световна война се даваха като класически пример за повод и причина. А всъщност цялата история на покушението е низ от безотговорни действия и фатални случайности. Просто защото престолонаследникът на австро-унгарския трон Франц Фердинанд е можел да се размине със смъртта. Но явно, когато нещо е трябвало да стане, то става.
Според Берлинския договор от 1878 г. Австро-Унгария окупира и де факто анексира Босна и Херцеговина, въпреки съхранения формален суверенитет над тези земи от страна на Османската империя. Сръбското население в областта обаче се стреми да се присъедини към майката родина, където се създават цял куп националистически организации, които са въодушевени от идеята за Велика Сърбия (Сърбославия, Югославия). Тя трябва да обедини всички южни славяни - от словенците до българите. И те са готови да запалят световен пожар, за да си изпържат омлет - по остроумната забележка на руски дипломат. Тази доктрина се ползвала с негласното одобрение на имперска Русия, която се надявала по този начин да увеличи влиянието си на Балканите.
Една от въпросните организации е проникнала и в сръбската армия под името "Черна ръка", ръководена от полковник Драгутин Дмитриевич с прякор Апис, началник на контраразузнаването. Тогавашното сръбско правителство на Никола Пашич се досеща за заговора и официално не го одобрява, но и не предприема нищо, за да му попречи.
Тайната организация има свои подразделения
едно от които е босненското "Млада Босна", съставено предимно от гимназисти и студенти от сръбски произход.
В края на юни 1914 г. австро-унгарският ерцхерцог (престолонаследник) Франц Фердинанд и съпругата му София трябва да посетят Босна, за да наблюдават военните маневри и да открият музея в Сараево. Монархът не е антиславянски и антисръбски настроен, напротив - привърженик е на триализма - течение сред австрийските политически кръгове, стремящо се да превърне "двойната" Австро-Унгарска империя в "тройна" -Австро-Унгаро-славянска. Естествено, то среща яростен отпор от страна на унгарските елити и сръбските националисти.
"Млада Босна" - под внушението на "Черна ръка" - взема решение да организира атентат срещу ерцхерцога. Убийството е възложено на група от 6-има заговорници. Трима от тях - включително и 18-годишният Гаврило Принцип - са сериозно болни от туберкулоза.
Малко преди 10 часа сутринта в неделя на 28 юни 1914 г. ерцхерцогът слиза на Сараевската гара. Кортежът от шест автомобила преминава през централните улици, приветстван от насъбралите се тълпи. Височайшата двойка е във втория, който носи номер А 11-11-18. Години по-късно любителите на нумерологията ще тълкуват това като знамение. Защото Първата световна война свършва на 11.11.1918 година.
Близо до централния полицейски участък гимназистът Неделко Чабринович хвърля граната, но не улучва и поглъща приготвения за подобна ситуация цианкалий, който обаче не му подейства. Възможно е отровата да е била от друг вид.
Той се опитва да скочи в река Миляцка
но е хванат от тълпата и предаден на полицията.
Инцидентът изобщо не смущава Франц Фердинанд, който категорично отказва да напусне града. И решава да посети болницата, където са настанени ранените от покушението. Съпругата му София настоява непременно да го придружи. Комендантът на Сараево, генерал Потиорек, обаче забравя да съобщи на шофьора за промените в маршрута и автомобилът завива по друга улица. Едва тогава обясняват на водача, че трябва да мине по различен път - и той започва бавно да обръща колата в правилната посока.
В този момент автомобилът минава покрай кафене край Римския мост, където един от неуспелите заговорници - Гаврило Принцип - дави по балкански с ракия мъката си по неуспялото начинание. И с изумление забелязва своите мишени да приближават на бавен ход насреща му, скача и стреля с револвера си - марка "Браунинг" - като улучва смъртоносно София и Франц Фердинанд. И той като Чабринович се опитва да се отрови с предварително приготвена ампула, но опитът и този път на успява. Иска да се застреля, но виждайки го да размахва пистолет, тълпата се хвърля върху него и го избива от ръцете му. Насъбралите се хора го пребиват толкова жестоко, че в затвора се налага да му ампутират ръката.
Автомобилът с престолонаследника бърза да стигне до резиденцията на губернатора, но височайшите посетители не успяват да стигнат до нея. Те умират в разстояние на няколко минути: първо София, а след това Франц Фердинанд. Според шофьора последните думи на ерцхерцога били: "Софи, не си отивай, живей заради нашите деца!"
Всичките шестима заговорници, взели участие в подготовката и самия атентат, са арестувани. Те отказват да отговарят на въпросите на следователите и само един от тях се огъва и разказа всичко в детайли, като заявява, че оръжието било предоставено от самото сръбско правителство. На Гаврило Принцип, главния извършител, не може да му бъде наложена смъртна присъда, защото според австро-унгарските закони той е непълнолетен. Осъден е на 20 години затвор, където умира от туберкулоза през април на 1918 г. Но връх на абсурда е, че през 1917 година в Солун, където се намира правителството на разгромена Сърбия, сръбски военен съд
осъжда на смърт чрез разстрел вдъхновителите
и организаторите на атентата - полковник Дмитриевич и още трима офицери.
Съдбоносната рулетка вече се е завъртяла. Във Виена никой не съжалява за смъртта на кронпринца, напротив. Легендата твърди, че император Франц-Йосиф казал: "Тези сръбски свине веднъж да свършат нещо полезно!". И дори е погребан като частно лице. Но все пак една империя не може да подмине подобен акт. Австро-Унгария предявява т.нар. Юлски ултиматум с умишлено неизпълними клаузи. Въпреки че били почти изцяло приети от Белград, австро-унгарските управляващи заявяват, че са недоволни от отговора и обявяват война на Сърбия. в Санкт Петербург са бесни от проявената самодейност на сърбите - защото Русия не е готова за голяма война. Но не може да изостави своя най-верен балкански съюзник. И тя обявява война на Австро-Унгария. Германия, разбира се, не може да остави Виена сама, както Париж и Лондон - Русия. Така започва Първата световна война, преобърнала съдбините на човечеството. Един от участниците в нея, френският маршал Луи Лиоте, я нарича не без основание "най-голямата магария в световната история".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
