Илияна Йотова, евродепутат
- Г-жо Йотова, в Харманли събрахте институции, местна власт и доведохте ваши колеги от ЕП, за да дискутирате темата за европейските стратегии за бежанците. Защо избрахте точно тази тема?
- Формалната причина е че след около месец се очаква екипът на ресорния комисар Димитрис Аврамопулос да предложи за обсъждане на ЕП новата политика в областта на миграцията и убежищата. Но същинската е, че подобни мерки бяха взети и в предишния мандат на ЕП, но те се оказаха недостатъчни и неефективни. Като че ли цялото внимание на ЕК беше насочено предимно към средиземноморските държави- членки на ЕС. А аз искам това да се случи и по отношение на сухоземните граници на ЕС. Така че очаквам да има голяма дискусия. За нас е изключително важно интересите на държавите по външната граница на ЕС, като България, да бъдат отчетени по време на дебата. На срещата в Харманли поканих и колегите си от ЕП, за да видят те с очите си в каква ситуация е България.
Обърнахме се за мнения и препоръки и към местните власти, защото хората тук по места усетиха най-голямата тежест от тази огромна вълна от емигранти и бежанци.
-Какви проблеми и предложения, споделени с вас сега от местната власт, ще поставите за обсъждането в ЕП?
-Всички кметове, на чиято територия има бежански центрове, посочиха, че имат нужда от помощ по инфраструктурата. Колегата ми от Германия Биргит Зипел, която е координатор в парламентарната Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешна сигурност, дори обеща на срещата съдействие за допълнителни механизми чрез фондове и за финансова подкрепа на тези български общини.
-Какви ще са основните опорни точки на България по време на предстоящата дискусията в ЕП?
-Три са приоритетите. На първо място ще търсим промяна на т.нар. Дъблинското законодателство на ЕС, което ощетява страната ни и според което всеки бежанец се връща в България, ако той е преминал на европейска територия през нашата граница. По тази точка кметовете са категорични, че абсолютно ни подкрепят. В тази битка България няма да е сама. Доведох колежката си от Малта Марлене Мизи, защото с нея стигаме до извода, че страните ни имат еднакви проблеми.
По информация от Гранична полиция към момента има 8 000 запитвания от страни-членки на ЕС за връщането на бежанци у нас. Коментарът е, че средствата, които ЕС ни определи-едва 10,5 млн. евро от 2014 до 2020 г, няма да бъдат достатъчни само за процедурите по връщането на тези хора.
Затова не искаме този текст от Дъблин.
Вторият приоритет, който сме поставили, е работа за промяната на чл. 33 от това споразумение, който заплашваше България със санкции, когато бежанският поток по границите ни беше най-голям. Според този член е възможно ЕК да наложи мониторинг и дори финансови глоби на държава, ако тя не осигурява достатъчно добри условия за бежанците и не им издава достатъчно бързо документи. Това обаче е абсолютен параграф 22. България очевидно не може да смогне на бежанските вълни, защото за целта получаваме много малко пари от ЕС . Ще настояваме и за действителното прилагане на солидарния принцип, който може да се изразява във въвеждането на квоти за приемане на бежанци от всички държави- членки в ЕС.
-Исканията за тези промени не са ли много амбициозни?
-Всички 17 български евродепутати сме в единомислие по тези приоритети. Те са постижими обаче и ако всички български власти в следващите месеци действат в синхрон. Имаме и абсолютната подкрепа на групата на европейските социалисти в ЕП. При обиколката в българските лагери сега присъстваха и представители от Европейската служба за подпомагане в областта на убежищата, както и Европол.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
