Не си свършихме работата с интеграцията, предизборна заигравка е жестокост, казва вицепрезидентът Маргарита Попова
- Г-жо Попова, наскоро се върнахте от Азербайджан, където участвахте в международен форум, посветен на междукултурния диалог, на разбирателството между различните културни, етнически, обществени групи. На този фон какъв е анализът ви за ситуацията в Гърмен?
- Намирам проблема за изключително сериозен. А говоренето, включително за съжаление и в Народното събрание - за много тревожно. Твърде лесно е сега всеки да прехвърля вината на другия. Вина има всеки един от нас. И тази вина се носи вече дълги години.
- Виждате ли формула, по която проблемът може да бъде решен?
- Първите въпроси са ходят ли децата там на училище? Бащите и майките на тези деца работят ли? Откога не работят и защо? И кога като общество изтървахме тези неща?
Много е тежка ситуацията. Затова на първо място е необходимо изключително деликатно, много внимателно говорене. Защото говоренето в момента от страна на всички нажежава още повече ситуацията.
- Смятате ли, че има използване на проблема за предизборни цели, макар кампанията формално да не е започнала? Вече се чуха подобни мнения.
- Грях е да се използва толкова тежък проблем, за който всички имаме вина, за предизборни цели. Не грях, направо жестокост. Това са хора, човешки същества - и от едната, и от другата страна. Нито може да се толерира диктат на едно малцинство над друго, на една група над друга, нито може да се толерира решаване на един проблем с насилие и нарушаване на елементарни условия за човешко съществуване. Ти не си ги създал преди, как сега да постъпим по отношение на тези хора?! Необразовани, ненахранени, без работа, без покрив над главата, които живеят в гето без канализация, без чиста вода. Как се живее така в XXI век?! Говорим за културна парадигма на XXI век. Какво е това, което излезе пред очите ни в момента?! Много е лесно сега да се прехвърлят отговорности на политически групи и етнически общности. Само че това е непродуктивен ход, за да се освободим от тежестта на вината. Хайде веднъж да не се освобождаваме от тежестта на вината, да я поемем и да кажем: не се справихме с интеграцията. С образованието, всеобщото. Образованието в центъра на нещата. Ние сме изтървали цяло едно поколение. Това са хората, които сега излизат от едната страна на барикадата. Ами техните деца, които не ходят на училище?! Излиза, че и следващото поколение е изтървано. Как ще общуваме с тези хора след 5, след 10, след 15 години, когато заемат местата на своите бащи и майки в момента?! Как ще разговаряме с тях?! По същия начин или още по-зловещо?!
- Необходимо ли е да се свика специален форум, който да изработи държавна стратегия? Случаят е показателен, защото днес е Гърмен, утре може да е някое от десетките други места в страната, на които тлеят подобни искри?
- В един момент трябва да седнем на една маса. И отговорността да не се поема само от високите управленски нива. Да, не може да се мине без тяхното участие. Но трябва да се излъчат добронамерени хора и от двете недобре комуникиращи в момента групи. Хора смислени, с разум, които да предложат приемлива формула за снижаване на напрежението и от тук насетне да помислим какво правим за утрешния ден. Очевидно до днешния ден не сме си свършили работата. Нищо не сме свършили. Напротив, създали сме проблем, който сами се чудим как да решим. Само че никой няма да дойде да ни го реши, ние трябва да се справим. Дълго време ще си блъскаме главите. Аз самата не знам кое решение е правилно. Как да предложа, когато става дума за съдбите на човешки същества - деца, жени, за построяване на жилища. Безсилна съм. Изпитвам страшно неудобство и притеснение от това, че не мога да предложа решение. Когато ситуацията е на ръба, как да се наемеш и да дадеш решение. Нямам това самочувствие. Знам само, че сме виновни, че сме загърбвали проблема, че сме имитирали работа.
- Продуктивно ли би било обсъждане в Консултативния съвет по национална сигурност?
- И такива въпроси, разбира се, имат място в един форум като Консултативния съвет по национална сигурност. Защото всичко това е свързано със сигурността на отделния човек. А оттам със сигурността на общностната група, народа, нацията, държавата. Всичко това е свързано с големия въпрос за сигурността.
- Точно сигурността чрез споделянето на култура, опознаването, разбирането и приемането на различията между културните общности бе акцентът на международния форум в Азербайджан, в който участвахте. Какви послания отправи той?
- В Азербайджан се състоя Третият международен форум за интеркултурен диалог под мотото "Споделена култура за споделена сигурност". В политически аспект беше важно да се откроят резултатите от Инициативата на Баку от 2008 г., която поставя началото на процес за открит обмен на възгледи и идеи между личности и групи с различна етническа, културна, религиозна и езикова принадлежност, живеещи на различни континенти и спазващи принципите на взаимното разбирателство и уважение.
Процесът от Баку се вписва в третата година от обявяването от ООН на Международната декада за помирение между културите 2013-2022 г., в седмата година от излизането на Бялата книга на Съвета на Европа за междукултурния диалог и в десетата от Инициативата на Кралство Испания за активизиране на международните действия против екстремизма чрез междунационален и интеркултурен диалог в търсене на допирни точки чрез различни политики с цел разбирателство и разрешаване на тлеещи конфликти.
- Как България и Азербайджан могат да си помагат в осъществяването на интеркултурния диалог?
- Нашите министри на културата и на туризма, Вежди Рашидов и Николина Ангелкова, договориха конкретни инициативи. С г-н Хамид от Народното събрание поставихме и рамката на политическия диалог на високо равнище. Откроихме възможност за съгласувани действия на азербайджанската прокуратура на ниво Международна антикорупционна академия, тъй като тази година главният прокурор на Азербайджан председателства Асамблеята на академията.
В темата за интеркултурния диалог прекрасно се вписва и инициативата на в. "Стандарт" "Чудесата на България", която стимулира нови туристически, културни и археологически открития.
- В геополитически план какви са съвременните предизвикателства пред научния и културен диалог и как България може да се справи с тях?
- Мотото на конференцията беше с фокус устойчивото развитие на човешките общества в политически и социокултурен план. В политическата си реч пред форума споделих разбирането за съдбовно важната роля и значимост на сигурността като ценност днес за всички култури, общества, страни и народи. Но и че устойчив може да бъде и прогресиращият и все по-опасен процес на социално изключване на огромни групи човешки същества, които нямат достъп до ресурси и социални връзки. Обща беше споделената тревога за опасността от загубване на културния код за общение между хората; за това, че няма сигурност в държави и общества с драстични социални разделения, неравенства, паралелни жизнени светове и несправедливости. Че сигурност, базирана на изолиране на огромни човешки маси, е илюзорна и опасна, поражда социална катаклизми, публични недоволства и гневни бунтове.
- Коя бе най-голямата тревога на участниците във форума?
- Прозвуча обща загриженост за драматизма на съвремието ни и за необходимостта да прозрем някои заблуди и илюзии, които глобалният свят роди - теории, които задълбочават дискриминацията, капсулират общности, изострят езика и го превръщат в език на омразата, които подстрекават автономистки тенденции и явно или скрито погазват човешки права и свободи.
Открито споделих, че бедността и социалното изключване са посегателство срещу човешкото достойнство и пречка за успешен интеркултурен диалог. Че при изучаване на глобализацията умишлено липсват акценти върху социалните проблеми и тежнения на хората.
Споделих и друго - в страната ни живеят много и различни етноси. Заедно преминаваме през тежък и неравен преход, но в мир и без насилие. Страната ни също живее в общност - междудържавна, политическа, социокултурна. Имаме дълбинни специфики, но и общи черти със съседите ни, с другите европейски народи. Част сме от многоликия свят на човешката цивилизация, с огромен принос за мира на Стария континент и в света, включително чрез самобитния ни политикоетнически модел. Отбелязах, че този модел на разбирателство е процес, за който е нужна всекидневна грижа. На фона на днешните беди и тревоги в толкова точки по света, сред оживелите спомени от погрома срещу човечеството в Голямата война, е грях да забравяме и да подценяваме този наш принос. Опасно е да се поддаваме - разделени - на дребнави политики от днес за утре, както и да допускаме непросветени люде да редят живота ни с път за никъде или в услуга на далечни и чужди имперски проекти.
- Как познаването на културата на другия може да доведе до повече сигурност в света?
- Въпросите за "другостта", "ние - те", за "различните" са горещ проблем на съвременната политика. Те са в основата на желания от просветената човешка общност успешен интеркултурен диалог, залог за сигурността, за напредъка на човешката цивилизация и за всичко позитивно, сътворено от нея. Желаният от нас диалог е осъществим не по волята на правни норми и повели, а в резултат на нашите подбуди и съвести, без предразсъдъци и предубедености, обединени от духа на хуманизма. Диалогът има шанс, ако на пиедестал са човекът и човещината. Доминантите днес - тотална покупко-разпродажба на всичко, безскрупулна власт и насилие - правят света несигурен, неустойчив и сриват сигурността като ценност. И още - концепциите за толерантността и търпимостта, родени от глобализацията, се нуждаят от нов подход, от корекция. Не търпимост и великодушие, а вътрешна и искрена необходимост от другия, за да разберем и отидем отвъд себе си, са ни нужни днес.
Интеркултурният диалог има нова мисия - да усвоява нови пространства в културния модел на XXI век в условия на мощни миграционни потоци от хора, търсещи спасение от войни, бедност, глад и болести, подложени на бърза криминализация; в условия на тежки предизвикателства в модерния дигитален свят, без който не можем, но който е и способен да ражда и разпалва омраза, вражди и радикализми. Както и в условия на невиждан прогрес в науката, призван да съгражда, но и нерядко използван да руши.
- Този процес, както казахте и в началото, започва с образованието. Какво трябва да се промени?
- Нова е мисията на диалога в образованието, чиито ценности неизменно остават мирът, съдействието за изграждане на по-хуманно общество, уважението между хората, отрицанието на насилието, политическата демагогия и на езика на омразата. Всяка завоювана нова територия на интеркултурния диалог е признак за функциониращо демократично общество - общество не от етнически квоти, а общество с дух и устойчив демократичен ресурс.
- Азербайджан дари 1,2 млн. евро за реставрацията на "Трапезица" чрез фондацията на първата дама Мехрибан Алиева. Защо Азербайджан има интерес за инвестиции в българското културно-историческо наследство и можем ли да очакваме подобни дарения и за други обекти?
- Жестът за "Трапезица" е огромен. Възможно е впоследствие да има интерес и към други обекти. Азербайджан проявява подчертан интерес към културното наследство на България благодарение съпругата на президента, първата дама, г-жа Алиева. По време на разговора ни тя сподели с какво удоволствие се дават тези средства за "Трапезица". Защото, както самата тя каза, владетелският хълм е част от световното историческо наследство. А в Азербайджан вярват, че това е най-сигурният начин за инвестиция в добри междудържавни отношения и за добър диалог между културите в света.
- Досега обменът на туристи между двете държави не бе голям. Смятате ли, че инвестицията в "Трапезица" ще го увеличи?
- За радост министър Ангелкова договори обмен на повече туристи в следващия период. И аз вярвам, че това ще се случи. Защото азербайджанските туристи ще намерят тук всичко, за което душата на човек е отворена - красоти, паметници, обекти, свързани с цивилизацията и човешката памет. Това ще открият и българите в Азербайджан. Прекрасно е. Азербайджан има, разбира се, и много силно изразен стремеж да асоциира държавата и политиката си към Европа. Интересът към нас им отваря и пътя към Европейския съюз. Ние не възразяваме да бъдем мост, посредник, връзка. Това е част от модерното културно общуване между народи, държави и цивилизации.
- Има ли България възможността и условията да бъде културно средище, обединяващо Европа и Азия?
- Ние сме забележително и древно културно средище. Западът и Изтокът за нас не са само географски понятия, а територия за активен обмен на исторически и социокултурни ценности. Ние сме гранично общество, принадлежим към Запада, но културите и социалните модели на Изтока винаги ще имат влияние върху нас, както и обратно. Скоро страната ни поема председателството на Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа. Налице е широко поле за интеркултурния диалог, за регионалните предизвикателства. За кой ли път ще си зададем въпроса как ние на Балканите говорим за нас самите и между нас. Умеем ли и смеем ли да говорим за всички предизвикателства и нерешени въпроси, или не стигаме по-далече от мъгляви абстракции, политически клишета и търсене на спасение в битовото умиление. Възможностите за смислени и ангажирани разговори за регионалните перспективи, за продължаващото европеизиране на региона са открити.
- В тази връзка как ще коментирате решението да не се приемат нови членове на Европейския съюз?
- Разочарована съм от заявеното решение на Европейската комисия през следващите пет години да не бъдат приемани нови членове на Европейския съюз. Намирам това за тактически погрешно и обезсърчително. Регионът ни се нуждае от консолидация, от съвместимост на посоките за развитие.
- Ролята на президентската институция е и да сплотява нацията и да бъде културният стълб на обществото, да приобщава българите от чужбина. Смятате ли, че я изпълнява успешно?
- И друг път съм изразявала съжаление, че не винаги улавяме драматизма на деня. След три години мандат ясно се вижда, че на Консултативния съвет за национална сигурност може да се възлага много повече работа. Да се превърне във форум за сближаване на позиции и постигане на съгласие по важни теми за хората и техния напрегнат ден. Липсва рефлекс да превърнем страната ни в притегателен център за регионални инициативи, които да подхранват у сънародниците ни чувството на национална гордост и значимост. Благородно завиждам на Азербайджан за това, че успява да събере света на форум по съществени за човечеството теми. Ние също живеем в регион, който може да изпрати послания с грижа за културното наследство и човешката цивилизация. Затова пък искрено се радвам на действията на правителството за изграждане и съхраняване на храмове и паметници на културата.
За приобщаване на българските общности към динамиката на страната свършеното дотук не е малко. Изпълнихме ангажимента си да стане факт Национална стратегия за българските общности зад граница - при това създадена не в нечий кабинет, а в най-голяма степен от самата българска общност. С нашата активна подкрепа нейни представители бяха включени в обществените съвети при изработване на изборните правила, с което направихме възможно сънародниците ни в чужбина да участват по-масово в изборите за български и за европейски парламент. И аз, и президентът се срещаме задължително с българската общност във всяка държава, която посещаваме. Моят екип поддържа постоянна връзка с българските граждани зад граница. Съдействаме техни въпроси да получават по-бързо отговори от българските институции. Горещо подкрепяме техни инициативи, свързани с обучението на български език, на училищно или университетско ниво, на културни и различни фолклорни фестивали.
Институцията ни ще продължи да се развива. На нея най-много от всички други власти й приляга да заприлича на красива катедрала, излъчваща мъдрост, спокойствие и равновесие. Да се превърне в пространство за висока култура, образованост и почтеност.
- Защитено ли е българското малцинство в Украйна и в другите държави, които са конфликтни точки от света към момента?
- Никой не е защитен в региони, където бушуват конфликти, убиват хора, дебнат заплахи, несгоди и несигурност. Нужни са политици визионери - личности, които да прозрат много от илюзиите и заблудите на постмодерния свят, радетели за нова екология на духа, за разбирателство и добруване вместо за власт, пари и влияние чрез лицемерие и скъпа пропаганда.
По-добър свят е възможен - с много и разнообразни мостове между нации, цивилизации, култури, религии. Свят, който стимулира и развива човешки добродетели, свят на реална сигурност за отделния човек. На тази кауза си струва пламенно да се посветим.
- Наскоро чествахме празника на духовността и писмеността 24 май. Как като общество можем да се справим с духовната нищета, която сякаш се превръща в болест?
- Скоро на лекция в Търновския университет разговаряхме със студентите за политическото лидерство, за мястото на лидерологията в университетските зали. Младите хора с разум залагат на високообразовани, културни и почтени личности - лидери.
- Като вицепрезидент имате много ангажименти, но като филолог и юрист сте влюбена в книгите. Остава ли ви време за четене?
- Време за четене винаги имам. За много четене.
- Какво четете в момента?
- "Възвишение" на Милен Русков, "Философия преступления и наказания" на проф. Илхам Рагимов, чиято монография скоро ще излезе преведена на български език. Оставам "насаме с думите" и с измеренията за справедливостта на моя уважаван колега адвокат Хари Хараламбиев - за да не забравям, че всеки има своята Марианска падина.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
