Всички големи компании трябва да са на борсата

Ще станем богати, когато си оправим бизнес климата и образованието, казва Васил Велев

Растеж и стабилност, финансова политика, инвестиции и експорт са основните теми на националната дискусия "Да! На българската икономика", която се организира от в. "Стандарт". Коментар по тях дава Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/.

Тригодишната бюджетна прогноза трябва да се гледа в тристранката

Нужни се правят реформи за ограничаване на дефицита

Има съпротива срещу е-правителството от средните нива на администрацията

Законът за счетоводството значително завишава изискванията по европейската директива

- Господин Велев, настоявате средносрочната бюджетна прогноза на финансовото министерство за 2017-2019 г. да бъде разглеждано в съвета за тристранно сътрудничество. Защо? Кои параметри ви смущават и кои приемате?
- Според нас трябва да се разгледа в съвета за тристранно сътрудничество най-малкото защото в прогнозата са предвидени нивата на минималната работна заплата, въз основа на които след това ще се водят преговорите за минималните осигурителни доходи. Тези нива се приемат за даденост, без да се води дискусия. Самата прогноза като цяло смятаме, че отговаря на реалностите, запазва стабилността на данъчната система при ниско ниво на преките данъци и ниско ниво на преразпределение на БВП през бюджета. Това безспорно го подкрепяме. Има нарастване единствено на осигуровките с по един процент през 2017 и 2018 г., които са част от пенсионната реформа, и неголямо увеличение на акциза на цигарите. Добрите данни за изпълнението на бюджета в първите месеци на тази година обаче показват, че правителството може да има по-амбициозни цели за бюджетния дефицит. Макар и плавно намаляващ според прогнозата от 1.8% за т.г. до 0.5% за 2019 г., това означава още 6 млрд. лв. нарастване на държавния дълг. Още повече, че се предвижда ръст на БВП между 2 и 3% през този период. И ако при такъв ръст имаме дефицит, какво ще правим при икономически спад? Нашата препоръка е да се правят реформи, за да се ограничава дефицитът и да се върви към балансирани бюджети.
- Има ли опасност страната да влезе в дългова спирала?
- Има такава опасност, защото ние при минимална инфлация в следващия период имаме нарастване на социални разходи. И при недостатъчен ръст на икономиката, който да покрие тези нарастващи плащания, трябва да увеличаваме дефицита, който се финансира с дълг, тъй като е много трудно да се режат социални плащания. За пет години сме увеличили двойно държавния дълг и за следващия период неговото нарастване е горе-долу в съответствие с нарастването на БВП. Вярно е, че ще остане под 30% към БВП, но беше 15% в началото на кризата. Така че преизпълнението на приходите трябва да се използва за по-бързо свиване на дефицита.
- Смятате ли, че българската икономика има потенциал за по-висок ръст от заложените 2.5% догодина, при 3% през 2015 г.?
- Изненадващо голям бе ръстът за м.г. и се дължи най-вече на ударното инвестиране на европейски фондове. Повече от 2 млрд. лв. са инвестирани спрямо това, което се предвижда средногодишно за тази и следвате три години. Ние сме отворена икономика, а според прогнозите в ЕС се предвижда ръст от 2%, а в световната икономика за този период - между 3 и 4%. С 2.7% през 2019 г. ние сме в междинно положение. Но трябва нашата икономика да расте значително по-бързо от европейската, за да се приближаваме до средните доходи в ЕС. Така че трябва да се търсят резерви, а те са в провеждане на реформи, които да позволят подобряване на средата за инвестиции, да се създават нови работни места, да се увеличават доходите.
- Смятате ли, че бизнес средата у нас е добра за инвестиране?
- Подобряването на бизнес средата е много важен фактор за привличане на инвестиции. На първо място, включваме работата на институциите и ограничаването на корупцията, което няма как да се постигне без по-добро функциониране на регулаторните органи, на съдебната система и държавните институции. Резултат от това ще е намаляването на сивия сектор, защото когато публичните услуги са качествени и хората виждат, че данъците им са използвани правилно, те с по-голямо желание ще ги плащат. Много е важно да се стремим да въвеждаме само минимално изискуемите от европейското законодателство административни тежести за бизнеса. Защото много често при нас значително се надвишават рестрикциите, които Брюксел изисква. Например Законът за счетоводството, който е в сила от 1 януари, значително завишава минималните норми и изисквания по европейска директива към финансовите отчети на малки и средни предприятия - за съдържание, за одити, за вписване в Търговския регистър и т.н. Това е една ненужна допълнителна административна тежест. Например директивата казва: малките и микропредприятията не е нужно да се одитират. Но ние сме предвидили одити и за микропредприятията даже ако те са акционерни дружества. А праговете като продажби, численост на персонала, балансова стойност на активите, под които не е необходим одит, са 4 пъти по-ниски, отколкото директивата позволява. Очевидно, за да имат работа одиторите, се тормози бизнесът, който произвежда и създава продукт. При това тези промени не са на правителството, то не е внесло закона в този вид. Тези промени се появиха между първо и второ четене в парламента. И това не е отделен случай. Настояваме нормотворчеството да е с поглед към реалния бизнес, към икономиката. И да е удобно на тези, които създават стойност, а не на тези, които я преразпределят.
- А когато е лесно и удобно за бизнеса, тогава няма да има и предпоставки за корупция.
- Важен фактор за ограничаване на корупцията е електронното управление, ограничаване на взаимодействието бизнес-държавна администрация, автоматизирането на услугите. Това може да стане чрез въвеждане на електронни търгове.
- Защо толкова години не се случва тази електронизация?
- Защото безспорно има голяма съпротива от средните нива на администрацията. Нито един състав на парламента или на правителството не може да реши всички проблеми, без да се опре на държавната администрация. И трябва повече воля за реформи, за промени. Въпреки че в два закона е записано, продължава изискването на документи от бизнеса, с които държавната администрация разполага. Тя би трябвало да се снабди електронно с тези документи.
- Какво друго ще подобри бизнес средата и ще увеличи инвестициите?
- Трябва административна и съдебна реформа - те са основополагащи, защото без тях, останалите реформи няма как да се състоят и няма да са устойчиви. Неотложна е и реформата в образованието. Недостигът на кадри става все по-задържащ фактор в нашето развитие. Имаме недостиг не само на специалисти, но и на хора със средно образование. Децата са избягали от математиката и техническите специалности още в основното си образование и няма как да очакваме да има кандидати за инженерни специалности. Принципът "парите следват ученика" е пагубен. За да се привлече по-голям бюджет, се измислят модерни специалности, професионалните училища се превърнаха в езикови гимназии, които готвят кадри за колцентровете, а не за индустрията.
- Как ще коментирате корупционните скандали, които се решават след намесата на премиера? Виждате ли политическа воля за прекъсването на корупцията?
- Много трудно реализуема задача и изисква много воля, твърдост и постоянство, за да има осезаем напредък. Колкото и да е спорно това премиерът да спира обществени поръчки, ако е еднократно и води до подобряване на средата, то е приемливо. Разбира се, не трябва да се превръща в практика. Трябва да се подобри функционирането на целия механизъм на основата на закона. Според нашите анкети, над 70% от поръчките са с предизвестен победител, което е страшно. Тук решението е ограничаване на субективния фактор. Ако най-добрата цена печели при всички допускания за участие, няма как да се манипулира един такъв търг. Но ако има много други фактори, има опасност от корупционни практики. Защо на фондовата борса няма корупционни практики? Там, който дава повече, печели - той купува акциите.
- Има ли перспектива пред капиталовия пазар у нас?
- Пазарната капитализация на борсовите компании преди кризата беше достигнала половината от БВП, а сега е 10% от БВП. Макар, че тогава имаше балон, в момента капиталовият пазар у нас вегетира и не е на равнището, което би трябвало да бъде, изхождайки от нивото и мащаба на икономиката ни. Така че там има потенциал, но трябва стратегия за това. Многократно сме предлагали, че е добре и от гледна точка на капиталовия пазар, и от гледна точка за подобряване на корпоративното управление, големите компании да са листнати на борсата, да работят по правилата на Закона за публично предлагане на ценни книжа, за разкриване на информация, за прозрачност. В това отношение може да се разгледа листването на големи компании от енергетиката. Друга възможност е привличане на инвестиции за инфраструктурни проекти. В страната има няколко милиарда, които всъщност са инвестирани от институционални инвеститори в чужбина поради липса на подходящи инструменти у нас. Това е насоката за развитие, а не това, което напоследък се лансира от Централния депозитар за служебно разпореждане с чужди акции, което е недопустимо. Това дори като говорене е вредно за инвестиционния климат. Според нас капиталовия пазар е пропусната възможност за икономиката ни.
- Как и кога ще станем богати поне до средните нива в Европа?
- Когато започнем да работим с тяхната производителност. Което не е толкова трудно. Имаме добра данъчна среда, политическа стабилност, трябва да си оправим бизнес климата и образованието.
- Доколко бизнесът има "заслуга" за това, че не можем да настигнем Европа?
- Средният и малкият бизнес у нас, който като брой заети безспорно преобладава, работи в конкурентна среда и няма много отрицателни примери, за които да се срамуваме, че сме предприемачи. Основно проблемите са там, където държавата и общините са възложител. А където се продава в остра конкуренция с целия свят, там предприемачите доказват себе си. Кризата отдавна отся случайно попадналите. Положителните примери доминират.