Онкозаболяванията са по-безмилостен убиец от сърдечно-съдовите
Всяка година 40 000 българи чуват такава диагноза, алармира проф. Георги Михайлов
Няма регистър на българите с редки болести, нито статистика колко са тези заболявания. За това алармираха на семинар на Националния алианс на хората с редки болести през уикенда лекари и пациенти. Тези заболявания покосяват между 6 и 8% от населението. А, оказва се, 30% от онкоболните се борят с някои от редките форми на рак, обясни проф. Георги Михайлов, националният консултант по клинична хематология.
Редките злокачествени заболявания са цели 186, а близо 4 млн. европейци живеят с такава диагноза. Всъщност 22 на сто от всички новодиагностицирани ракови заболявания годишно в Европа са редки. "За такива се считат тези, чиято поява се наблюдава на по-малко от 1 на 3000 души. А 30 на сто от европейците с рак имат една от редките му форми, които засягат 1 на 100 000 души, тоест това са свръхредки заболявания", уточни проф. Георги Михайлов. Според него злокачествените заболявания са главната причина за убиец номер 1 както в Европа, така и в света, макар статистиката да ги слага на второ място след сърдечно-съдовите болести. "Съдовите обаче се делят на заболявания на сърцето и на мозъка. Затова, ако разбием тази група на две, ще видим, че злокачествените заболявания се явяват основна причина за смъртността на хората в развитите индустриални държави в света", уточни проф. Михайлов. И обяви, че смъртността от рак е с най-голям ръст до 2030 г. и достига 18%. А цифрите за Европа са твърде сериозни - причина за 20 на сто от смъртните случаи са именно злокачествените заболявания, всяка година се появяват над 3 млн. нови случаи на рак и
близо 1,7 млн. загиват от него
"Сериозен настоящ проблем за всяка здравноосигурителна система в страните от ЕС е, че броят на новозаболелите пациенти нараства, като България не прави изключение", алармира проф. Михайлов. По думите му, около 40 000 българи се разболяват от редки злокачествени заболявания всяка година. "За съжаление, преживяемостта при тях е 5 пъти по-ниска от тази на пациентите с често срещаните видове рак - на дебелото черво, гърдата и простатата например", посочи проф. Михайлов.
Каква обаче е причината за бума на злокачествени заболявания? Според проф. Михайлов тя се дължи на рязката промяна във вътрешната структурата на населението в ЕС и у нас. "Докато на територията на развиващите се държави огромният процент от населението е от 15 г. до 45 г., то Европа застарява. А злокачествените заболявания са приоритет след 5-ата и 6-ата декада на човешкия живот. Това застаряване, заедно с навлизането на новите технологии, води до рязко увеличаване на разходите за здравеопазване, което създава изключително напрежение", не крие проф. Михайлов. По думите му,
у нас също има стремително застаряване
"Значение има и БВП, тъй като данните на СЗО показват, че около 70% от смъртността от злокачествени заболявания по света е в страни с ниски и средни доходи, които са с ограничен ресурс за превенция, диагностика и лечение на рака. А по БВП България отстъпва дори на страни с авторитарни режими като Беларус", посочи проф. Михайлов. Той уточни, че според класификацията на СЗО ние сме сред страните със средни доходи, но въпреки това попадаме в периметъра на държавите, в които броят на смъртните случаи значително надвишава този в богатите страни.
Проф. Михайлов определи възможностите на съвременната медицина за борба с рака като огромни и посочи, че се използват различни подходи за лечение на туморните заболявания - клетъчна терапия, свръхпрецизна лъчетерапия, персонализирана химиотерапия, роботизирана хирургия, таргетна терапия, ваксини, генна терапия. Според него контролът на рака почива на четири основни компонента - превенция, ранно откриване, диагноза и достъп на лечение.
"Най-важна обаче е работата с акцент върху ниските социално-икономически прослойки. Защото в Япония например здравното осигуряване не покрива гражданите, които не спазват профилактичния ритъм за контрол на карцинома на дебелото черво, гърдата и простата. Скринингът при тях прави възможно ранното им откриване и лечение", категоричен е проф. Михайлов. По думите му, у нас има сериозна необходимост от оценка на здравните технологии с оглед оптимизиране на разходите, непрекъснато актуализиране на ръководствата за лечение, внимателно търсене на персонализация на терапията, създаване на експертни центрове и регистри за редки неоплазии. Проф. Михайлов със съжаление посочи, че навремето са наричали Ирландия "кървяща страна" заради силното изтегляне на човешкия й потенциал към САЩ, а сега България е "кървяща държава", тъй като 90 на сто от новозавършилите медици емигрират и това е тежък проблем.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
