Стратегията за висше ще спре раздаването на титли в слабите направления
Медицинският университет в София вчера отбеляза 97 години от създаването си. За това какво предстои до стотния юбилей, какви промени чакат ректорите в областта на висшето образование, нужни ли са промени при раздаването на научни степени и звания и как да не гоним младите лекари навън, "Стандарт" попита ректора на МУ - София, проф. Ваньо Митев.
- Проф. Митев, университетът навършва 97 години, какво ново да очакваме?
- Първият етап от стратегията за развитие на Медицинския университет е приключил - сградният ни фонд е изцяло обновен. Вторият етап са гигантските строежи, които ще обхванат три години и ще са ни нужни около 100 млн. лева. Ние ще имаме тази инвестиция от наши собствени средства. Първото, което ще направим, е огромен учебно-административен комплекс на мястото на стол номер 8. Ще имаме учебни аудитории и зали, които сега са ни безкрайно необходими - от 15 до 150 души, както и една аула за 800 души. Отдолу ще има спортен комплекс с плувен басейн. Другото, което ще направим, е 20-етажно общежитие. То ще разполага с 500 луксозни единични стаи за студенти и три етажа апартаменти. Те ще бъдат ползвани както от по-платежоспособни чуждестранни студенти, така и от гост-преподаватели и от болни, които ще идват да се лекуват в района на Александровска болница. Ще построим и ново крило в Медицински колеж "Йорданка Филаретова". Във Враца ни подариха сградата на химическата гимназия, която беше на "Химко". Тя е в идеално състояние за ремонт, защото е изцяло ограбена - каквото е имало, е свалено. Там ще настаним филиала си във Враца. Вече имаме и хабилитирани кадри, които израснаха там. Това е нашата помощ за Северозападна България, знаете колко много се говори за най-изостаналия край в Европа. За стогодишнината след три години се надявам да имаме нов университет.
- Това ще разшири ли капацитета Ви, ще увеличите ли приема на студенти?
- Да, ще даде възможност да приемем още повече чуждестранни студенти. Ще имаме нужда и от още повече преподаватели. Тенденцията е да се разширим, вече имаме плацдарм и в Швейцария, вече втора учебна година започваме там. Смятаме да открием и в Сан Марино, искаме да го направим и в Италия и Испания. Ние имаме италиански студенти, искаме да станат и повече, но в момента по типично български маниер някои се опитват да ги привличат с дъмпингови цени.
- Откъде са чуждите Ви студенти, какво стана с турските след проблема с дипломите ни там?
- Турция се сви много. Тази година сме приели 20 турски студенти, а преди приемахме по 500. Това е вследствие на много енергичната намеса от страна на турското правителство, което буквално смаза желанието им да идват да учат тук с приравнителни изпити и процедурни хватки. Но това не ни се отрази, тъй като никога не сме залагали на една държава. За съжаление има университети, които са много силно зависими - това са техническите, те претърпяха финансови поражения. При нас това не се усети, тъй като попълнихме със студенти от Европейския съюз и аз съм много доволен от това преструктуриране, тъй като те са много добре подготвени. В момента водим преговори да изнесем преподаване и в Германия. Аз се надявам съвсем скоро поправките в закона, които сме подготвили и които не можаха да минат през образователната комисия в предишния парламент, да минат и вече да можем да наричаме изнесените си центрове филиали.
- Министър Тодор Танев имаше среща с ректорите, какво се договорихте?
- Най-важното нещо е приемането на стратегията за развитие на висшето образование, което трябва да стане много бързо. В момента има пълно съгласие по нея, разбрахме се много трудно и след много преговори. Ако отново тръгнем към дискусии, може и да се провали. Второто нещо е един пакет от законови поправки, които се опитахме миналата година да внесем в комисията по образование. Едно от тях е платеното обучение. То бе въведено като антикризисна мярка преди 4 години и се оказа, че действа много добре. То дава възможност на тези студенти, които са взели изпитите си, но не са приети, да учат срещу заплащане. Иначе алтернативата пред тях е да отидат в държави като Македония, Румъния, Молдова. Нивото там е по-ниско, това са допълнителни разходи за тях, а и държавата губи. Да има желаещи да учат в България и ти да ги гониш навън заради това, че няма законова уредба, е просто безумие. Искаме поправки и в закона за франчайза, защото те ще ни развържат ръцете да изнасяме филиали и факултети навън и да сме равнопоставени с държави като, да речем, Унгария. Третото важно нещо е университетите да имат право на стопанска инициатива, за да можем да си повишим приходите. Отдавна се борим и за две неща, едното от които винаги предизвиква бурни дебати и то едни и същи - да имаме право като частните университети и на друга структура, и второто е прословутият въпрос с мандатността на ректорите да се решава от общите събрания на университетите. Журналистите правят списъци на ректорите, които ги касае това, и моето име е на първо място, защото съм вече втори мандат. Но темата с отпадането на мандатите стоеше още през 2007 година, когато ректор на нашия университет бе проф. Владимир Овчаров. Защо един министър, депутат, кмет, директор на болница, партийни лидери могат да нямат мандати и възрастови ограничения? Къде би бил проблемът, ако някой университет реши ректорът да има и трети мандат, при положение, че става дума за мажоритарен вот. А това да бъдем наричани феодали от хора, които нямат понятие от управление на университети - не знам някой феодал да минава през четири години на избори. Бихме желали всички тези неща да минат през комисия, да се гласуват - ако тогава решат, че сме заплаха за демокрацията, да ни направят и по един мандат.
- Министър Танев каза, че чака от гилдията идеи за промени в начина, по който се дават научните степени и звания. Какво бихте предложили?
- Трябва да има минимални критерии, които важат за всичките вузове и не трябва да се прескачат. Наистина има драстични случаи за избиране на доценти и професори, които не отговарят на никакви критерии. Тези критерии може да не важат за нашия университет, при нас са по-високи, но все пак на други места ще пречат да бъдат избрани хора, които нямат никакви качества. След либерализацията на закона натискът отдолу да има хабилитации е много голям. Всеки, който стане "малък доктор", смята, че трябва да бъде избран за доцент, а всеки доцент смята, че след една-две години трябва да стане професор. Но със стратегията до голяма степен тези неща ще се саморегулират. В нея е заложено около 50% от финансирането да зависи от рейтинговата система. Тогава ректорите ще бъдат принудени да преструктурират направленията си. Всеки ще гледа да се освободи от тези направления, по които получава по-малка субсидия, и там няма да има производство на кадри.
- Какво обаче трябва да стане с рейтинга, за да бъде той база за подобни решения?
- Щом рейтинговата система ще бъде базата, трябва да бъде максимално перфектна. Тя всяка година има подобрение. Ректорите искаха да се завиши тежестта на оценката, която дава Националната агенция за оценяване и акредитация, и тя действително бе завишена на 20%, освен това в тях вече се включва и институционалната акредитация на университета, която до момента не присъстваше. Намалиха се субективните критерии. Добре би било да се включи и друг критерий - големина на направлението. Защото не е едно и също да обучаваш сто души, 5000 души или 20 души. Според мен трябва да се увеличи и тежестта на науката. Набляга се много на реализацията, но при медиците при този глад за кадри тя е почти стопроцентова. За да се направи разграничение между университетите, трябва да се вземе предвид научната дейност, но с още по-голяма тежест. Анкетите трябва все повече да намаляват, защото ректорите са изключително подозрителни към тези резултати. Правят се от една агенция, не знам как се извършва контролът. Така и досега не съм видял наши студенти, които са попълвали тези анкети. Много от ректорите се съмняват, че тази система на анкетиране дава възможности за субективизъм.
- Как гледате на идеите за здравна реформа, с какво трябва да се започне?
- Здравният министър наистина е решил да направи такава реформа, каквато трябва. Ние ще го подкрепяме, но ще има страхотна резистентност срещу него. Досега всички казваха "Има много болници", и разписваха акредитацията на нови и нови. Получава се нещо невъобразимо - в дадени райони на страната има свръхконцентрация на болнични заведения, всички имат право да работят с касата, а на други места липсват такива. Здравната карта е крайно време да стане факт. Това не се случва, защото ако се направи, ще бъде казано "Я да видим в този район колко болници да има и кои трябва да бъдат те". Понеже тук ще бъдат настъпени много интереси, се иска много ясна политическа подкрепа, както и подкрепа от нашата гилдия.
- Как може да се спре изтичането на медицински кадри, има ли решение?
- Този процес е световен - има теч на кадри от България към Германия, оттам към САЩ. Привличането става по един начин - с по-добро заплащане. Тук не става въпрос да се прекрати процесът, а да се ограничи. Това може да стане, когато има повече звена като МУ - София, където за младите има перспектива за развитие и сравнително добро заплащане. Тези, които преподават на английски език, могат да си докарват добри доходи. От едната страна са заплатите, но от другата са перспективите за развитие, защото за един млад човек това е много важно.
- Тук проблемът не е ли и в специализациите?
- С тях става вече обратното - не можем да си попълним бройките. Защото тези, които отиват да специализират в Германия, ги чакат с хляб и сол, правят им курсове по езика, дават им десет пъти повече пари, отколкото у нас. Но аз не приемам толкова драматично изтичането на лекари. Защото, ако тука се пооправят нещата, съм убеден, че част от тях ще се върнат. Но вече с този манталитет и знания, които имат колегите им в Западна Европа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
