Все откривам по нещо ново дори в до болка познати партитури, казва диригентът Борислав Иванов
Борислав Иванов вече 60 години е на диригентския пулт. Доайенът на палката у нас има 3800 спектакъла и концерти в творческия си портфейл като 700 от тях са в Берлин. Гастролирал е в 121 страни по света с почти всички наши и някои от големите европейски оперни театри, със Софийска филхармония и Хоровата капела. Маестрото, който днес е на 83, е завършил Консерваторията с две специалности - хорово дирижиране при проф. Георги Димитров и оркестрово - при проф. Влади Симеонов. Специализирал е в Берлин, в "Комише опера" при Курт Мазур и в Берлинската филхармония при Херберт фон Караян.
Срещам Борислав Иванов във фоайето на Софийската опера. Маестрото, бил и дълги години директор на оперните театри в Пловдив, Варна и София (2004-2008), е дошъл на откриването на новия сезон, както и на поредния международен конкурс за млади оперни певци "Борис Христов".
- Маестро, през ноември ще отбележим вашите 60 години на сцената. Бях на концерта ви със столичните филхармоници в зала "България", на спектакъла на "Аида" в Софийска опера през май. Разбрах, че с голям успех са минали заключителният концерт на "Варненско лято" и спектакълът на "Набуко" с италианския бас Коломбара, младия Кирил Манолов и ваше участие. Как успявате да поддържате толкова години отлична форма?
- Особена тайна няма. Полагам грижи за здравето си - всеки ден играя гимнастика, правя продължителни разходки, плувам по един час - все пак съм варненец. Но по-важното е, че продължавам да изпитвам удоволствие от репетициите, спектаклите и концертите. При всяка постановка, даже на до болка позната творба, преоткривам нещо ново в партитурата, някакви подробности в солистичните партии, в хора и оркестъра. С годините
ставам все по-взискателен към себе си
все повече се стремя към съвършено претворяване на замисъла на великите композитори. Например "Кармина Бурана" от Карл Орф съм дирижирал десетки пъти, включително и на честването на 80-годишния юбилей на големия композитор. И при всяко ново изпълнение намирам нещо, което не е прозвучало досега, както аз го разбирам. Похвалата на Карл Орф бе за мен най-висша награда! Подобно преоткриване става и при оперните постановки. Например при третата реализация на "Андре Шение", както и при 15-ата постановка на "Травиата". Винаги може да се намери ново тълкуване на скритото в партитурата.
- Още като студент в консерваторията вие дирижирате хора при читалище "Алеко Константинов", а после ансамбъла на Министерството на електрификацията. Опитните хорови диригенти много активно ви помагаха. Има ли подобна приемственост и в сегашното доста променено всекидневие в българската култура? Помага ли се на младите таланти?
- В моята работа винаги съм се стремял да откривам и подпомагам младите таланти. Много се радвам, че в нашите среди има и чудесни примери за приемственост между поколенията музиканти. Ще дам примери от Варненската опера. Познавам бащата на Светослав Борисов, който беше тромпетист във Варненската филхармония. Синът Светослав стана диригент, който за кратко време доказа своите качества. Сега той вече е главен диригент на Държавна опера Варна с прекрасна перспектива за блестяща международна кариера. В момента е и на пулта на симфоничния оркестър в град Бохум и гост-диригент в Грац. Поканих съвсем младата диригентка Вилиана Вълчева на репетициите на "Андре Шение" и тя успешно пое премиерните спектакли като показа своя голям талант. Ще дам примери и при певците. Внукът на дългогодишното първо сопрано на Варненската опера Лиляна Анастасова, Борис Луков, е прекрасен тенор. Вече изпя Алфред в "Травиата" и Измаел в "Набуко", сега готви Пинкертон в "Мадам Бътерфлай". Отличен Поза в "Дон Карлос" е Свилен Николов - дядо му е наш дългогодишен хорист. Вера Белева, помощник-режисьор в Софийската опера, е дъщеря на Денчо Белев, дългогодишен водещ баритон на варненска сцена, и внучка на Вера Белева, корепетитор на операта. Така че има примери за приемственост между поколенията, на грижа към младите.
- Какво ви предстои скоро?
- Преди дни бях в Берлин по повод мои предстоящи гастроли. В столицата на Германия имах 45 сезона като главен диригент на симфоничния оркестър на Берлин, който изнасяше своите концерти в залата на прочутата Берлинска филхармония.
С него съм излизал на подиума над 700 пъти
и неслучайно бях награден с най-високото отличие на Бундесрепубликата. Но най-удовлетворен бях, когато заведох два пъти в Берлин Пловдивската опера за спектакли.
През януари догодина ми предстоят гастроли в Брюксел с "Травиата" и "Набуко", с която през април пък съм поканен в Москва. Надявам се да продължа традиционните вече гастроли в Софийската опера, а варненската публика ме вижда всеки месец на пулта. Имам слабост към морската ни столица, не само защото е родният ми град. Там започна кариерата ми навремето заедно с такива блестящи изпълнители като Маргарита Лилова, Александрина Милчева, Калуди Калудов, София Иванова. Надявам се на черноморския бряг да изгряват още много оперни звезди.
Ученик на Караян
Херберт фон Караян дава сериозен тласък в творческото развитие и международната кариера на Борислав Иванов. Маестрото характеризира дарбата на младия българин с думите: "Борислав Иванов притежава голяма музикалност. Неговата мануална техника се отличава с прецизност, яснота, сигурност и рутина и това му позволява да интерпретира с голяма изразна сила".
Иванов е един от малцината щастливци, допуснати до творческата лаборатория на може би най-големия диригент на XX век. Там той усъвършенства своето майсторство, заслужавайки признанието "ученик на Херберт фон Караян". По препоръка на Караян Иванов е поканен да дирижира Симфоничния оркестър на Берлин, на който впоследствие става и генерален музикален директор. На този престижен пост остава цели 40 сезона. Това му донася през 1994 г. най-големия орден на Германия, "Кръст за заслуги" I-ва степен, връчен му лично от президента на страната Рихард фон Вайцзекер.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
