Много е трудно да се сещаме за Хитлер като за човек от плът и кръв, като за функциониращ организъм, подобен на всеки от нас, като за някой, който е дишал, спял, извършвал рутинните дневни задачи… Истината е, че той не остава функциониращ човешки механизъм за много дълго време – само 56 години след раждането си на 20 април 1889 г. той сам слага край на живота си през 1945 година. И все пак той „живее“, живее като призрак и ще продължи да бъде такъв много, много дълго.
В известен смисъл Хитлер живее още преди да е живял – като нещо смразяващо кръвта, като чудовището скрито в най-дълбоките ни страхове, като съществото в тъмнината, пророкуваната сила, която един ден ще хвърли човечеството в смъртоносна борба за собственото си оцеляване. Подобни митични фигури са се появявали във всички култури, през цялата история, но в най-чистия вид той превзема ХХ век.
В десетилетията след физическата му смърт Хитлер продължава да „живее“ по много подобен на описаното по-горе начин: като морална допирна точка, като перверзен златен стандарт за всичко, което е зло, всичко, което е убийствено. Той е концепция, превърнала се в човек, зло, приело човешки облик. Той е най-елементарният и най-истинският, най-отвратителната личност, раждала се някога. Кой ли друг в историята на човечеството е бил по-лош…
Продължаваме да живеем в съвременната си история, която ни поднася неща по-близки до нас от тези в отдалечаващото се минало. Съвремието ни дава нови чудовища. Но ако погледнем по-назад във времето, например бил ли е Калигула злото за римляните от първи век? Вероятно за тях той е бил чудовище. Чингис Хан, за чиито войни през ХІІ век се предполага, че са убили 40 млн. души, вероятно също е бил тъмната иконична личност на своето време…
Смъртта на милионите хора, която и записана на сметката на Хитлер обаче, е по-различна: тя е олицетворение на механизираното, индустриално унищожение, предизвикано от омразата на този луд – към евреите, към ромите, към хомосексуалните и хората с увреждания. Неговата страст към убийствата е подпомогната от модерната технологична инфраструктура. Мао Цзедун и Сталин може би, а може би не, са взели живота на повече хора, но част от тези хора са починали от банални обстоятелства, като глад, като вкарването в действие на една провалена идеология. Унищожението, предизвикано от Хитлер, е проектирано, с истински умисъл – чрез Холокоста, да не говорим за смъртта на бойното поле и в бомбардираните градове.
Днес някои наричат Хитлер гений, други психопат… Но бил ли е Хитлер едно от тези неща? Едва ли. Действително той е успял да се справи по подходящ начин е да използва най-долните инстинкти у човека. Забележителното е, че в ръцете му попада един народ – германският – който се гордее с множество от най-талантливите учени, писатели, композитори… и какви ли не още. Този високо образован и много талантлив народ се превръща също в жертва на лудия диктатор.
Германският народ се превръща и в олицетворение на „баналността на злото“ (за което говореше преди много години журналистката Хана Арендт, макар и изследвайти живота и „делото“ на един далеч по незначителен „фюрер“ от нацистките времена в Германия). Какво ли остава за далеч по-скромни в постиженията си през последните хилядолетия народи, принудени да изтърпят смърт и унищожение по-късно от времето на Хитлер.
Хитлер не оставя нищо в наследство, освен урок – послание, че трябва да се вгледаме дълбоко в душите си и да направим оценка на модерните ни демокрации. В тях все по-надигаща се е тенденцията да се лишаваме от основни социални и политически свободи и да ги оставяме в ръцете на „силния човек на деня“. Точно както са го правили в миналото народи, поразени от социални неволи.
Предпазните клапани на демокрацията, най-вече медиите и съдебната власт, имат повече от всякога призванието да се противопоставят на безкрайния възход на политическата власт. Не бива и днес да прехвърляме проблемите си върху малцинствата, защото по този начин тръгваме по пътя родил злото Хитлер. Не трябва да забравяме, че подобни низки страсти довеждат до Холокоста, унищожил живота на 6 млн. евреи, на 6 млн. представители на този древен и изключително талантлив народ. Никога не трябва да забравяме символа на злото, за да не се завърне той сред нас отново.
Следва мълчание, най-вече заради жертвите на Холокоста…
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
