Забраняват се капаните за глигани, лъкът влиза в разрешените оръжия
Всяка дружинка ще трябва да си назначи организатор и надзиратели, казва Тони Кръстев
Тони Кръстев е роден през 1959 г. в Перник.
От 1999 е зам.-началник на Национално управление по горите, а от 2000 г. до 2001 г. -началник на Национално управление по горите. До 2014 г. заема различни длъжности - гл. експерт, директор на дирекция, началник-отдел, а от 2014 г. е изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ).
- Г-н Кръстев, кой участва в работната група по изменението на Закона за лова и опазване на дивеча?
- В нея са включени представители на всички заинтересовани: организациите на българските ловци - Български ловно-рибарски съюз (БЛРС) и Съюз на ловците и риболовците в България (СЛРБ), представители на науката - ЛТУ и Института за гората, проектантските фирми, свързани с ловното стопанство, асоциация "Български дивеч", която включва лицата с договори с ловните стопанства, експерти от горските предприятия, ИАГ и др. В лова интересите понякога са много лични и е трудно да се говори за всеобщо разбиране за единен текст. Обикновено се разбираме около принципите и идеите. Опитваме се да направим промяна в закона по най-наболелите въпроси. Защото предстои доработването на т.нар. Ловна стратегия, на базата на която ще бъде разработен нов Закон за лова и опазване на дивеча. Надявам се той да даде по-пълно решение на съществуващите проблеми.
- Кое наложи промяната на сега действащия закон?
- Промяна се налага в начина на организиране на лова, стопанисването на дивеча и охраната, което вероятно ще доведе до промени в отношенията в ловните сдружения, тъй като настоящото законодателство е направено отдавна на принципа не на съществуващи тогава обществени отношения, а на предвиждани. Нормално е, когато нещо, което е било предвиждано и вече се е реализирало, да се породи необходимост от корекции.
- Ще има ли съществени промени в законодателството и какви?
- Сред най-наболелите точки са организацията на ловната площ на ловните дружинки, въпросът със забраната на капаните за лов на диви свине и опазването на дивеча. През годините имаме около 20 000 акта по Закона за горите, а по Закона за лова те са 380. Основната тежест по охраната на дивеча е на ловните сдружения, но констатациите ни са, че тя не е на нужното ниво. Друга съществена промяна се отнася до уеднаквяването на сроковете за ловуване на дива свиня в заградени и свободни площи и намаляване на срока на ловуване. Предлагаме решение на въпроса с двата дивечовъдни участъка "Студен кладенец" и "Еледжик", които и занапред ще се стопанисват от СЛРБ възмездно. Други промени са свързани с намаляване на административната тежест на държавата - при определяне на границите на ловните райони решенията ще се взимат от Съветите по лова към регионалните дирекции (където са представени всички заинтересовани на регионално ниво), защото не смятаме, че тук държавата трябва монополно да решава и да се меси. Що се отнася до капаните за улов на дивя свиня - категорично се забранява поставянето на такива извън заградените площи. В последните забраната не важи, защото те се използват основно като място за развъждане и аклиматизация. Освен това се предлага забрана на практиката капанът да е в заградената площ, но входът му да бъде отворен навън към свободното пространство, т.нар. клапани. Предвиждаме за всяко изграждане на огради да се изисква разрешение от МОСВ. Досега за под 100 ха нямаше такова изискване. Когато предложението за ограждане включва територии, които не са държавна собственост, вече ще се иска писменото съгласие на собствениците на тези имоти. Предлага се от националните сдружения на ловците да отпадне изискуемата ловна площ от 70 ха за 1 ловец. Много от експертите в лични разговори поискаха този текст да отпадне. Тъй като в съществуващото правило има предпоставки за корупция, ако сега въпросът не бъде решен, то това трябва непременно да се разгледа в стратегията и бъдещия нов закон. Защо държавата трябва да слага норма за ловните сдружения, нали това е НПО? Отпадането на този текст няма да доведе до уголемяването на градските сдружения, каквито опасения има. Защото дори да станат по-големи, те няма да могат да ловуват там. Ловците ще имат възможност да решават дали да членуват там, където живеят и им е удобно, или там, където ловуват. Държавата трябва да се оттегли от решения, които би трябвало да се вземат от ловните сдружения. Дава се възможност на кандидат-ловците, които не са издържали изпита по ловно стопанство, да се явят на поправителен. Ще разрешим груповото ловуване на сърна за един месец, но при специални условия - без кучета в групи по 10 човека - нещо, което ловците отдавна искат. Но няма да е разрешен съвместен лов на диви прасета и на сърна. Крайният срок за групов лов на диви прасета ще е 31 декември, защото през януари женските вече са бременни. Към разрешените средства за ловуване вече ще е и лъкът, което е световна практика.
- Какви са мерките за опазване на дивеча?
- Както споменах, резултатите в това отношение не са добри. Затова с измененията предвиждаме задължително всяко ловно сдружение да има организатор по лова и ловни надзиратели на пълен работен ден. За ловна площ до 50 000 ха сдружението трябва на назначи минимум двама ловни надзиратели, от 50 000 до 100 000 ха - минимум 4-ма, а за над 100 000 ха - минимум шестима. При всички случаи разходите, които ловните сдружения ще направят за ловни надзиратели, ще бъдат възмездени. Защото при незаконната сеч отрязаният пън се вижда. А при дивеча нещата са покрити. Няма надеждна статистика за размера на незаконния лов. Бракониерите в България рядко са извън ловните сдружения, тъй като хората, които имат необходимите средства за ловуване, са там. Така че има какво още да се очаква от ловните сдружения и някои техни членове. Затова сме предвидили, ако сдруженията нямат и не назначат надзиратели, да не могат да ловуват, което всъщност би било най-тежкото наказание за тях. Време е проблемът с бракониерството в лова да остане в миналото! Мисля, че това е желание на цялото общество!
Редовните сдружения ще имат повече автономност
и възможност за решения за обединяване, деление, прегрупиране според желанието на членовете и устава на сдружението. Те го заслужават, защото е безспорен факт, че дивечът, който имаме у нас, е благодарение на ловците и грижите, които полагат те за него.
- Отговарят ли измененията на исканията на ловците?
- Наблюденията ни са, че невинаги управленският елит на ловците успява да изрази реалните им желания. Затова в дискусията сме се опитали да обясним какво и защо не приемаме. Надяваме се, когато законопроектът е готов и подложен на обществено обсъждане, да чуем мнението и на повече от редовите ловци. Това е много важно.
- Кога ще бъде готов законопроектът?
- Надявам се с приемането на първо четене на Закона за горите да можем да насочим експертния ни състав към Закона за лова и във вторник законопроектът да бъде публикуван на интернет страницата на МЗХ за публично обсъждане. Идеята ни е промяната в закона да е факт преди ловния сезон.
- Смятате ли, че ловците ще са доволни от промените в законодателството?
- Не трябва да се надяваме, че промените в този закон ще решат всички проблеми на всеки отделен ловец, защото няма такъв закон, в която и да е област. Ловците, които имат много индивидуални проблеми, е по-добре да ги решат по друг начин. Мисля, че предложенията за изменения са в интерес както на ловците, така и на обществото.
У нас активно ловуват около 40-50 хил. човека
а останалите го правят по-скоро като изключение и само заплащат документа си. Трябва да се замислим защо си плащат, а не излизат да ловуват? Има и такива, които изпитват финансови затруднения, защото ловът от ден на ден става все по-скъп спорт. Цената за ловния билет не е променяна с години, но консумативите поскъпват, а също и транспортът.
- Споменахте, че се мисли и за изцяло нов Закон за лова и опазване на дивеча. Кога ще има такъв?
- Сегашният закон е променян многократно, но промените не изменят логиката му. Нормално е да се търси изчистване на законодателството. Трябва да се преработи и правилникът. Но новият Закон за лова ще зависи от Националната ловна стратегия. Нужно е да се преразгледа отношението между ловния и останалия вид туризъм. Да се говори повече в обществото за тези проблеми, които са най-вече регионални. Всеки турист има своите интереси и нужди. Ловецът иска да запази живота на всички, хората искат да се разхождат спокойно с децата си сред природата. Тук трябва да се търси и намери разумното, а не бързото решение. Новият закон ще трябва да разгледа опазването на дивеча в контекста на обществените очаквания за опазване на природата и съхраняване на биоразнообразието, за интегрирано и адаптивно управление на природните ресурси, вкл. на дивеча, което изисква научни познания и доказателства.
- Вие също сте ловец, какво ви дава ловът?
- Контактът с приятели. Това е времето, в което, както се казва, можем спокойно да се излъжем. Да си поприказваме, да изградим спомени. В ловната група няма голям, малък, богат, беден. Ловът е голяма емоция. По-големи емоции предизвикват ситуациите, в които ловецът не уцелва дивеча.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
