Психологът Христо Монов с откровено интервю във ВЕСТНИК СТАНДАРТ
- Хората се страхуват, че нямат контрол над живота си, а колеги ловят риба в мътна вода
- Кризата дойде, за да преосмислим посоката, в която светът беше тръгнал, казва психологът Христо Монов
- Още след десетина дни ще дойдат първите посттравматични разстройства
- Най-лабилните хора реагираха първи
- Уж бяхме страна на втора скорост, но изпреварихме с мерките други, които мислеха, че всичко е консумация и свободен пазар
- Г-н Монов, ситуацията с коронавируса ни постави в новата "Чумата" на Камю, само че при наличие на много повече медии. Как се отразява на хората това, което се случва?
- На различните хора и поколения се отразява различно. Най-лабилните реагираха първи - с панически разстройства, със страх от това, че остават вкъщи задълго. Някои и сами, за съжаление. Но това са нормални реакции на една изключително критична ситуация, която не си представяхме, че може да ни връхлети.
Затова нека никой не се самообвинява за това, че например е уплашен, че го е страх от бъдещето. Че го е яд на работодателя му, който го е съкратил, че не може да излезе на улицата, да се види с приятелите си, че е нарушен обичайният му начин на живот.
Да, в подобна ситуация е така и е въпрос на вътрешен ресурс да преодолееш цялата поредица от емоционални състояния и чувства, които изпитваш, и да мислиш за след това. Ако не си в подобно състояние, би трябвало да потърсиш помощ от хора, които могат да ти помогнат. За съжаление не са чак толкова много кризисните психолози не само в България, но и по света.
- А към Вас с какви оплаквания се обръщат предимно - панически разстройства, депресии?
- Най-напред бяха паническите разстройства, типични за хора с психични проблеми в междинни състояния. След това започнаха чувствата на страх от бъдещето, на гняв от хора, които от седмица не могат да живеят по обичайния начин. И това са обикновено хора с висок социален статус и, както предполагам от разговорите с тях, с много високо ниво на интелигентност.
- Тоест тях ги е страх, че нямат контрол над живота си?
- Да, точно. Моята прогноза е, че това тепърва предстои. Хората, които са двигатели на нашето развитие по този модел досега, може да изпаднат в по-тежко състояние. За разлика от хората, които са свикнали да изпълняват нареждания, да живеят, ръководени от някой друг, зависими от друг.
- Тоест вторите ще приемат по-леко този период?
- И на тях ще им се отрази, но малко по-късно, когато евентуално заплатите вече не идват редовно, ако критичната ситуация продължи дълго. Засега те я възприемат като нещо от типа "Дай малко да си почина, стига съм бачкал за тоя или за тая държава". Общо-взето моделът за борене на коронавируса при тях, колкото и профански да звучи, е "Сипи още една ракия, булка".
- Според Вас, хората повече от заразяване с вируса ли се страхуват, или от липсата на бъдеще и неяснота за живота им, кредитите, доходите им? Кое надделява към момента?
- В момента хората, които имат по-дълъг времеви хоризонт, се страхуват от последиците. Тези, които, образно казано, живеят ден за ден, или от заплата до заплата, се страхуват от коронавируса. Но по-голямата част от тях се страхумат, че няма да дойде следващата заплата заради коронавируса.
- Може би точно социалната ни система, която ни е забила на дъното, е причина много хора да имат такъв хоризонт?
- В тази ситуация аз лично не бих искал да коментирам политически поведения. По-скоро гледам на кризата като на възможност да преоценим всичко - включително социалната си политика, която сигурно има много недъзи.
- А може би да преоценим личните отношения? Защото една дълга карантина може да ни вкара в друг тип междуличностни отношения?
- Дай, Боже! В момента по-голямата част от нас имат повече време да са един до друг - у дома, с децата, с по-възрастното поколение, ако сме разширено семейство. Да обменим мисли, чувства, да бъдем един до друг в ситуация, в която е на изпитание точно междуличностното ни взаимодействие. Може да пропуснеш една заплата, да се намерят социални мерки, които да компенсират тази липса, но нищо не може да компенсира липсата на взаимовръзки между нас.
- Бяхте споменали в предварителния ни разговор, че има хора, които ловят риба в мътна вода измежду хората, които предлагат психологическа помощ по време на криза. Как да сме сигурни в психолога, който търсим?
- Виждам, че по различни сайтове и платформи са качени такива много благородни заявки, че "ние можем да помогнем". Но като човек, който повече от 20 години се занимава точно с кризисна психологична интервенция, част от иманата, които прочетох там, на мен лично не ми вдъхват доверие и никога не бих се обърнал към тях. Те може би са компетентни в нещо друго, не казвам, че не са, но сега е време за кризисна интервенция и този, който не е специалист в нея, нека не го прави. Сега не е време да си ловиш бъдещи клиенти, тъй като това може да се върне към теб като бумеранг. Защото не си готов. Според мен, след като премине коронавирусът, тогава ще дойде психичната криза на обществото. Много хора ще трябва да преосмислят жизнения си път. Затова не е етично да се търсят клиенти по този начин.
- Много хора като че ли започват да преосмислят жизнения си път още отсега. Ако това продължи дълго време, най-вероятно ще фалират и производства. Други хора ще установят, че онова, което са работили, вече няма да е релевантно в света след епидемията. Ще има ли към кого да се обърнат?
- Може би тази криза дойде, за да преосмислим посоката, в която светът беше тръгнал. Дали заедно вървяхме в една посока. Дали някои не вървяхме зад лозунги, а други беряха плодовете на нашия труд. Затова нека всеки се обърне най-напред към личностния си потенциал - да си помисли "Абе аз какво правих в последните 30 години?" А за тези, които са родени през последните 30 години, тази криза им дава шанс да не тръгнат тотално по сгрешен път. Защото те са бъдещето. Когато бе финансовата криза, казваха, че китайският йероглиф за криза означава възможност. Неслучайно може би тази криза идва от Китай. Време бе да намалим темпото. На това темпо хората не могат да издържат дълго. Това, че хората живеят непрекъснато в един нисък по интензивност, но непрекъснат стрес, изхабява психичните им сили. Намалява креативността им, прави ги емоционално лабилни и лесно управляеми. Ти трябва да се бориш непрекъснато, трябва да гледаш на другия като на конкурент и на възможност да спечелиш. Ако не го направиш, си губещият. Нямаш право на емоции, нямаш право да заявиш, че си неспособен да се справиш с нещо, защото, ако направиш това, те приемат за лузър.
И изведнъж, появи се някакво коронавирусче, и ни каза "Спрете малко, огледайте се! Къде сте тръгнали? Виждате колко съм малък, а мога да срутя модела ви!"Спрете и помислете, може би има и друг път!
- Да се надяваме, че това ще се случи. Но аз съм чувала от хора, които и досега бяха в депресии "Досега аз бях така, ето да видите как се чувствам!".
- Ами ние като бяхме в еуфория от това, което вършим, дали контролирахме живота си? Дали, като се прибереш у дома, само за да се наспиш и си носиш работа за вкъщи, дали бе различно от депресията? Или другият модел - да работиш ден за ден и онова, което изкараш, да го профукаш? Дали това даваше перспектива? Колко далече интензивно живеещите хора планираха живота си? Ако бяха толкова могъщи, защо не предвидиха коронавируса?
- А очаквате ли бум на депресиите и през кой период?
- Не искам да съм лош пророк, но още след десетина дни, без ситуацията да се разраства, ще има първите посттравматични разстройства. Тъй като много хора не се обръщаха досега към специалисти от нашия профил. Нашата работа - на психолозите и психиатрите, ще има скок от следващите десет дни до месец след края на кризата, когато и да е той. Затова и пак се обръщам към определени колеги - малко етика, не е сега време да си набирате клиенти! Сега е време на всеотдайност и тя ще ви се върне - най-напред като личен опит и трупане на компетентност. А след това и друго. Секцията по кризисна психология към Съюза на психолозите в България, още откакто е създадена, работи безплатно и доброволно.
- Как ще се отрази ставащото на самотните и по-интровертни хора?
- О, те ще го преживеят по-добре, защото са свикнали с този модел на живот. Докато хората, които имат нужда от социални контакти и от мотивация от средата си, за да действат, ще им бъде по-трудно.
- А какво можем да направим, за да съхраним собственото си лично пространство, особено става дума за малък дом, където сме повече хора, където има и деца например...
- Да отворим емоционалната си мембрана. Дори да сме в малък дом и да сме повече хора в него, да общуваме. Да гледаме филми, защото не ни остава друго, освен да гледаме екраните на различните дигитални устройства, и да обсъждаме това, което става на екрана. Да помагаме в уроците на децата - може би някои от нас ще се засрамят от това, че не помнят някои неща от училище. Ето, аз тези дни се засрамих, че не можах един тест по математика за осми клас да реша, макар че съм от математическа паралелка. Но в това няма нищо лошо, това прави връзките още по-силни. И точно това е най-важното - да усилим тази връзка.
Сега е възможност и за държавите да преосмислят своята роля. И за организации като Европейския съюз, който няма единен протокол по отношение на тази криза - едни страни правят едно, други - нещо съвсем различно. Можем да преосмислим необходимостта от този тип съюзи, тяхното бъдеще. Досега ни бе казвано "Колко е хубаво", а сега минахме на "Ние сме Еврозона, вие сте друга категория хора". Но нека да видим коя държава най-добре се справя - ние сме една от тях, защото нашият модел се взема и от други държави. Говорим по отношение на мерките срещу вируса. Засега сме държава, която уж е на втора скорост, но май е по-напред в психично отношение от други, които мислеха, че всичко е консумация и свободен пазар. Пазарът не може да контролира човешките взаизоотношения и може би трябва да се върнем към изконните ценности на цивилизацията - свобода, братство, равенство. Има огромни неравенства и е време да го преосмислим. Според мен посоката е в солидарността. Ние поне в момента показваме, че не сме загубили чувство за единение и солидарност.
Сещам се за края на филма на гениалния Чаплин "Великия диктатор" - за онази негова изповед към малкото момиче, че един ден ще се събуди и светът ще е друг. Мисля, че е време да се събудим, за да видим един друг свят, в който доброто да е реална ценност и човек към човека да е открит.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
