Европа трябва да опази свободата на гражданите си
Софи Ин'т Велд е един от инициаторите на общ механизъм за демокрацията и правовата държава в рамките на целия ЕС. Евродепутат е от Холандия и зам.-председател на групата на АЛДЕ в ЕП.
- Госпожо Ин'т Велд, преди дни в Страсбург предупредихте, че Шенген е на "поддържащи системи". Как страните членки трябва да реагират адекватно на тази криза?
- Ще се опитам да подкрепя отговора си с пример - след Втората световна война дядо ми от Амстердам отворил малко предприятие за внос на офисни материали, като например телбодове и кламери. Пътувал до Белгия, Франция, Испания и Италия по своите сделки. Преди известно време открихме старите му паспорти от онзи период - бяха пълни с печати, драсканици и цифри в полетата, което негласно свидетелства за трудностите, съпътстващи го при всяко пътуване: да се реди на опашка за виза, да обменя пари при нестабилни и неизгодни курсове, да декларира чужда валута. Един процес, който струва скъпо и отнема време. Като дребен предприемач той би бил благодарен за пътуването без паспорти, което предлага Шенген, за единната валута и за единния пазар.
Шенген е голямо достижение, което ние трябва да съхраним
Сегашният импулс да затворим или да възстановим контрола на границите няма да помогне за решаване на бежанския проблем, а само ще постави на изпитание нашата свобода и благополучие. Вместо това Европа трябва да се вземе в ръце и да установи ефективна Европейска гранична и брегова охрана, както и единна бежанска и миграционна политика. Вярно е, че броят на бежанците, които идват в Европа, е внушителен, но ЕС е в състояние да се справи с потока, ако го направим заедно. Няма съмнение, че ЕС със своите 500 млн. жители и най-голямата икономика в света може да се справи с притока на 1,5 млн. бежанци! Но лидерите на националните правителства като че ли са парализирани и са станали жертва на анти-европейски и антиимиграционен популизъм. Национализмът и популизмът пречат на решаването на бежанския проблем.
- Страната ни продължава да бъде извън Шенген заедно с Румъния и да е обект на докладите по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) вече 9 години. Може ли България да разчита на равно третиране и на европейска солидарност както шенгенските държави? В каква посока са мненията във вашата родина - Холандия?
- Нямам кристална топка, така че не мога да предскажа кога ще се случи това, но моята партия винаги е подкрепяла присъединяването на България към Шенген и ще продължава да го прави.
Общественото мнение в Холандия е по-скоро отрицателно поради опасения от корупция
и политическата нестабилност. Ясно е, че тези проблеми трябва да се решат не само заради членството в ЕС или в Шенген, но най-вече заради българските граждани. В момента присъединяването на страната ви към Шенген като че ли не е приоритет за ЕС, тъй като на дневен ред стоят други въпроси. Но настоящата бежанска криза ясно показва, че е изключително важно да укрепим Шенген. Това включва присъединяването на България и Румъния, установяването на обща европейска гранична и брегова охрана, както и единното управление на външните граници на ЕС.
- Участвахте във форума, който българските евродепутати от EPP, ALDE S&D организираха срещу продължаването на МСП - споделяте ли мнението, че Брюксел дискриминира София чрез подобен подход?
- Според мен Механизмът за сътрудничество и проверка в настоящия си вид е отживелица. Аз смятам, че е от изключителна полза да се следи дали държавите членки спазват правилата на ЕС. Но няма логика да бъдат избрани две конкретни страни измежду всички. Вместо това предлагам МСП да стане част от механизъм за наблюдение на всички държави членки - а именно Пакта за демокрация, върховенство на закона и основните права. Никоя държава членка не бива да се ползва със специален статус или да бъде дискриминирана - нито в положителен, нито в отрицателен смисъл. Всички държави членки трябва да спазват едни и същи правила и да бъдат оценявани по един и същи начин. Никакви двойни стандарти, никакви изключения.
- Каква ще е целта на подобен общ мониторинг и какъв ще е обхватът му?
- Предложеният Пакт ще се основава на следните принципи: той трябва да бъде обективен, основан на доказателства, еднакво приложим спрямо всички държави членки и институции на ЕС и да обхваща възможно най-пълно съществуващите към този момент инструменти за контрол. Ще има годишен политически цикъл, подобно на Европейския семестър, и Информационно табло с доклади по страни. Годишният дебат в Европейския парламент, в националните парламенти, в Съвета и в Комисията ще са особено важна част от процеса.
Ключовата дума е "доверие"
Независимо колко удачен е механизмът, ако хората не вярват в него, те няма да го приемат. Ценностите не могат да ни бъдат наложени отгоре, нито пък да бъдат определяни от дипломатите и държавните служители. Споделените ценности се постигат в резултат на обществени дискусии, от сблъсъка на идеи и традиции. Това не означава, че ценностите са относителни - ценностите, залегнали в учредителните договори на ЕС, са в основата на европейската общност. Но как те се прилагат на практика в политиките и законите - това е постоянен обект на обществени дискусии.
- Нов орган ли ще се занимава с този контрол върху страните членки?
- Трябва да избягваме формирането на нови агенции и структури. По-скоро трябва да използваме и хармонизираме съществуващите инструменти, които да обединим в един общ механизъм. Съществуват толкова много инструменти. ЕС например разполага с механизми като информационното табло в областта на правосъдието, мониторинга за медиен плурализъм, годишния доклад за корупцията и разбира се механизма за сътрудничество и проверка. Съветът на Европа, ООН и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа също имат свои инструменти за оценка на демокрацията, върховенството на закона и зачитането на основните права, неправителствените организации и професионалните асоциации имат доклади и индекси, като например индекса за прозрачност на "Трансперънси Интернешънъл" или списъка на независими съдебни системи, изработен от Европейската мрежа на съдебните съвети. Трябва да съберем всичката тази информация в един информационен портал по сравним и лесно достъпен начин. Единственият нов елемент, който съм предложила, е сформирането на група от независими експерти, които да наблюдават и ръководят изработването на информационния портал. Тази група може да се състои например от национални експерти, представители на академичната общност или експерти извън ЕС. Тя трябва да бъде възприемана като представителна и независима, за да могат хората да имат доверие в този процес.
Днес ЕС разполага с механизми, за да налага санкции на страните, които нарушават европейските ценности. Най-вече т. нар. "процедура по чл. 7", която в крайна сметка може да доведе до изключването на дадена държава-членка от Съюза. Но това се възприема като крайна алтернатива и е малко вероятно да бъде приложена на практика. Виждаме как Еврокомисията се затруднява да се справи със случващото се, в частност в Унгария и Полша, където европейските ценности са поставени на изпитание.
Комисията сега заплашва Полша със санкции
но в същото време не се е намесила спрямо Унгария, или спрямо други държави като Франция, където уж постоянното извънредно положение всъщност противоречи на демократичните принципи, или пък спрямо Литва, където анти-ЛГБТ законите нарушават принципа за равноправие. Подходът, избран от ЕК, се възприема като пристрастен и нечестно отделящ определени държави. В случая няма значение дали това несправедливо отношение е факт, или е погрешно схващане. Затова е много важно да имаме механизъм, който да бъде задействан не от конкретни събития, нито пък да бъде политизиран.
Демокрацията, върховенството на закона и основните права не са лъскави играчки на правозащитниците. Те са в основата на нашето общество и са жизненоважни са успешното функциониране на ЕС. Без взаимно доверие в нашите правни системи не може да има сътрудничество на полицията и съдебната власт. Корупцията е пречка за вътрешния пазар. А единната бежанска и миграционна политика е немислима при липса на ясно очертани общи ценности. Ето защо създаването на механизъм, който да съхрани нашите ценности, е ключ към бъдещето на ЕС.
- Какъв модел на интеграция трябва да представи Европа спрямо бежанците?
- Европа спешно се нуждае от обща бежанска и миграционна политика. Това означава хармонизирани правила и условия, включително и за интеграция на бежанците. Най-добрият начин новодошлите да се превърнат в част от обществото е
осигуряването на незабавен достъп до работа и образование
При всички случаи правилата в ЕС трябва да се хармонизират, за да се избегне "пазаруването на убежище".
- Наскоро в интервю пред в. "Стандарт" Ваш колега от групата на социалистите заяви, че в дебата за европейската система за сигурност трябва да влезе като положителен пример етническият модел на България. Това ли е според Вас формулата за съхранение на сигурността и ценностите в християнска Европа?
- Според мен ЕС не е просто сътрудничество между националните правителства, но и общност от граждани, основана на споделени ценности. Същината на европейското семейство се корени в неговото многообразие. Европейският континент е достигнал своето благополучие и конкурентоспособност, защото е постоянен извор на нови идеи, убеждения, традиции, интереси и езици. Християнството е важен елемент от общата ни история, но такива са и ислямът, юдаизмът, езическите религии, хуманизмът, атеизмът, Просвещението, древногръцката култура, римските закони и много други. Това, което прави Европа единствена по рода си, сравнена с други части от света, са свободите на личността. Трябва да милеем за тях. Свободата на съвестта, на мисълта, на религията и вярата, свободата на словото и свободата да бъдем такива, каквито сме, да живеем така, както решим, и с хората, които изберем, е същността на европейския начин на живот.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
