Облиците, вещаещи буря над Близкия изток, се сгъстяват с всеки изминал не ден, а час. След като британският парламент даде зелена светлина, от Кипър към позициите на ИДИЛ се понесоха "Тайфуните" на Кралските ВВС. Мнозина наблюдатели не пропуснаха да направят алюзии с Антантата от времето на Първата световна война, в която руснаци, французи и англичани воюваха рамо до рамо. С тази разлика, че днес в битката се включва и тогавашният им противник - Германия, след съответното гласуване и в Бундестага. Но най-страшното е, че лидерите на Русия и Турция - Владимир Путин и Реджеб Ердоган, си размениха закани и реплики, чиято стилистика би пасвала на водачи на футболни агитки, а не на държавни глави. Но ако при агитките всичко се разминава с пукнати глави, в случая може да се пръсне целият свят.
Всичко започна с пристигането на руската авиация в Сирия, което рязко измени съотношението на силите в раздираната от гражданска война страна. А най-важното - затрудни геополитическата игра на Анкара. И ако свалянето на пътническия самолет с руски туристи над Синай все пак си беше акт на отмъщение от страна на ИДИЛ, случая с бойния Су-24 вече си беше отровено предизвикателство на Анкара към Москва. Предизвикателство, с което Ердоган пое наистина голям риск, познавайки характера на руския си колега.
И така - още ескадрили, още самолети. Въздушният трафик в небето над Сирия и Северен Ирак вече наподобава този над летището над Франкфурт. И никой не може да гарантира, че няма да се случи следващият сблъсък. Това обаче е по-малкият риск. Намеренията на Турция да вкара сухопътни сили в Сирия, а може би и в Ирак, ще "повика" руски, американски и ирански такива. И така се достига до една критична граница на напрежение, която застраша световния мир.
Всяка война започва с един изстрел. Тъкмо преди един век куршумът, убил един принц в Сараево, даде старт на Първата световна война.
Не че някой е съжалявал чак толкова за Франц-Фердинанд, даже чичо му - император Франц-Йосиф. Но нито руският самодържец Николай II, нито неговият германски колега Вилхелм II, са искали да изглеждат слаби и малодушни в очите на света. И са започнали размяна на ултиматуми, твърде напомнящи днешните обвинения между Москва и Анкара. Повод за които стана една изстреляна ракета, свалила самолет.
Но дори преди да е започнала, войната, по думите на Фон Клаузевиц, започва да работи "сама за себе си". Или казано по-ясно, военните или техните представители, започват да вземат връх над политиците. Те искат още оръжия, още войници, още пари. Неслучайно все по-често в медиите се появяват министрите на отбраната на Русия и Франция. И дори в Германия - превърналата се в най-пацифистка държава след разгрома във Втората световна война, само ден след решението за включването й в битката с ИДИЛ, военното ведомство вече иска увеличаване на армията с 5 до 10 000 души. И то при условие, че не се предвижда Бундесверът да участва в преки военни действия. Въпреки че не се знае...
Французите казват, че войната и любовта се почват лесно, но се приключват трудно. И накрая единият плаче. Днес обаче светът е толкова взаимосвързан, че може да плачат всички.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
