Сполучи ли ГЕРБ с издигането на Томислав Дончев за водач на евролистата си? Ще успее ли Георги Първанов да разцепи червения електорат? Ще размести ли украинската криза политическите пластове в България? Ще успее ли Волен Сидеров отново да се възроди от пепелта? Имат ли полза управляващите от избори "2 в 1" или им е изгодно референдумът да се проведе през лятото? На тези въпроси "Стандарт" потърси отговор от политолога от Института за социални изследвания "Иван Хаджийски" Димитър Ганев.
- Г-н Ганев, кризата в Украйна раздели обществото на русофили и привърженици на Запада. Очаквате ли да доведе до разместване на електоралните пластове у нас?
- Не смятам, че напрежението около Украйна ще се отрази пряко на нашия политически живот. Забелязвам, че Волен Сидеров си намери нова сюжетна линия и ще се опитва да свири на струната на русофилството. Само че голяма част от русофилите са твърди избиратели на БСП. "Позитано" 20 зае европейска позиция към Украйна, трябва да си даваме сметка, че тези хора гласуват в червено не заради русофилството на БСП, а заради самата БСП. Заради едното русофилство никой няма да спре да гласува за партията, която е подкрепял в продължение на 40-50 години.
- ГЕРБ обявиха водача на листата си за европейските избори - Томислав Дончев. Какви предимства и недостатъци има техният избор?
- Томислав Дончев е от познатите фигури на ГЕРБ, които не са свързани със скандали и негативи. Има европеиден, технократски вид. Не го виждам като сериозен електорален локомотив, какъвто можеше да бъде еврокомисарят Кристалина Георгиева. Георгиева можеше да даде сериозен тласък на ГЕРБ, тъй като е най-рейтинговият политик в България при всички условности на нейния рейтинг. Високото доверие в нея се дължи най-вече на факта, че тя е извън нашето блато и не е изцапана с кал. По принцип водачите на листи нямат голямо значение. Анализът на предишните избори показва, че става дума за партиен вот, който се определя от обществената подкрепа за самата партия, а не толкова от фигурите на кандидат-депутатите. Изключение направи Меглена Кунева, която през 2009 г. помогна на НДСВ да постигне много висок резултат на евровота. Кунева беше явление, подобно на което сега е Кристалина Георгиева - успешен еврокомисар и рейтингов политик.
- Как си обяснявате периодичното припламване на искри между БСП и ДПС от време на време? Последно соцпартията прие декларация срещу политическата омраза, от която Лютви Местан се подразни.
- Когато намалее натискът отвън, започва да се проявява напрежение отвътре. Докато правителството беше притиснато от опонентите и от улицата, нямаше никакви конфликти между БСП и ДПС. Въпреки искрите не бива да се поддаваме на впечатлението, че двете партии имат сериозни противоречия и биха застрашили стабилността на управлението. БСП и ДПС са безалтернативни партньори един спрямо друг. Може да имат проблеми помежду си, обаче са обречени да бъдат заедно. По простата причина, че нито една от другите партии със сериозно присъствие не желае да има партньорство нито с БСП, нито с ДПС. Разделителните линии към тях са много категорични. Напрежението между тях е нормално - те представляват различни социални групи и интереси.
- Днес премиерът Орешарски се похвали, че тази зима, за разлика от миналата, няма социални протести.
- То и зима нямаше. Климатичните условия допринесоха за по-ниските сметки за ток. Иначе самото намаление на цената на електричеството е нищожно. Преди година хората излязоха на улиците и по други причини - монополите, олигархията, ниските доходи, изхабената политическа класа. Февруарският протест беше подчертано антиелитарен. Днес нито монополите и олигарсите са си тръгнали, нито политическата класа се е сменила, нито сме забогатели за една година. След вълненията пък на изборите през май бяха избрани същите четири партии, от които хората най-много се оплакваха. Но я нямаше искрата, която да запали подобни социални бунтове. Тази искра миналата година беше високата сметка за тока.
- БСП изключи накрая Георги Първанов и компанията от редиците си. Правилно ли беше отлъчването му на два етапа - първо сваляне на политическото доверие, а после и констатиране, че хората от АБВ са се самоизключили?
- Не мога да разбера защо им е на "Позитано"20 да се занимават отново с АБВ. Изключването им беше излишен ход, защото пак напомниха за проекта на Георги Първанов. Според мен по-добрата стратегия би била ръководството на БСП да ги неглижира. Вместо това те на всеки партиен форум, независимо дали е конгрес или пленум, се занимават с тях. По този начин само вдигат цената на АБВ. Възможно е в изключването им да има и вътрешнопартийна логика - да се демонстрира категорично разграничителната линия между БСП и АБВ. Да се покаже, че никакви стойки на два стола едновременно не са възможни по време на кампанията. Посланието за безкомпромисност е насочено към местните структури и активистите на партията.
- Какви са шансовете на АБВ да вкара евродепутат?
- Данните на "Галъп Интернешънъл" сочат, че АБВ могат да влязат в Европарламента. Изследването показа, че симпатизантите на Първанов до голяма степен се самоопределят като "социалисти", но значителна част от тях смятат себе си за "социалдемократи". При избирателите на БСП също доминира самоидентификацията "социалист", но доста хора назовават себе си "комунисти". Може да се каже, че АБВ стои по-близо до центъра от БСП. Около половината от електората на Първанов идва от червените среди, но това са по-скоро хора, които не припознават Станишев за лидер на лявото или са разочаровани от него. Това обаче не са големи електорални маси, а и "новите леви" също не се идентифицират с АБВ. В България има и търсене за радикална левица, която да е по-наляво от БСП.
- Кой у нас може да заеме мястото на крайната левица?
- "Атака" успя да мобилизира крайнолявата ниша след февруарските протести. По същото време м.г. Сидеров имаше 1-1,5% доверие, а през март изследването посочи петкратен ръст. "Атака" заложи на мощни социални послания - прогонване на монополите, национализация и изобщо радикална лява реторика. Сидеров успя да влезе в парламента, въпреки че бе изпаднал от играта. След това обаче подкрепата за него спадна и крайнолявата ниша отново е свободна. Между другото, "България без цензура" и Николай Бареков правят опити да се качат на гребена на тази вълна. Те се движат по дневния ред на февруарските протести и използват също на моменти радикална лява реторика.
- Какви са другите причини за възхода на "България без цензура", който отчитат социолозите?
- Николай Бареков се позиционира правилно като теми и дневен ред. Активно работи в провинцията, напредна с изграждането на местни структури на "България без цензура". Води изключително настъпателна медийна политика. Нов играч е на терена и успя да привлече популярни фигури около себе си, които му носят електорален дивидент.
- Подписката за президентския референдум е внесена в парламента, но се очаква БСП и ДПС да го насрочат след евроизборите.
- В медиите се тиражират съмнения, че подписката е манипулирана и фалшифицирана. Не се наемам да твърдя доколко са истина, но съществува вероятност да бъдат внесени 550 хиляди подписа, а проверката на служба ГРАО да установи нередности и, че реалните подписи са по-малко от половин милион, така че изобщо да не се състои този референдум. Иначе е сигурно, че допитването до народа няма да се проведе заедно с евроизборите, тъй като управляващите нямат изгода. Референдумът ще вдигне избирателната активност, а БСП и ДПС имат полза от колкото се може по-ниска активност, защото тогава ще се увеличи тежестта на техните твърди ядра. Провеждането на референдум след изборите обаче може да делегитимира изобщо идеята за референдуми, тъй като вероятно ще мине при ниска избирателна активност. Ако имаме втори референдум с около или под 20 на сто гласували, това ще девалвира необратимо този ценен инструмент на пряката демокрация.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
