Водата свършва, пестете я!

Нито капка от язовирите за промишлени нужди
Имаме минерална, но не и питейна. Още една суха година и следва катастрофа, предупреждава проф. Михаил Константинов

Проф. Михаил Константинов, математик и политик, преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия

- Проф. Константинов, парламентът избра номинирания от "Обединени патриоти" Емил Димитров-Ревизоро за екоминистър на мястото на арестувания Нено Димов. Какви са шансовете му да се справи, като имаме предвид, че той не е еколог?
- Кандидатурата му е преди всичко политическа. Да се надяваме, че той ще назначи необходимите квалифицирани кадри, тъй като очевидно такъв експертен потенциал досега липсваше, за да се докарат нещата дотук.
- Водната криза ще доведе ли до политическа дестабилизация?
- Не е това важното. Важното е да бъдат решени проблемите с водата на България, защото това са фундаментално важни въпроси и не само за нас. Текат много тежки години за целия свят включително и за нас. Противно на това, което много хора си мислят, проблемът с водата в България не стои много добре. Ние не сме кой знае колко водна държава. Вярно е, че имаме минерални изворни води, но що се касае до сладката вода от общ характер, не сме много добре сред европейските държави. Тоест за нас това е проблем. Трябва да са ясни няколко неща. От сега нататък водата в язовирите, която е за питейни нужди, не трябва повече да се използва за промишлени цели. Всички промишлени предприятия да бъдат така добри да разработят собствени източници на вода. Искам да припомня един не много известен факт, че на всеки литър вода, който се намира на повърхността на земята, има 50 литра, които се намират под повърхността. А между другото количеството на сладката вода е само 2 стотни от процента от всичката вода.
Не два процента, а две стотни от процента. Тоест една петхилядна част от процента е сладката вода. Докато примерно студените води са от порядъка на 1%, тоест 50 пъти повече. Казвам тези числа, за да е ясно, че някъде под нас винаги се намират водни източници. Просто трябва да се извършат сондажи и тази вода да се използва поне за промишлени цели.
- Ако се върнем във времето, с какво властта у нас през 30-те години преход допринесе за тази водна криза?
- Властта в България през тези 30 г. по-скоро не помогна да се решат съществуващите проблеми. Искам да припомня, че преди 25 г. беше източен язовир "Искър", което е страшно трудна задача, трябва да си много голям идиот, за да източиш язовир "Искър". Това е един язовир с 600 млн. куб. м водоизместимост - те успяха да го източат в края на 94-та година и 95-а. За да въртят две малки електростанции - "Пасарел" и "Кокаляне", които произвеждат нищожно количество ток на фона на общото производство, и да захранват "Кремиковци". И така докараха почти до мъртвия обем язовир "Искър". Тогава софиянци имаха по 3-4 часа вода в денонощието, което беше абсолютно безобразие. За късмет обаче следващите две години бяха водни и язовирът си възстанови баланса. Ако предстоящата година е суха, както се очертава, и още една суха година дойде, 2022, това ще бъде пълна катастрофа за българските водоеми. Затова е ясно, че още от сега трябва да пазим всяка капка вода. Впрочем това е и апелът ми към хората - пестете водата от този момент нататък! Водата не е възобновяем ресурс, както някои си мислят, въпреки че я водят като такъв. Когато има суша, водата престава да бъде възобновяем ресурс.
- Според Вас обръща ли се достатъчно внимание на климатичните промени?
- Аз съм от хората, които са напълно съгласни, че има климатични промени. Но не съм съгласен, че са резултат предимно от човешката дейност. И ще ви дам пример. Много отдавна в геологичното минало на Земята температурите са били с няколко десетки градуса по-високи от сега. Тогава хора не е имало изобщо, човешкият вид още не е бил възникнал на Земята. От друга страна, водата (97 на сто в океаните) има навика да се колебае много силно - морското ниво върви плюс 150 м - минус 150 м. И това е в продължение на милиони години. Тук не става въпрос за спорадични явления. Това е свързано с наклона на земната ос, с количеството слънчеви лъчи и т.н. Когато се стопят ледниците в Антарктида и в Гренландия, морското ниво ще се повдигне с 60 до 80 метра. И държави като Холандия, Северна Германия, Великобритания, западното и източното крайбрежие на Щатите ще бъдат под вода. Тоест ще има един съвършено различен свят. Така е било и по нашите земи - в разгара на ледниковия период тук е имало 2 км лед, който е стигал до върховете на Рила и Пирин. Черно море пък е било съвсем малко езеро, Средиземно море е било дъно на море. В момента ледът е в период на стопяване. Ние сме в края на ледниковия период. И тук нещата са следните: първо се стопява съвсем ледът, а после започва да се трупа нов лед. Сега ни чака топенето на леда в Антарктида и в Гренландия. Така че нищо не можем да направим особено, освен да започнем да мислим как ще преустроим живота си. А за България е още по-важно да се икономисва водата, защото страната е бедна на вода в европейски мащаб. И противно на общото мнение ние не сме водна държава - имаме минерална вода, но питейната е недостатъчна.
- Вие често казвате, че трябва да си вземаме поука и да се учим от грешките си. Ще си вземат ли сега поука хората, от които зависи решаването на водната криза?
- Ако сега не си вземем поука, по-добре да си закрием държавата. Ние сме длъжни да си вземем поука, няма да имаме друг шанс като народ да оцелеем на фона на нещата, които ни чакат - нас, а и цялото човечество. Ние сме длъжни да си променим поведението. Това включва ползването на питейната вода само за питейни нужди, икономия на вода в бита на хората, спиране на кражбите - в България кражбите на вода са колосални. Видяхме, че тръбите на язовир "Студена" са пробити като швейцарско сирене, всеки пробива тръбата да си полива градинката. Това е тежко криминално престъпление, което е свързано с националната сигурност - как така ще пробиваш тръбата на язовир, който захранва с питейна вода 120 000 души!
Така че - или имаме акъл и оцеляваме, или нямаме акъл и изчезваме. Няма да сме първият изчезнал народ от собствената си глупост. Надявам се, че както сме оцелели толкова хиляди години, ще оцелеем и сега.