Индикации за съществуващи разногласия в Патриотичния фронт имаше отдавна. И това, което се случи, не е изненада за никого. В този аспект на ВМРО е много по-лесно да търси и защитава собствената си политическа идентичност. Вече две десетилетия Красимир Каракачанов успява кога по-успешно, кога по-малко, да осигурява присъствието на ВМРО в националната политика чрез различни коалиции. Някои от тях бяха наистина доста екзотични - с БЗНС на Анастасия Мозер, с "Гергьовден", с ЛИДЕР на Христо Ковачки, с партията на Николай Бареков.
С изключение на БСП, ДПС и ГЕРБ май не остана партия, с която ВМРО да не е влизало в съдружие. По родните ширини
едва ли има друга партия с такава коалиционна биография
Същественото е, че тези екзотични партньори изчезнаха или се маргинализираха, а ВМРО остана. Но това навярно е един от ресурсите на коалиционно оцеляване - да поддържаш малка, но стегната партийна структура, чрез която да покажеш, че си стойностен партньор. И от тази гледна точка ми се струва, че е разумно и нормално ВМРО да покаже собственото си лице на тази избори. Защото през последните месеци като съпредседател на ПФ лидерът на НФСБ Валери Симеонов бе на първа позиция в парламента и пред медиите, когато ставаше въпрос за конкретни управленски проблеми. Докато Красимир Каракачанов се задоволяваше със значително по-редки изказвания от общ вътрешно и външнополитически характер. Това се приемаше като знак, че силната фигура в коалицията е НФСБ, поне от гледна точка на близостта до властта. Логиката е, че получаваш медийно присъствие, когато си силен и близо до властта.
И това нямаше как да не причинява безпокойство във ВМРО, защото бе знак, че явно няма равностойност в коалицията. От тази гледна точка на ВМРО
явяването със собствени листи е спасителната позиция, ако не успешната
Но това все пак е едно конюнктурно решение, може би и оглед да се преброи твърдият електорат.
В крайна сметка обаче не очаквам това да има дългосрочни последствия, които да се отразят на коалицията Патриотичен фронт на парламентарно равнище.
Що се отнася до Реформаторския блок, решението им да излизат с единни листи бе много важно. За тях тези избори са съдбовни. Защото шефът на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов намекна недвусмислено, че на базата на резултати от местния вот може би ще се потърсят нови баланси в управлението на страната.
С други думи, че след изборите
ще има ново броене на пилците във властта
В смисъл дали взетите гласове от коалиционните партньори отговарят на тяхното присъствие в правителството. В този мисъл щеше да бъде абсолютно самоубийство, ако партиите от Блока бяха тръгнали със самостоятелни листи.
Да не говорим, че това щеше да даде допълнителен коз на премиера Бойко Борисов: "Ама аз управлявам с политически субект, който не съществува!". От друга страна обаче, съществува риск за нисък резултат на обединените Реформатори.
Защото формално има вече един субект, що се отнася до листите за съветници, но не съм сигурен доколко ще има единство в подкрепа за определени кандидат-кметове. Вече има индикации, че отделните партии в РБ са договорили своята подкрепа за различни кандидати. Тепърва ще видим и какви кандидати за общински съветници ще бъдат поставени в листите на РБ и в какъв ред. А и да не забравяме, че като цяло блокът не успя през изминалата година да увеличи подкрепата за себе си. Дори с редицата си гафове може би и я намали.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
