Путин е като Петър I, мразен и обичан, но цар на всички руснаци
Голямата ми мечта е да имам още едно дете, признава Елена Ваенга
Елена Ваенга - жената с крехка и нежна душа, мечтателна и романтична. С безспорна музикална и поетична дарба, природен талант, трудолюбива и жизнерадостна - така може да се опише с няколко думи една от-най нашумелите през последните години прими на руския поп-фолк. Ваенга е млада, но има богата творческа биография зад гърба си. Елена Владимировна Хрульова е родена на 27 януари 1977 г. Ваенга - това е старото наименование на родния град на певицата, а също така и на реката течаща през Североморск, както се казва сега градчето в Мурманска област. Първата си песен "Гълъби" малката Елена пише едва на 9 г. и побеждава в конкурса за млади композитори на Колския полуостров. В Санкт Петербург завършва професионалната музикална школа "Н. А. Римский-Корсаков" със специалност класическо пиано, педагог-концерт майстор. Истинската популярност певицата печели през 2005 г. с албума "Бялата птица", всички песни от който стават хитове. През 2009 г. Ваенга получава първата си голяма награда "Златен грамофоны, за песента "Пуша", а впоследствие обира още много статуетки от различни конкурси. Мега-концертът в Кремъл, който Ваенга изнесе съвсем наскоро, ще бъде излъчен на 22 май 2016 г. от 18,20 по Първи канал на руската телевизия ОРТ. А българската публика ще я види на живо на 7 юни в зала 1 на НДК от 20,00 часа.
- Елена, майка ви измисля псевдонима Ваенга, с който вие сте известна. Каква беше Хрульова, преди да се превъплати във Ваенга?
- Първо, превъплъщение нямаше. Често човек не е възприеман такъв, какъвто е. Но, ако ти си с цвят на патладжан, и ако обществото, в което се опитваш да оцелееш, не те възприема с този цвят, ти си принуден да направиш нещо, за да те приемат. И въпреки това, колкото и да се пребоядисваш, отвътре пак ще прозира пурпурният наситен цвят на патладжан. Имам едно стихотворение, в което се крие отговорът на вашия въпрос: "Изчаквах всичко да отмине, изчаквах търпеливо тишината. Ах, как дълго ходих в тази маска - самата аз нахлузена на себе си!". Ето тази фраза ви казва всичко за мен като личност, творец и просто човек. Заради определени правила в шоубизнеса, заради наложените норми и стандарти на поведение, съществуващи в нашата гилдия, заради всичко това Хрульова си сложи сама маската на Ваенга. Ето вижте, например, рапърите - те винаги карат "Бентли" или се надуват с "Ферари", заобиколени са с хубави момичета, около тях атмосферата блести - това е, защото клишето им го налага, иначе никой няма да ги допусне до сцената. Довчера тези талантливи момчета са писали музика в мръсните мазета. Те пак си остават талантливи, но вече са забелязани.
- А вие къде се вмествате в тези клишета?
- Аз заемам своята ниша в шоу-бизнеса. Вероятно няма да е много скромно от моя страна, но мога да се похваля, че съм една от малкото певици, която може да си позволи да работи в Москва, а да живее в Санкт Петербург, където отдавна не живеят водещите хора на изкуството, те са се преместили в Москва. Това е нещо като Лос Анджелис за САЩ. 99% от шоубизнеса е позициониран в Москва: и телевизията, и радиото, и светските купони. Никога не съм искала да изоставя Санкт Петербург. По детски съм привързана към родния си град. Може да се каже, че "Питер" /Санкт Петербург/ буквално ме е всмукал. Имам финансовата възможност да се преместя в столицата, но няма да го направя.
- Какво ви задържа там?
- Аз съм почти на 40 г. и с всяка една измината година усещам как ставам все по-привързана към семейството и роднините си, а всички те са в Санкт Петербург. Може би ако бях на 18, щях да прекрача прага. Приятелите са нещо преходно, тях можеш да завържеш точно за две минути във всяко кътче на света. Длъжна съм да печеля пари, за да бъдат добре близките ми, за да купя лекарства на 90-годишната си баба. Така се стекоха обстоятелствата в живота ми, че Елена Хрульова сложи маската на работещата Ваенга. А що се касае до моето детство - имах много наситено, строго, математически построено, но и невероятно красиво, разнообразно и щастливо детство! Всичко дължа на прекрасните си родители, които ми дадоха много добро образование и възпитание, и ме направиха щастлива. Часове не слизах от пианото, свирейки безкрайните фуги на Бах, по осем пъти на ден минавах задължително скиорската писта - и станах човек!
- Вие сте от семейство на химик и инженер. Откъде идват творческите таланти?
- Идея си нямам. В семейството ми абсолютно никой не притежава и най-беглите творчески умения, да не говорим за талант. Никой не пише стихове, нито музика. Ако в мен има някаква наследственост, то тя е по-скоро национална черта. Моите родители са северни хора, а това означава - прагматични и умни. Майка ми е изключително мъдра жена. Когато забеляза моите умения и наклонности към изкуството още като дете, тя бе категорична, че ще ги развива. Родителите ми работеха на бреговете на Курския полуостров, където навремето заплатите бяха четири пъти повече, от тези на другите места в Съюза. Затова аз успях професионално да овладея ски-слалома, ежедневно ходех в музикална школа, взимах частни уроци и посещавах още едни куп творчески кръжоци. Никой не ме закачаше да уча математика и физика, защото беше безполезно и те се примириха с това. При социализма спортът беше като религия! Треньорът ми отговаряше и за възпитанието ми и играеше ролята на бащата извън къщи. А учителката ми по музика ме изпращаше с думите "Закопчай си якето догоре и си сложи шапката!". Това не бяха просто преподаватели, а нашите втори родители - възпитатели.
- Кой ви беше по-близък - майка ви или баща ви?
- Сега съм по-близка с майка си, като малка се разбирах повече с баща си. Въпреки че той е бил винаги по-строг към мен, не правеше никакви компромиси. Но ме разбираше. Майка ми беше обикновена отрудена жена, прибираше се преуморена от завода и въпреки това, веднага сядаше да ми провери домашните и да довърши с мен това, което не съм направила.
- Създавате впечатление за много топъл човек, а самата сте от Север.
- Характерът ми е на северна жена, но кръвта ми кипи, като на южнячка! Зачената съм в Ростов на Дон. Имам 256 роднини там. Едната ми баба е от Владикавказ, били са 16 деца. Дядо ми е от Западна Украйна до Виница. Това е родословието ми по майчина линия. Пра-прадядо ми е бил сърбин. Имам и естонска кръв. Всичко, което публиката вижда и чува от мен в песни, театър, сценично поведение, поезия - това е плод на южната ми кръв. Северната Ваенга е тази извън сцената - вкъщи и в обществото.
- Лена, създавате впечатление на напълно независима и властна жена. Такава ли сте всъщност?
- Естествено, че създавам такова впечатление. Това е най-голямата хитрост, с която обладава северната жена. В действителност съм крехка, нежна, топла, боязлива, но никога това не излиза навън. Северната жена облича кожа от мечка с два бивни и сяда така, че всички около нея треперят. В личния си живот понякога показвам слабите си места и то когато съм със сина си, с мъжа си и с най-близките си.
- Съжалявате ли за нещо в живота?
- Да, разбира се. Вършила съм постъпки, за които после съм съжалявала. Но това е нещо много лично и съкровено. Слава Богу, че никой не е пострадал от моите необмислени постъпки, освен аз самата. Боя се само и единствено от Бога!
- Какво ви е отношението към парите?
- Много е странно. От една страна работя, за да печеля пари, което е нещо нормално. От друга страна, не ми пука за парите. Изобщо не съм материална. Изпявам си песента, взимам си хонорара и продължавам по пътя си. Ако не са ми платили навреме, или преводът се е задържал, или пък са ме излъгали преднамерено - махам с ръка и им тегля една майна! Имала съм такива случаи, но ги възприемам като урок. До такава степен получавам удоволствие от работата си, че абсолютно не мисля за хонорара. Голяма работа ако има проблем с плащането. Нали съм получила удоволствие от това, че съм пяла, нали съм донесла радост в сърцата им - това за мен е най-голямата отплата! Виж, ако някой ми открадне абсолютно нищо неструващата статуетка на прабаба ми вкъщи - ще побеснея. Защото тя за мен е безценна.
- Защо никога не сте се омъжвали официално? На 10 август 2012 г. станахте майка.
- Освен че съм с непреклонен и твърд характер, имам още един много силен природен недостатък - фактически съм истинска, натурална жена, с мъжки доминиращ характер. Много мъже ги е страх от венчилото, защото се боят да поемат съответната отговорност върху себе си и затова не се женят. И при мен се забелязва този мъжки страх. 20 г. почти съм живяла на семейни начала и сега отново съм по същия начин с новия си избраник вече шеста година. С първия си мъж досега сме в много добри отношения. Той си има нов личен живот, но аз винаги се притеснявам дали има кой да му сготви борш и дали го е изял навреме. Разделихме се цивилизовано, никой на никого не е пречил. Основната причина за раздялата ни беше, че нямахме деца. Иначе съм имала много предложения за брак, но така и не взех решението да се "бракувам" с подпис. Изпълнявам всичките задължения на доблестна съпруга и се държа като такава, без да съм минавала в гражданското. Сегашният си мъж го избрах с разум, не със сърце! Отдавна му бях хвърлила око, но разумът ми започна да изчислява какво умее да прави този човек, на какво е способен в живота. Не съм гледала парите и материалното му състояние, а уменията и характера му. Той е добър, а за мен добротата е любов, Бог е любов! Влюбих се окончателно в него, когато го видях как цепи дърва. В този момент реших - този човек ще е бащата на моето дете. Аз съм прагматик - когато го видях с какъв размах и патос цепи дървата, си казах "този човек ще може да запали печката и да ни свари супичка, ако, не дай си Боже, легна болна на легло". Бащата на моето дете е татарин - работлив и добър. Седем години е по-малък от мен. Той беше на 28 г. когато ни се роди синът. Първоначално бях обещала пред Бога да кръстя сина си Филип. Аз излъгах Господ и имам голям грях пред него. Много молих Всевишния да ме дари с рожба. Ходих на гроба на Серафим Сваровски в Дивеево. Всички хора трябва да знаят, че Серафим Сваровски ходи по земята и върши нечувани чудеса. Дълго ридаех върху мощите му и молех за детенце. Поверието гласи, че за да ти се сбъдне молитвата, трябва да се обиколи могилата му по часовниковата стрелка и 140 пъти да прочетеш на глас молитвата "Радуйся, Богородице Дева, благодатная Мария". Помня една страшна зима, студът беше сковал всичко наоколо и докато изпълнявах ритуала, към мен се затича едно дете. Толкова беше студено, а детето бе така навлечено, че не можеш да определиш момче ли е, момиче ли е. В този момент най-силно молех Бога да ме дари с рожба и обещах, че както се казва това дете, така ще кръстя и моето. То се приближи и ми каза, че се казва Филип, а когато се роди синът ми го нарекох Иван. Наруших обета. Сега всеки път като се виждам с моя добър приятел Филип Киркоров, той се шегува: "Е, какво, излъга ли Бога!". Иван осмисли живота ми. Той е едва на три годинки, нямам понятие какъв ще стане и какво обича. Кръстихме го Иван, защото това е много силно, древно-славянско име - Иван воин. Външно е мое копие, по характер се е метнал на баща си.
- Какво е за Вас свободата - на личността, на творчеството, свободата на душата?
- Свободата за мен е начин на живот. Първият ми мъж винаги повтаряше, че ако не ми беше дал свободата, нямаше сега да съм това, което съм. Той е умен човек. Ако си доволен от живота си, ако си удовлетворен от това, което вършиш - значи си свободен! Идеалните отношения могат да се изразят в едно-единствено изречение: "Миличък, моля те, направи ми един чай.". И той няма да прави фасони, че е мъж и откъде накъде ще ми поднася чай. Мога да не се прибирам по три дни вкъщи, защото съм на сцената. Но след това със спечелените пари с радост ще купя на любимия си топъл пуловер и никога няма да му натяквам, че е купен с моите пари. Човек може да е свободен на площада и за тази мнима свобода да получи куршум в слепоочието. Кому е нужна такава свобода? Може би думата "свобода" за Че Гевара е била по-често използвана от пурите и мохитото. Жената в Иран пък може да ви се разсърди, че никой не я е попитал дали изобщо й трябва тази свобода. Може би на нея й е добре така. Свободата - това е любов - към ближния, към любимия, към картината на Пикасо. И за всеки индивид тя е различна. Понякога моля близките си да ми подарят денонощие самота. Защото тази самота ми е необходима за презареждане на енергията. Всеки има нужда от своето ъгълче в покой и тишина, за да се почувства свободен от суетата около него.
- Кога написахте първата си песен?
- На 9 години. Ето това може би е талант, когато дете на тази възраст произвежда изкуство. Но този талант трябва да се развива.
- А кога за първи път излязохте на сцената?
- На 18 г. за първи път се качих на сцената и страшно се изплаших. Дълго време не повторих. Нямах вокално образование, само музикално - свирех на пиано. А що се касае до облеклото - сама си го измислям. Така се чувствам комфортно и удобно.
- Когато пишете песен от какво започвате - от мелодията или от текста?
- Всичко се излива наведнъж. Така ми се "диктува отгоре", така го чувам, като цяла завършена композиция. Много бързо пиша, буквално за три минути мога да напиша песен. И въпреки това, не се считам за талантлива. Това ми се спуска отгоре. Аз само го записвам и изпълнявам.
- Говори се, че от дете сте мечтали да станете актриса.
- Това не е вярно. По принцип дълго време не бях ориентирана какво точно искам да стана. Както ви споменах, родителите ми бяха изключително сериозни хора на науката със скучни професии. Баща ми разнообрази ежедневието си, като стана професионален водолаз. Аз дълго недоумявах каква трябва да бъда, чувствайки, че категорично не мога да следвам техния път. Сега бих могла да се определя като музикант. Не се смятам за поет в никакъв случай. Пиша текстове за песни, което е далеч от истинската класическа поезия. Може би донякъде съм актриса - на сцената и в живота.
- Вие сама сте казвали, че жанрът, в който пеете 50% руски фолк-рок, старинни балади, градски песни, романси и шансон. Кое преобладава?
- Пея 50% руски фолк-рок, а останалите 50% са латино-американска музика в аранжимент и специална обработка за руската публика. Ето сега, непосредствено след приключване на нашия разговор /на 16 април/ отивам в сърцето на Русия - в Държавния кремълски дворец, където по време на тържествената 15-та юбилейна церемония ще ми бъде връчена премията Лауреат на "Шансон на 2016" за песента "Леди Ди". Аз съм автор на текста и на музиката. Вече съм била "Кралица на шансона". Да ви призная, не си помня наградите, толкова са много вече. За всичките си постижения до този момент съм много задължена на първият си съпруг, който беше и мой продуцент. Той много вложи в мен. Наградите ми до голяма степен са и негова заслуга.
- Имате ли мечта, която можете да споделите с нашите читатели?
- Да, имам мечта - много искам още едно дете. А също така искам мъжът ми да ме надживее, но когато аз вече бъда на 90 г. Най-уязвимото ми място е семейството, роднините ми, домът ми. Затова всичките ми мечти биха се обезсмислили, ако нещо се случи с тях. Съкровената ми мечта е всичките ми роднини и близки хора да бъдат живи и здрави, успешни и благополучни.
- По време на президентската кампания през 2012 г. подкрепихте кандидатурата на Владимир Путин и дори се снимахте в клипа "Защо гласувам за Путин". Бихте ли подкрепили кандидатурата му и през 2018 г.?
- Да, подкрепих президента Владимир Путин. А дали ще го подкрепя отново - нека му дойде времето и ще говорим за това. Принципно подкрепям напълно политиката му. С такъв президент детето ми спи спокойно! Напълно съм убедена, че Путин реално защитава интересите на моята страна и границите на моята родина. Путин брани всеки от нас и народът ми е спокоен. Путин е единственият човек, който реално тръгна да унищожава терористите. Ако не беше той и неговата политика, не знам какво щеше да стане в Сирия. Припомнете си тежките времена на Петър I - него са го обичали точно толкова, колкото са го мразели. С Путин става нещо аналогично. Но колко много неща направи за Русия Петър I - ред сложи в страната. Същото в момента прави и Путин. Често го сравнявам с Петър I, дори в реформите. Сега времената са други, вече не ни е до реформи, само и само да се съхрани мирът. Точно това прави Путин - крепи мира! Аз имам право на собствено мнение и ще ви кажа, че Владимир Путин за мен е цар. Ако не беше той до сега да са разкъсали страната ни на парцали. Той спасява не само Русия, благодарение на него се крепи световният мир. Бих му задала два въпроса, ако го видя - относно заплатата на лекарите и учителите. Владимир Владимирович, моля Ви, погрижете се за заплатите на лекарите и учителите, това са святи хора - едните учат, другите лекуват. Без тях сме загубени! Това бих му казала. Познавам се лично с президента, срещали сме се и за мен е радост и чест да познавам този човек.
- На 7 юни публиката в София ще Ви очаква с нетърпение. Какво знаете за България?
- Никога не съм била в България, идвам по покана на продуцентската компания "Жокер медия". Изпълнена съм само с хубави неща за страната ви. Сърбите, българите и руснаците са най-близките славянски народи. Затова ние, славяните, трябва да се поддържаме.
- Какво ще пожелаете на българската публика и на читателите на "Стандарт"?
- Пожелавам на българите да сте единни и да не се поддавате от чужди влияния. Бъдете сплотени, така никой няма да може да ви пречупи и победи. Има една стара притча, когато бащата вика при себе си тримата си сина и ги кара да счупят метлата - те не могли. Но когато бащата разнищил метлата сламка по сламка, момците с лекота прекършили отделните сламки. Помнете древнославянската дума - "съборност". Тя означава заедно, сбор, събор. Нека да бъдем заедно! Баба ми, която е на 90 г. и е преживяла войната казва: "Слабият мир е много по-лош от силната война". Вярвайте в Бога, обичайте се и гледайте на света с очите на доброто!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
