- В края на миналата година не бяха раздадени коледни добавки на пенсионерите, а обещетенията за майките не бяха увеличени. Отчитате ли това като грешка, още повече, че сега има завой в политиката на ГЕРБ?
- Не мисля, че има завой в политиката на ГЕРБ. По отношение на майчинството има две политики. Едната е свързана с това да се даде възможност на майките да се върнат навреме на работа, като се създадат условия за приемане на техните деца в детски градини. По никакъв начин не трябва да се противопоставяме на това, че и през втората година след раждането трябва да се осигури адекватно обезщетение. Донякъде може да се счете за грешка опитът за замяна на едната политика с другата, въпреки че не бива двете политики да се противопоставят. Що се касае до коледни добавки или каквито и да е други добавки - всичко зависи от възможностите на бюджета за съответната година. Аз не смятам, че когато бюджетът е на дефицит, това е най-добрата мярка. Знаем, че доходите на пенсионерите са ниски, но в никакъв случай увеличението на пенсиите не трябва да става срещу вземането на дълг.
- Във ваше изказване посочихте, че през идните 4 г. страната ни ще се нуждае от държавен заем за около 5 млрд. лв. за покриване на бюджетните дефицити и рефинансиране на стари задължения. Как ще се отрази това върху развитието на икономиката?
- Върху икономиката негативно се отразяват само непремерените решения. Иначе в тригодишната бюджетна прогноза на правителството, макар приета и от служебното, е ясно, че в следващите 4 г. до голяма степен бюджетът ще бъде на дефицит. Евентуално чак през 2017 г. ще се върви към нулев такъв. Този дефицит трябва да бъде финансиран от нещо. Приватизацията като инструмент до голяма степен е изиграла своята роля и големите държавни активи са разпродадени на безценица от предишни правителства. За следващото правителство остава да финансира недостига по бюджета за сметка на дълг. Просто това са възможните инструменти. В това мое изказване, което цитирате, разказах стратегията, която би могла да възприеме следващото правителство, за да може да е ясно, че още от сега, без да сме на власт, ние имаме идея какво е необходимо през следващите 4 г.
- Как живее човек в сянката на Симеон Дянков?
- Защо в сянката на Симеон Дянков? Ние сме били екип и сме се допълвали по някакъв начин, тъй като той като вицепремиер имаше много други задачи и се налагаше да покривам до голяма степен текущите оперативни задачи на министерството. Така че за сенки не можем да говорим. Често казвам напоследък, че основният недостатък на политиката на Дянков, може би заради много големия спектър от ангажименти, които той покриваше, беше това, че не успяваше или не намираше за нужно (едно от двете - само той може да отговори) да обяснява достатъчно на популярен език защо всичко това, което прави, е необходимо и важно. Иначе като цяло за политиката му като финансов министър не мога да имам негативни коментари. Вчера излезе първата нотификация за държавите - членки на ЕС, за дефицита и дълга и вие виждате, че ние сме на една доста престижна позиция по това отношение, за разлика от много други отношения, в които не можем да се похвалим с първенство.
- Но сме на последно място по доходи?
- Доходите са функция на икономиката. И ако някой смята, че по какъвто и да е било начин може с магическа пръчка и за сметка на фискалната стабилност да го постигне, ни връща към времето, когато един от кандидатите за депутати на БСП, а именно Румен Гечев, ръководеше икономиката - между 1995 и 1997 година.
- Според вас облагането на доходите по срочните банкови депозити трябва ли да бъде отменено, тъй като подобни обещания се срещат в предизборните агитации?
- Всеки идеолог на данъчното облагане, който е готов да даде отговор на въпроса "Защо облага минималната заплата, а не облага депозитите", е готов да премахне и данъка върху лихвите по депозитите. Решението за въвеждането на този данък успяхме многократно да го мотивираме. От една страна, данъкът е свързан с изпълнението на бюджета за 2013 г., а от друга страна, с това, че при свито потребление растящата склонност към спестяване трябва да бъде потискана по някакъв начин, дори и чрез краткосрочен инструмент. Според нас облагането на депозитите е инструмент, известен в цяла Европа, и то с доста по-високи ставки от тези в България, това не е проблем. Проблем са ниските доходи, за което трябва да се полагат усилия в един следващ мандат.
- Как ще коментирате предизборните обещания на БСП за въвеждане на прогресивно данъчно облагане и идеята на ДПС за по-ранно пенсиониране на миньорите?
- За нас не е целесъобразно преразглеждането на възрастта за пенсиониране, тъй като тенденцията е за постепенно и поетапно увеличаване в цяла Европа. В България се прилагат схеми за ранно пенсиониране, но ние не смятаме, че на този етап е целесъобразно те да бъдат преразгледани. Прогресивното облагане категорично също не трябва да се въвежда. За нас едно от най-добрите достижения на съвременния данъчен модел е пропорционалното облагане. Това, което предлага БСП, от една страна, доста ще оголи бюджета, като оценките за спад в приходите от само 310 млн. според нас са нереалистични. От друга страна, според нас справедливостта към обществото трябва да се постига с разходната част на бюджета, а не чрез системата на данъчно облагане. Има нещо странно в техния модел, което те не обясняват докрай. А именно - как ще преодолеят проблема на границата 310 лева, до която те предлагат да се въведе нулево данъчно облагане. На триста и единадесетия лев вече имаме 31 лева данък и на практика се получава парадокс, че хората, които получават малко над минималната работна заплата, ще имат по-нисък нетен доход спрямо тези, които получават минималната заплата.
- Служебният финансов министър Калин Христов посочи, че устойчив икономически растеж се постига чрез структурни реформи. Къде у нас е най-належаща нуждата от реформи?
- Колкото и да се подобрява работата на администрацията, винаги може и още. Като един от основните фактори на бизнес средата, регулативната роля на държавата и начина, по който администрацията общува с бизнеса - това е нещото, в което има резерви за подобряване. Ние не случайно изведохме като приоритет намаляване на половина на административните срокове...
- Едно работещо електронно правителство би помогнало много за това...
- Електронното правителсво е малка част. Трябва да говорим за електронно управление, което е по-широкото понятие. Очевидно се видя, че главният проблем е липсата на координация между отделните системи, които работят в държавната администрация. Нужно е създаване на министерство с портфейл, тоест с концентрация на ресурса от отделните министерства на едно място. А не както е сега в състава на служебното правителсво - с министър без портфейл. Става дума за създаване на цяло министерство с администрация и бюджет, формиран на база на ресурсите, които в момента в отделните администрации се харчат. Естествено, образованието и здравеопазването също имат нужда от доста сериозни и допълнителни реформи, така че усилията в тази посока продължават. Пропуснахме шанса за реформа в здравеопазването, но това не значи, че сме се отказали от реформа в този сектор.
- Значи ГЕРБ стои зад идеята, че при втори мандат ще създаде цяло отделно министерство с прилежащата администрация и съответен бюджет, което ще отговаря за електронното управление?
- Да. Цяло министерство с администрация и бюджет, формиран на база разходите, които отделните министерства и агенции правят към момента. За нас основният проблем, който сме уточнили в нашия мандат, е липсата на достатъчно добра координация, за да могат отделните изградени информационни системи да си "говорят" помежду си и по този начин да премахват човешкия фактор и да ускоряват и облекчават административния процес.
- Ако сте финансов министър, какво бихте направили, за да увеличите приходите от акцизи и ДДС в хазната?
- Мисля, че доста сериозни усилия се полагат в тази сфера. От 1 април стартира работата на централизираната акцизна информационна система, която премахва човешкия фактор при контрола на движението на акцизни стоки, най-вече на горивата. Надяваме се тя да даде своя резултат. Трябва да се има предвид, че при свито потребление и при близки нива на потреблението през отделните години всяка година ние регистрираме доста сериозен ръст на постъпленията и от акциз, и от ДДС, но има още доста какво да се желае. Ще продължаваме да настояваме пред Брюксел за разрешение за дерогация за въвеждане на обратното начисляване по отношение на секторите зърнопроизводство и строителство, където са най-сериозните наблюдавани процеси на опити за източване на ДДС. Така че освен засилване на електронните услуги и на информационните системи на двете приходни агенции, конкретната мярка, за която трябва да продължим да настояваме, е въвеждането на обратно начисляване в тези две икономически дейности, за да се премахнат лошите практики за източване на ДДС.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
