- Пълно неизпълнение на бизнес плана на „ВиК“ ООД
- Общите загуби на вода по трасето са 75,17% при заложени 68,31%
- Инвестициите – наполовина по-малко
- 1 млн. куб. м. повече източени от язовир Студена
- ВиК дружествата с държавно участие в страната масово не изпълняват одобрените планове, КЕВР иска дискусии за вземането на мерки
Серия груби нарушения на ВиК-Перник, които обясняват защо в яз. „Студена” няма вода, а над 100 000 души в областния град и още три околни села са на воден режим, разкри Комисията за енергийно и водно регулиране. КЕВР излезе с писмено становище в отговор на писмо от омбудсмана Диана Ковачева по повод обявения воден режим в Перник.
Пълно неизпълнение на бизнес плана на „ВиК“ ООД – Перник още за 2017 г., констатира КЕВР. По показател № 46 - Общи загуби, дружеството е отчело 75,17% при заложени в бизнес плана 68,31%. Направените инвестиции в публични ВиК активи са били 243 хил. лв., вместо заложените в бизнес плана 441 хил. лв. За капак от яз. „Студена” са източени 1 млн. куб.м повече от това, което екоминистерството е разрешило на дружеството.
ВИЖ ОЩЕ: Перник - с наводнени улици и пресъхнали чешми
През 2019 г. е извършена нова планова проверка за изпълнението на одобрения бизнес план за 2018 г., като предстои работната група да представи за разглеждане и одобрение от Комисията на доклад за резултатите, обясняват от КЕВР.
Омбудсманът: Необосновано източване на почти 1/3 от водите на "Студена"
С това комисията на практика потвърждава изразените от Диана Ковачева притеснения, че причината за въвеждане на режим не е единствено липсата на валежи, а редица други фактори като големи загуби на вода, ползване на водата от язовира за стопански нужди, необосновано източване на почти 1/3 от водите му през втората половина на 2018 г. и други.
Омбудсманът е посочила данни за постигнатите резултати от „ВиК“ ООД – Перник за 2017 г. публикувани от КЕВР, включително за показателя за общи загуби на вода, за който Комисията е поставила оценка „пълно неизпълнение“. Според Ковачева КЕВР следва да извърши извънредна проверка за изпълнението на показателите за качество и инвестициите в утвърдения бизнес план на дружеството.
„Комисията вече се самосезира и изиска с писмо от 11 ноември 2019 г. информация от дружеството. „ВиК“ ООД – Перник е представил информация на 19 ноември 2019 г., а на 22 ноември 2019 г. е изискана допълнителна информация от дружеството, отговарят от регулатора на Ковачева.
В началото на 2019 г. „Студена” бил по-пълен от предходните две години
Според КЕВР по данни на месечните режимни графици по чл. 53 от Закона за водите, които са публично достъпни на интернет страницата на Министерство на околната среда и водите, в графика за ноември са намалени разрешените количества водовземане от язовира – 1,463 млн. куб. м, в т.ч. за питейно-битово водоснабдяване 1 млн. куб. м.
„На 7 ноември 2019 г. е утвърдено изменение на месечния график поради нисък обем на язовира (5 731 млн. куб. м) до размер от 1,233 млн. куб. м, в т.ч. 1 млн. куб. м за питейно-битово водоснабдяване. На 19 ноември 2019 г. е извършено последващо изменение на месечния график поради нисък обем на язовира (4 759 млн. куб. м), като се разрешава водовземане само за питейно-битови нужди в размер на 1 млн. куб. м.”, съобщават от Комисията
КЕВР разкрива, че в началото на 2019 г. наличният обем на яз. „Студена” е бил по-голям спрямо предходните две години. Същевременно данните към средата и края на 2019 г. показват, че в язовира са налични значително по-малки количества спрямо предходните години. В графиците, утвърждавани от министъра на околната среда и водите, не е било ограничено водовземането от яз. „Студена” за други цели освен питейно-битови преди 19 ноември 2019 г., отчитайки разпоредбите на чл. 53, ал. 3 от ЗВ“, заявяват от КЕВР.
Във връзка с обявения режим на водоподаване в Перник КЕВР е изискала от „ВиК“ ООД -Перник информация по случая, която е представена с писмо от 20 ноември 2019 г.
Източени са 1 млн. куб.м повече
„Съгласно получената информация, притокът в язовира за периода януари – октомври 2019 г. е в общ размер от 11 908 млн. куб. м, а разхода за питейно-битово водоснабдяване – 16 577 млн. куб. м. Разрешеното от МОСВ количество за питейно-битово водоснабдяване за този период е 15 500 млн. куб. м, или дружеството е използвало 1 млн. куб. м в повече“, посочва Комисията.
Контролът – в ръцете на областния управител
КЕВР изрично посочва обаче, че „няма компетентност по осъществяване на контрол върху дейността по стопанисване и управление на публичните ВиК активи, управлението на търговските дружества – ВиК оператори, както и управлението на водите от комплексните и значими язовири“.
„Язовир „Студена“, както и цялата водопроводна мрежа в обособената територия на дружеството е публична собственост, и тяхната експлоатация и поддръжка е възложена на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник от Асоциацията по ВиК за обособената територия на „ВиК“ ООД – Перник (АВиК – Перник) с договор, сключен на 11 март 2016 г. за срок от 15 години. В тази връзка отговорната институция за осъществяването на контрол по стопанисването и експлоатацията на публичните ВиК активи, както и предприемане на действия в случай на констатирани нарушения, включително и прекратяване на договора, е АВиК – Перник, с председател областния управител на Перник Ирена Соколова, обясняват още от комисията.
ВиК операторите с държавно участие масово не изпълняват инвестиционните си програми
КЕВР повдига в становището си и още един много сериозен въпрос – състоянието не са ВиК-Перник, но и на ВиК-дружествата в страната. Комисията е информирала подробно МРРБ и областните управители и председатели на АВиК за установените при плановите проверки грешки и пропуски в дейността на ВиК операторите. „Информацията за състоянието на сектор ВиК, включително индивидуална информация за дейността на отделните ВиК оператори е подробно представена в Сравнителен анализ на ВиК сектора за 2017 г., приет от Комисията в края на 2018 г. и публикуван на интернет страницата на КЕВР“, посочват от Комисията.
КЕВР уточнява, че осъществява активна политика за повишаване изискванията към ВиК операторите, включително за по-ефективно управление на ВиК мрежите и намаляване загубите на вода.
„Наредбата за регулиране на качеството на ВиК услугите (НРКВКУ, обн. ДВ бр. 6 от 2016 г.) бяха включени редица показатели за качество, чрез които да се постигне подобрение – включително зониране на водопроводната мрежа (ПК6), активен контрол на течовете (ПК11д), рехабилитация на водопроводната мрежа (ПК11г), както и ефективност на водомерите на СВО (ПК12д и ПК12е), а други показатели бяха значително оптимизирани – загуби на вода (ПК4), аварии на ВиК мрежи (ПК5 и ПК9), енергийна ефективност (ПК11а и 116) и редица други.
КЕВР съобщава, че е въвела редица изисквания към ВиК операторите, чието изпълнение ще доведе до повишаване на тяхната ефективност – създаване до края на 2018 г на регистри и бази данни, включително с вътрешни процедури и правила, каквито в момента липсват в дружествата с държавно участие; както и внедряване до края на 2019 г. на стандарти за системи за управление БДС EN ISO 9001:2008, БДС EN ISO 14001:2004, BS OHSAS 18001:2007.
„КЕВР информира МРРБ още през 2018 г., че ВиК операторите с държавно участие не изпълняват инвестиционните си програми в съответствие с одобрените бизнес планове за действащия регулаторен период и постави въпроса за прилагането на механизъм за гарантиране на инвестициите във ВиК сектора, който следва да е въведен във връзка с Тематично предварително условие 6.1. за Европейски структурни и инвестиционни фондове 2014-2020, Действие №7“, посочват от Комисията. И заявяват готовност активно да участват в работни срещи и дискусии за анализ на проблемите във ВиК сектора, и намиране на възможни решения.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
