Неотдавна ми се наложи да търся хамали - попаднах на хора с дипломи по информатика. Не знам дали бяха добри в своята област - определено обаче твърдяха, че изкарват повече пари от фирмата си за "превоз - пренос", отколкото с дипломите от иначе най-търсената, най-високоплатена специалност, както публично се твърди. Сетих се за тях, когато поредното издание на рейтинговата система показа, че 54% от завършилите висше образование работят на места, на които са нужни дипломи за средно. Някои - като продавачи. Други - вероятно на места, където един тримесечен професионален курс би им свършил повече работа от четиригодишното следване, за което или държавата, или те са платили. При това рейтингите показват, че за голяма част от тези млади висшисти дори и след петата година от завършването положението не се променя. Иначе казано - шансът им да намерят работа по специалността намалява, още повече, че наученото в университета вече или е избледняло, или просто не е актуално. И проблемът тук не е само в университетите, а в изкривената ни като цяло икономика, която показва и деформиран пазар на труда.
Бизнесът твърди, че му трябват кадри с определени умения, но в много от случаите той ги вижда като тухлички, които да паснат точно на това празно място в стената, което в момента е свободно. От друга страна - университетите са длъжни да подготвят хора с по-широки умения, които са способни да се учат и приспособяват към промените. Нещо повече - да предвиждат промените. В последните двайсетина години дипломата няма нищо общо с това, което е била примерно през 60-те. Ако тогава човек е можел да разчита, че със знанията, придобити от пет години следване, може да изкара целия си живот, сега темпото на остаряване на информацията е такова, че в някои области човек просто няма как да прекъсне процеса на учене. Онова, което трябва да дадат на студентите университетите, а и гимназиите преди това, е именно тази способност. Иначе им остава да разчитат на прогнозите на бизнеса за това какво ще бъде търсено след пет години, които много често са неточни. В момента например усилено се повтаря мантрата колко необходими ще ни бъдат специалистите по природни науки и инженерите. Проблемът обаче е, че няма как да преориентираме сега завършващите ученици да изберат тези специалности, независимо какви стипендии им предлагаме. По простата причина, че средното училище не ги подготвя за трудни специалности, в които има много високо натоварване. В самите факултети, където се обучават тези студенти, преподавателите признават, че им липсват базови знания. Затова са принудени да откриват дисциплини за "доучване" на това, което е трябвало да бъде преподадено в гимназиите. Дори да преориентираме по-голям поток ученици към сложните дисциплини, част от тях неминуемо ще отпаднат по време на следването, защото за тях голяма част от материала ще бъде неразбираема.
Ако искаме да обърнем нещата във висшето образование сега, трябва да започнем от средното. Великобритания в момента ни изпреварва с една реформа, която вкарва в програмите повече математика, повече часове по природни науки, точно за да отговори на исканията на университетите и бизнеса. В същото време ние разрешаваме на абитуриентите да се дипломират дори с матура по предприемачество. В кой университет ще ги приемат с тази матура? Продължаваме да пишем тройка за 23 точки на зрелостния изпит, за които навсякъде по света биха върнали абитуриента да държи изпита отново. Дори и 40 точки няма да му стигнат, а у нас хората, получили подобен резултат, ги приемат за студенти. Докато образованието ни залъгва само себе си, пишейки си по-високи оценки, икономиката обаче няма как да бъде залъгана. И й личи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
