Висшисти на сергията

Университетите ни ще продължат да бълват безработни на килограм

Висшисти на сергията | StandartNews.com

София. В зората на демокрацията се родиха доста вицове за инженери, зарязали професията си, за да "въртят геврека".

Или за водопроводчици, с които на човек да му е драго да си поговори за Кант и Хегел, стига това да не му влиза в цената. По простата причина, че стремглавият срив на икономиката ни лиши мнозина от възможността да упражняват професията си.

В последните години очакванията бяха, че университетите са се понагодили към пазара на труда и работа за висшистите вече се намира. Новата рейтингова система на висшите училища обаче разбива този мит, при това много убедително. Оказва се, че цели специалности в определени университети работят, за да захранват пазара на труда с високообразовани продавачи. При това много от тях са частни, тоест

младите хора си плащат за дипломата

която след това им намира работа само зад щанда. В десетина висши училища близо 20% от дипломиралите се икономисти започват трудовия си път на сергията. И въобще не се знае дали след време ще я заменят с нещо друго. Около 30 на сто от младите философи в Пловдивския университет могат да ви цитират Ницше, докато ви претеглят килограм сирене. За разлика от тях всеки десети философ от Великотърновския обсъжда идеите на Ерих Фром за бягството от свободата с клиентелата, докато упражнява професията на барман или фризьор. Да не продължаваме с педагозите, сред които безработицата е една от най-високите, въпреки че в момента МОН разработва стратегия за привличане на нови и нови млади учители.

Рейтингите на университетите се оказаха кривото огледало на една система, в която парата отива по-скоро в свирката (или по-точно държавното финансиране отива за бог знае какво). Всъщност криво е не огледалото, а самата система, която през годините

разду до неимоверни размери броя на университетите

у нас. Всеки новоизбран депутат започваше да лобира за университет или поне филиалче в избирателното си Дивдядово, за да задържи младите там и да "живне" местната икономика. Само дето не е живнала - едва 46% от младите висшисти са успели да си намерят работа, за която въобще се изисква висше образование. Така се раждат парадоксалните резултати в една държава почти без армия професията "военен" да носи най-много дивиденти - в смисъл на сигурно назначение и заплата. А младите хора да влизат в обречени битки за уж модни специалности, в които само след три години вече няма да има търсене на кадри.

Всъщност хаосът във висшето ни образование бе отдавна предизвестен - още когато държавата абдикира от него и остави на университетите сами да решават колко студенти искат да приемат в дадено направление. В момента тя само потвърждава техните искания - не е имало случай да е отказала на някого, защото неговите възпитаници вече от години работят в съвършено други области или пълнят бюрата по труда.

Тя плаща лошо и по малко на всички

- чудно ли е тогава, че резултатите са такива? Впрочем сред завършилите Софийския университет продавачи няма - или поне са незначителна част от статистиката. Сред завършилите медицина също няма такива - но над 25% от тях се осигуряват някъде в чужбина. Няма да питаме къде. Те също са част от кривото огледало на системата, която от години възпроизвежда едни и същи грешки.

Впрочем сред критериите, по които университетите биват оценявани, липсва един основен - какви са резултатите от държавните изпити на тези млади хора. Философите зад щанда може и да са завършили с отличен - просто пазарът на труда да няма нужда от тях. Вече за трети път рейтинговата система упорито пропуска да включи този критерий. Не може деформираният, притеснен и преситен пазар на труда да е единственият критерий за качеството на висшето ни образование. При това в държава, в която при назначаване по-голяма роля играе вуйчото владика, отколкото CV-то и дипломата на кандидата. Да се правим, че това няма значение, означава отново да си затваряме очите. Преподаватели разказват, че десетки млади педагози например завършват, пишейки "абитюрент" - и пак си намират работа. Всъщност държавата все още не е намерила начин да оценява качеството - и въпреки това се оказва, че половината ни университети са зад борда. А представяте ли си, ако оценяваше и него?

В "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" Робърт М. Пърсиг пише, че "истинският университет е състояние на духа". Този университет ние май отдавна сме загубили. В момента се молим само неговите ерзаци да не ни продават сирене.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай