И културните ни забележителности са причина да сме домакин на Concours Mondialle de Bruxelles
Напитките от мавруд, мискет и широка мелнишка лоза са нашето предимство, казва Меглена Михова
Меглена Михова и компанията й "Пробежекс" е официален партньор за България на Concours Mondialle de Bruxelles - най-престижния независим винен конкурс в света. Той има 22-годишна история и от 2006 г. се провежда в различна държава. За първи път България ще е домакин на събитието от 28 април до 1 май 2016 г. в Пловдив. Михова е и представител и дистрибутор на най-добрите марки български вина по света. Благодарение на нея българско вино се пие в Европейския парламент. Завършила е право в Париж и заедно с виното движи и юридическата фирма ЕРРА. Живее в Брюксел, омъжена е за българочилиец и има пет деца.
- Можем ли да посрещнем достойно винения конкурс Concours Mondialle de Bruxelles и да се представим добре, госпожо Михова?
- Можем, разбира се. За нас е голяма чест, че това събитие идва в България. Конкурсът се състои в дегустация на вина, която се прави от световно жури - 320 експерти от над 50 страни. Организатори са самият конкурс и наш екип, а мястото е Пловдивският панаир. В следобедните часове на конкурсните дни ще има посещения на изби, както и на културни забележителности. Там вече има много какво да представим. Самите производители си дават сметка за изключителния маркетинг, който могат да направят. Защото 60% от членовете на журито са журналисти от цял свят. Това, което ще видят, ще бъде описано в световните медии и е най-елегантният начин да се пише за България.
- Какви са шансовете на българските участници при тази титанична конкуренция?
- Когато се анонсира България като следващ домакин на Concours Mondialle, 15 фирми бяха изпратили вино, което се дегустираше по време на обяда в Йезоло, където беше тазгодишния конкурс. И всички бяха изумени от качеството на българското вино включително членовете на сегашното жури. При тях вече е събуден интересът, защото нищо не знаят за България, ние сме световно неизвестна държава на винената карта.
- Но нали непрекъснато се хвалим какво вино произвеждаме и изнасяме по света?
- Ние само си се хвалим, но истината е, че никой нищо не знае по света за България като производител на вино. Все още нямаме единен, структурно подкрепен маркетинг за дългосрочна визия за участие в световните салони на виното. Словения например е много по-известна и много повече на мода с вината си от България. Но рекламата на една страна си е ангажимент на страната. И ако това не се прави, никой няма да ни познава.
- С какво могат нашите производители да шашнат журито и да завоюват по-висока позиция?
- Това, което е много интересно в момента на пазара, са типичните сортове. Имаме шанс, защото сме страна производител с традиции, макар и неизвестна. В морето от марки нашите типични сортове - Мавруд, Мискет, Широка мелнишка лоза, са нашето голямо предимство. На първия ден на конкурса ще има представяне и уъркшоп именно за типичните сортове. Тук производителите ни на вина от тези сортове имат шанс да бъдат веднага забелязани, представяйки нещо различно на света. Другото, което никой не подозира, е фактът, че имаме много модерни изби - с модерно оборудване по световните стандарти, че и по-високи. Като допълнителна екстра са дегустационните зали, хотели, а има и фирми, които предлагат посещения на туристически обекти. Защото програмата на конкурса комбинира вино и културни забележителности. Последното е причината България да бъде избрана за домакин на Concours Mondialle de Bruxelles.
- Наличието на тази модерна техника в избите ще може ли да ни спаси от многогодишната слабост на нашето винопроизводство - да няма постоянство в предлаганите марки?
- Това беше проблем на 90-те години и началото на XXI век. Мисля, че сега нещата се стабилизират. Преди десетина години започнаха да се появяват първите вина от новите насаждения, подбирани и отглеждани по модерен начин. Много от тези изби все пак се търсеха, но това, което беше доста проблематично, е, че всяка година се сменяха марките и етикетите. Един износител, който налага едно име, следващата година предлагаше съвсем нов етикет и различно име. Производителите търсеха своето лице, своята марка, искаха да се отдалечат от старомодното в българското винопроизводство. Това беше важен момент, защото етикетът продава виното, особено в един супермаркет, където клиентът се изправя пред стена от бутилки и етикети. Сега нещата са се стабилизирали до известна степен. Сериозните производители са се спрели на разпознаваеми и вече наложили се марки на вътрешния пазар. С качеството винарите се справят доста добре, дори мога да кажа, че е на световно ниво. Това, което е много важно сега, е да се повишават обемите, защото големите пазари като Америка, които са склонни да платят добра цена за нашите вина, поглъщат много. Освен това, когато се прави добра реклама, трябва да има и количества, адекватни на тази реклама. Имала съм случай, когато купувачът ми казва: дайте ми оферта за 200 хил. бутилки (и то в далеч не най-ниската ценова гама), което аз не можах да направя. Оказа се, че са много малко българските изби, които могат да реагират адекватно на една такава оферта. Разбира се, засаждането на лозе е доста голяма инвестиция, която не се изплаща бързо. Но тя трябва да се направи, ако вече си тръгнал към пазарите и са те забелязали.
- А има ли достатъчно добри терени в България за разширяване на производството?
- Има доста места. Освен това когато България се присъединяваше към ЕС, бяха договорени доста добри условия за квотите, имаме право да засадим достатъчно. Инвестициите обаче са голямата въпросителна.
- Вие казвате, че местните сортове са хитът на пазара в момента, но аз съм чувала, че именно техният характерен вкус ги прави не особено привлекателни за чужденците...
- Много зависи от пазара, от културните навици, от кухнята. Например в Холандия, където виното отскоро се консумира по време на храна, интересът към Мискет или Мискет - Шардоне е много голям. Маврудът се продава в една от техните големи търговски вериги. Интересът към типичните сортове е много голям в Америка. В предаване на Фокс Нюз даже беше показано едно от вината на Катаржина Мезек - Каберне и Мавруд. Интересът на американците е по-голям, когато непознатият сорт е чист. Докато Европа е тежка, консервативна. Въпреки това в Бенелюкс - огромен пазар, на който навремето България е продавала милиони бутилки Мискет, този стил на леки вина, които са плодови, ароматни, ненатоварени, все още съществува. Ние просто сме загубили там пазарите. В Европа предпочитат виното да е смесено, от типични и нетипични сортове, не обичат съвсем непознатото.
- Това ли са последните тенденции във винопроизводството?
- Да, както и естествените вина - без сулфити. Наскоро имахме щастието да вкараме пет български вина в най-добрия ресторант в Брюксел, който е смятан и за най-добрия ресторант в цяла Белгия. Казва се "Бон бон" и в него се сервират естественото вино на Логодаж, червеното био вино на Миролио и бялото Блан де ноар от същия производител, Енира пък е класическото предложение.
- Кои български марки пробиват в Америка?
- На американския пазар някои производители са със собствени марки, но повечето излизат с марката на вносителя. Аз не съм привърженик на този подход, защото пазарът търси идентичност. А тя идва от производителя. Фирмите, които са стъпвали по-стабилно на американския пазар, са Катаржина, Беса Валей, Миролио. Доколкото знам, Логодаж също изнасят, но не под собственото си име.
- Какво пречи да развиваме винен туризъм в България?
- Пречи това, че сега нещата се правят на парче. Отделни изби правят по нещо, но няма стратегически поглед върху сектора Същото важи и за рекламата на България като страна на виното. Аз съм уверена, че този конкурс ще привлече вниманието, но трябва да се престане с откъслечните инициативи, производителите да се организират и да получат по-голяма известност.
- Държавата ли трябва да направи това?
- Трябва да стане по инициатива на сектора, но да се подкрепи от държавата. Европейските фондове дават възможност да се разшири туризмът. Тематичният туризъм има много интересно развитие в момента. Ще дам пример с Чили - там съществува фирма "Про Чиле", която е държавна институция за подпомагане износа на всякакви чилийски стоки. Тя е навсякъде и прави страхотен маркетинг на техните си продукти. Но всичко се прави заедно.
- Освен рекламата и инвестициите какво още е нужно на българското вино като качество?
- Трябва да има по-сериозна оферта в ценовата категория, която е достатъчно добра, за да има печалба и същевременно достатъчно конкурентна, за да пробием в големите вериги. В Бенелюкс например, 70% от виното е френско, но пък непрекъснато навлизат испански, австралийски, южноафрикански. Същевременно 80% от най-продаваните бутилки струват под 4-5 евро на щанда с ДДС България има много малко фирми, които могат да предложат вино с обем и качество на тази цена. В САЩ проблемът е същия - има биовина от Калифорния, които са на 5 долара крайна продажна цена. Нашите вина са скъпи и поради това неконкурентоспособни. В това отношение живеем като на Луната.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
