Викащата Богородица пази пътя за Арбанаси

При откриването на реликвата нямо турче проговорило: "Свещите горят"
Ако залепиш монета на иконата и тя не падне, желанието ще се сбъдне

Чудотворна икона на Света Богоро-дица пази пътя към Арбанаси и спасява посетители от болести и бездетие. Тя се намира в манастира откъм подстъпите към малкото селце, където дълги години не е стъпвал, кажи-речи, никой, а напоследък десетки жени се тълпят, за да повярват, че чудотворната икона ще им помогне да заченат. Впрочем, съвсем близо до резиденцията на Тодор Живков, която по-късно принадлежеше на Илия Павлов, един от знаковите бизнесмени на прехода. Говори се, че той също често посещавал манастира.
Според преданието св. Богородица се явила на атонски монах - иконописец и му наредила нейната икона да бъде пренеса във Велико Търново в манастир, посветен на Божията майка. Веднага с пристигането иконата проявила своето чудотворство, като излекувала детето на богат търговец. По-късно той дарил парите за сребърния обков на иконата, която помогнала на малкия му син. Хората в региона, както и монахините в манастира, я наричат "викащата Богородица" и скоро ще стане ясно точно за какво.
Когато турците завладели България и наближили Търновград, монасите решили да избягат от манастира и заровили иконата в земята. Минали векове и манастирът и неговата светиня били покрити от забрава. Въпреки това всяка година на празника Успение Богородично местни хора се събирали с почит на това място, без да знаят за скритото съкровище. Просто вярвали, че Арбанаси е мястото, в което могат да излекуват стари болести. Дори и не подозирали, че там е заровена християнска икона, за която от години се смята, че помага в най-тежките моменти.
И ето че в един прекрасен миг св. Богородица сама напомнила за своята чудодейна икона. През 1680 година, докато пасяло овцете, едно овчарче чуло глас, идващ изпод земята, сякаш майка оплаква своето чедо. Гласът прозвучал в близост до останките на някогашната храмова стена. Детето съобщило на християни от селото, които дошли да разкопаят мястото и тутакси открили иконата. Твърдят, че още с изваждането и се случило чудо, което Бог допуснал да стане - едно нямо момче турче за първи път отворило уста пред иконата и казало: "Свещите горят".
Малко по-късно пред иконата се излекувало и детето на търновския паша, който дарил пари за монашески килии. Заради
стоновете, които чуло овчарчето
монахините нарекли иконата "Плачещата Богородица", или "Викащата", в съответствие с интерпретацията.
Чудотворната икона е проявявала своята целебна сила много пъти, благодарение на която слепи хора със силна вяра и чиста молитва са прогледнали. Св. Богородица е помогнала и на много хора в затруднения да намерят правилния път. На празника на св. Богородица вярващи се събират още от предната вечер, за да преспят в манастира.
Има няколко поверия, свързани с иконата на Богородица, които се спазват и до наши дни - ако залепиш монета на нея и тя не падне, това означава, че желанието ти ще се сбъдне. Ако си пожелаеш зачеване и рожба и монетата залепне, се смята, че сбъдването на мечтата е гарантирано.
Всяка година на 15 август пред храма се събират десетки майки, благодарни на Богородица, че е подарила щастие на семействата им. Впрочем има и хора, които твърдят, че в дъното на иконата има монтиран магнит, който помага за това лековерните хора да повярват, че желанията им ще се сбъднат.
Уникалното в манастира са и старите фрески - рисунките в женския манастир са направени преди четири века и са все още красиви, както и преди. Стенописите също са направени през 17 век и са от неизвестни майстори, при това са неподписани. Запазени са и някои уникални предмети - например кандило с форма на яйце направено от сребро и украсено с плочки от злато.